Нямаме време да говорим за другите ми закони в подробности, затова просто ще спомена последния в моя списък и всъщност най-важния, но и най трудния за дефиниране: зрителната метафора.
Всички вие знаете какво е метафора в литературата, примерно „Жулиета е Слънцето“. Можеш да направиш същото и в зрителното изкуство – и в Западното, и в индийското изкуство. Например, когато гледаш бронзовите статуетки от Чола на танцуващия Шива или Натараджа с много ръце, не се очаква да възприемеш многото ръце буквално или да го наречеш многоръко чудовище, както го е нарекъл един викториански изкуствовед – Сър Джордж Бърдуд. Забавното е, че той не е мислил, че разперените криле на ангелите са били чудовищни – макар, че аз мога да ви кажа като лекар, че можеш да имаш множество ръце, но крила на плешките е нещо анатомически невъзможно!
Множеството ръце имат за задача да символизират множеството божествени атрибути на Бога, а огненият обръч, в който Натараджа танцува своя танц, е метафора на Космоса и на цикличната природа на творението и разрушението, идея защитавана от починалия Фред Хойл.
Повечето велики творби на изкуството, независимо дали са Западни или индийски, са бременни с метафори и имат много слоеве от значения.
Всеки знае, че метафорите са важни, но ние си нямаме представа защо това е така.
Защо просто не кажем, че Жулиета излъчва топлота, вместо да кажем „Жулиета е като Слънце“?
Каква е невроналната основа на зрителната метафора?
Ние не знаем, но аз ще се пробвам по този въпрос в Оксфордската ми лекция върху синестезията.
С това завършвам лекцията си върху невроестетиката. Разбрали ли сме нервната основа на изкуството? Разбира се, че не.
Ние просто сме се докоснали до повърхността, но аз се надявам, че „законите на изкуството”, които осъждахме тук са ви дали някакъв намек за общата форма на бъдещата теория на изкуството.
Решаването на проблема на естетиката, аз вярвам, лежи в по-доброто разбиране на връзките между 30-те зрителни центъра в нашия мозък и емоционалните лимбични структури.
И след като сме достигнали ясно разбиране на тези връзки, ние ще бъдем по-близо до хвърлянето на мост върху пропастта, която разделя двете култури на Снол – науката от едната страна и изкуствата, философията и хуманитарните дисциплини от другата.
Ние сме в зората на нова ера, където специализацията става старомодна и се ражда новата визия за ренесанса на човека на XXI век.
Благодаря ви за вниманието!
Следва продължение.
Към лекция 1: Фантоми в мозъка. Към лекция 2: Синапсите и Аз-а. Към началото на лекция 3: Изкусният ум.
