25 битки, които променят света

12
Добави коментар

Любопитно

Бойното поле е странно място. Това е едно от малкото места, където насилието, предателството и неописуемият ужас живеят рамо до рамо, наред с честта, смелостта, и добродетелта. Днес живеем с легендите и историите, в които разказваме за падналите герои, славните победи и кървавите загуби. Да видим 25-те битки в света, които променят света.

25. Битката при Термопилите: 480 г. пр.н.е

480 г. пр.н.е цар Ксеркс повежда персите в битка за завладяването на Гърция. Макар спартанците да са значително по-малобройни, след три дни бойни действия в прохода Термопили те са на път да спечелят. Тогава неочаквано предателство в лицето на Ефиалт преобръща хода на битката. Той разкрива на персите тайната планинска пътека Анопея. В последвалата битка загиват всички спартанци, както и цар Леонид.
 

24. Битката при Гавгамела: 331 г. пр.н.е

На 1 октомври 331 г. пр.н.е. Александър Велики бележи една от най-големите си победи. Известна също като „Битката при Арабела“, тази победа е една от най-великите за македонците по времето на Александър срещу Персийската империя, управлявана от Дарий III.
 

23. Битката при Зама: 202 г. пр.н.е

На 19 октомври 202 г. пр.н.е. се състои последната и решаваща битка при Зама, древен град в Северна Африка, която слага края на Втората пуническа война. След сражението Ханибал, най-известният генерал на Картаген, е принуден да подпише мирен договор с римляните и да ги признае за световна сила.
 

22. Битката при Фарсала: 48 г. пр.н.е

Решаващата битка от Гражданската война на Цезар, се е водила от двамата най-големи военни тактици, които някога са били съюзници – Помпей Магнус (Помпей Велики), който е имал подкрепата на римските сенатори и Гай Юлий Цезар. Помпей е победен от добре отпочиналата и тактически поставена армия на Цезар. Тази битка има историческо значение, тъй като проправя пътя на Римската република, която по-късно се превръща в империя.
 

21. Битката при Поатие: 732 г.

Това е една от най-важните епохи в световната история. Битката при Поатие се състои на 10 октомври 732 в северна Франция, близо до град Тур. Битката е между 20 000 обединени франкско-бургундски сили, водени от Карл Мартел, срещу 50 000 войници на Абдул Рахман, чието намерение било да наложи исляма в Европа. Победата на Карл Мартел води до запазването на християнството в Европа.
 

20. Битката при Хейстингс: 1066 г.

Битката при Хейстингс се състои на 14 октомври между армиите на херцога на Нормандия Уилям Завоевателя и англосаксонския крал Харолд II. Битката променя пътя на английската история, тъй като в нея загива Харолд II, а на трона застава първият нормандски владетел, известен като Крал Уилям I Завоевателя.
 

19. Битка при Аженкур: 1415 г.

Тази битка се води по време на Стогодишната война. На 25 октомври 1415 г. в деня на честването на Св. Криспин английските войски бележат една от най-великите победи. Водени от крал Хенри V, те побеждават значително по-многобройната армия на френския крал Шарл VI.
 

18. Обсадата на Орлеан: 1428 – 1429 г.

Решаваща битка в Стогодишната война между Франция и Англия е водена от легендарната Жана д’Арк. Това е и първият голям успех на френската армия след поражението й при Аженкур. Въпреки че битката води до смъртта на 4000 английски и 2000 френски войници, добре известен факт е, че Жана д’Арк предотвратява превземането на Франция и това страната й да има същата съдба като на ирландците.
 

17. Обсадата на Виена: 1529 г.

Безплодната обсадата на Виена от османските турци е повратна точка за залеза на Османската империя. Това е и една от причините, Християнството да бъде доминиращата религия в Централна и Западна Европа, вместо Исляма. На 10 май 1529 г., Сюлейман II, десетият султан на Османската империя, тръгва от Константинопол с 120 000 армия и 200 000 души помощен персонал, с твърдото решение да превземе Виена, столицата на Австрия. Военните сили на Виена се възползват от дългия преход на турците и успяват да мобилизират артилерията си, да укрепят стените и да се подготвят за битка. По време на прехода турската войска оредява значително и на 27 септември, когато пристига в покрайнините на Виена, Сюлейман няма достатъчно обучени хора за успешна обсадна война. Ранната зима, студените ветрове и обилните дъждове също допринасят за провала на султана. На 14 октомври същата година турците са принудени на отстъпят.
 

16. Битката при Кахамарка: 1532 г.

Тази битка започват испанските завоеватели на Перу срещу инките в нощта на 16 Ноември 1532 г. с изненадваща атака срещу кралския антураж на Атауалпа. Засадата, водена от Франсиско Писаро, довежда до смъртта на 2000 инки и залавянето на още 5000, включително и на самия Атауалпа. Испанците атакуват с кавалерия и оръдия, срещу които местните жители няма начин да се справят.
 

