Откъс от книгата „Фрагменти“, събрала приказки, басни, гатанки и легенди, създадени от големия гений на Ренесанса
Леонардо да Винчи (1452-1519) е един от най-големите гении в историята на човечеството, олицетворение на истинска ренесансова личност: изобретател, инженер, скулптор и художник. Надарен с огромен талант и любознателност, флорентинският майстор твори в несъчетаеми на пръв поглед сфери: механика, военно дело, астрология, аеродинамика, геология, ботаника, аритметика и геометрия – и това са само част от областите на човешко познание, в които той работи.
Леонардо да Винчи е познат предимно с ярката следа, която оставя в изобразителното изкуство. „Мона Лиза“ и „Тайната вечеря“ са произведения, познати почти на всеки днес. За съжаление, многобройните му изобретения, изпреварили със стотици години времето си, остават само на хартия.
За дейността на Леонардо като писател обаче се знае твърде малко. Всъщност не можем да говорим за някакво литературно произведение, завършено приживе. Неговият „Трактат за живописта“ (също издаден на български от „Изток-Запад“) е бил съставен след смъртта му – вероятно от ученика му Франческо Мелци, – въз основа на извлечени пасажи, поправки и допълнения от многото записки на Леонардо.
Подобен е случаят и със „За движението и количеството на водата“, събрано в произведение през 1643 г. от доминиканския монах Луиджи Мария Франческо Арконати, наследил ръкописите на Да Винчи от баща си Джузепе Мария Арконати.
Включените в българското издание на „Фрагменти“ творби на Леонардо са щрихи, бележки и разсъждения, често написани в полетата на другите му съчинения. Понякога написаното е било подчинено на графично изображение или на научно изследване. Както подсказва и заглавието на книгата, в нея са представени писмени фрагменти от творчеството на италианският ренесансов творец.
Вероятно приказките, басните и легендите са писани през последното десетилетие на XV век. Тези литературни фрагменти предоставят на читателите възможност да се запознаят с остроумната и жива проза на Леонардо.
Преводът и съставителството са дело на Сава Славчев. Книгата, включена в новата поредица „Библиотека Извори“ съдържа и богат илюстративен материал от наследството на Леонардо да Винчи. Предлагаме ви откъс от „Фрагменти“, предоставени от издателска къща „Изток-Запад“:
Добрият живописец трябва да рисува главно две неща, сиреч човека и понятието на неговия ум. Първото е лесно, второто – трудно, защото трябва да се изобрази с жестове и движения на членовете. И това трябва да се научи от глухонемите, които ги правят по-добре от които и да било други хора.
*
Художникът се равнява и съревновава с природата.
*
Много са хората, които изпитват желание и любов към рисунката, но не и предразположение. Това се вижда при младите, които са лишени от прилежание и никога не завършват със сенки нещата си.
*
По-тъмна е сянката, която е по-близо до източника на светлината.
*
Кората на дърветата е винаги с по-големи пукнатини от южната страна, отколкото от северната.
*
Винаги северната страна на старите дървета е облечена в зелен мъх.
*
Облакът е по-лек от въздуха под него и е по-тежък от въздуха над него.
*
Красивите и грозните неща се подсилват взаимно заради контраста.
*
Ако скулптурата се освети отдолу, ще изглежда чудовищна и странна. Не е така при живописта, която носи всички свои елементи със себе си.
*
Не се оглежда назад онзи, който е устремен към звездите.
*
Всяка наша идея води началото си от чувствата.
*
Добре изживеният живот е дълъг.
*
Както неупотребяваното желязо ръждясва, така и интелектът бива съсипан от бездействието.
*
Знанието е дъщеря на опита.
Вляво: автопортретът на Леонардо да Винчи, рисуван малко преди смъртта му, някъде след 60-те му години, в началото на XVI в. В сериала „Демоните на Да Винчи“ младият Леонардо се играе от 32-годишния британец Том Райли (вдясно)
Източник: изд. „Изток-Запад“
