Повелително наклонение (Imperative Mood). Наклонението в английски език показва как говорещия разглежда действието по отношение към действителността. Повелителното наклонение (Imperative Mood) отразява волята на говорещия, като: – подбуждане към действие, – молба, – заповед. Go to the lake. – Върви към езерото. Използване на повелително наклонение. За да се постави английския глагол във форма на повелително наклонение, трябва да се използва неговата начална форма без частицата „to“: Relax. Listen! Hide! – Отпусни се. Слушай! Скрий се! Отрицателна форма. Отрицателна форма на глагола в повелително наклонение се образува с помощта на спомагателния глагол „to do“ и частицата „not“: Do not (Don’t) lie! Do not (Don’t) answer back! – Не лъжи! Не отговаряй! Подбуждане към действие. За да се изрази подбуждение по отношение към трето лице, трябва да се използва глагол „let“, съответното местоимение в обектен падеж (him, her, it, them) и смислов глагол в началната си форма без частицата „to“: Let them go. Let her speak. – Нека да си ходят (Пуснете ги!) Позволи й да говори! Подбуждане към съвместно действие. Съчетанието на глагола „let“ и местоимението „us“ означава подбуждение към съвместно действие: Let us (Let’s) go to the cinema. – Хайде да ходим на кино. Let’s buy an ice-cream. – Хайде да си купим сладолед. Това са най-важните моменти в използването на повелително наклонение (Imperative Mood) в английски език. За други специфични случаи ще споменаваме в коментарите по-долу. –––- Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу – в коментарите.