15. Битката при Гравелин: 1588 г.

Претенциите на Мария Стюарт за английския трон и последвалата нейна екзекуция води до това испанският крал Фелипе II да получи разрешение от папа Сикст V да свали английската кралица Елизабет I. Битката при Гравелин по време на Англо-испанската война е предвождана от Херцог Медина-Сидония. На 29 юли започва военноморска битка, в която англичаните излизат като победители, макар испанската армада да търпи незначителни загуби. Въпреки това, поради непредвидимото английско време, повечето от испанските флотилии заседнали, в следствие на което само половината от техните кораби отплавали обратно за Испания.
 

14. Битката при Нейзби: 1645 г.

Ключовата битка при Нейзби, състояла се на 14 юни 1645 г., бележи края на Първата английска гражданска война. Сражението се води от основната армия на крал Чарлз I срещу силите, подкрепящи парламента, водени от Оливър Кромуел и сър Томас Феърфакс. В тази битка кралят губи пехотата и цялата си артилерия. Първата английска гражданска война е известна не само с победата на парламентаристите, а и с публичната екзекуция на крал Чарлз I, действие, което никога преди това не се е случвало с управляващ монарх.
 

13. Битките при Лексингтън и Конкорд: 1775 г.

На 19 април 1775 г. в градовете Лексингтън и Конкорд, Масачузетс около 700 британски войски начело с генерал Томас Гейдж нападат Бостън, за да заловят американските патриоти Самюел Адамс и Джон Хенкок, както и да унищожат техния арсенал. Обаче въоръжените американски колонисти, предварително предупредени, успяват да отблъснат британците. Битката завършва с „Декларация за независимост“ на американците от британското управление на 4-ти юли 1776 г.
 

12. Битката при Йорктаун: 1781 г.

Известна и като „Обсадата на Йорктаун“, Битката при Йорктаун се състои на 19 октомври 1781 г., когато обединените сили на американските войски и френската армия воюват с британските сили. Резултатът от битката води до независимостта на Съединените американски щати. Тази битка засяга не само Америка, но и Франция, тъй като тя води до началото на Френската революция.
 

11. Битката при Трафалгар: 1805 г.

Най-решаващата британска военноморска победа по време на Наполеоновите войни, е сражението между Британската кралска флота и обединените сили на френската и испанската флота край бреговете на Кадис. На 21 октомври 1805 г. опитът на Наполеон да нахлуе в Англия е осуетен от успешната тактика на адмирал Хорацио Нелсън, който умира в последвалата битка, но печели титлата „най-големият военноморски герой на Великобритания“.
 

10. Битката при Лайпциг: 1813 г.

Известна като „Битката на народите“ заради обединените армии на Швеция, Русия, Австрия и Прусия срещу френската армия на Наполеон, битката се провежда от 16 до 19 октомври 1813г. в Лайпциг, Саксония. В тази най-голяма битка в историята до началото на Първата световна война участват 600 000 войници. Наполеоновата армия включва също полски, италиански и германски войници от Рейнския съюз, но това не му донася победа. След поражението той е принуден да се върне във Франция, заточен е на остров Елба, след което следва последната му загуба – битката при Ватерло.
 

9. Битката при Ватерло: 1815 г.

Последната битка на Наполеон Бонапарт, с която приключва управлението му като император на Франция, се състои на 18 юни 1815 г. в Брюксел, Ватерло (дн. Белгия) срещу Седмата коалиция. След разгрома на Наполеон „Ватерло“ се превръща в идиом, който означава „съкрушително поражение.“ Бонапард е заточен на остров Света Елена, където и умира на 5 май 1821 г.
 

8. Битката при Антиетам: 1862 г.

Битката при Антиетам, която се води на 17 септември 1862 г. близо до Шарпсбург, Мериленд и река Антиетам като част от Мерилендската кампания по време на Американската гражданска война, се счита за най-кървавата еднодневна битка, състояла се някога в Северна Америка. Първата голяма битка, която се състои на територията на Севера отнема живота на 22 717 души. Макар краят на войната да отнема още две години и половина, армията на Конфедерацията е обречена в момента, в който се оттегля от река Антиетам, тъй като не разполага с външна подкрепа.
 

7. Битката при Гетисбърг: 1863 г.

Повратна точка от Американската гражданска война е на 1 юли 1863 г. в Гетисбърг, Пенсилвания, битката, известна с най-голям брой жертви. По време на четиригодишната война Америка е разделена между южните щати на Конфедерацията и Северния съюз, който се бори за премахването на робството. Армията на Съюза, водена от генерал Джордж Гордън Мийд побеждава южните сили на генерал Робърт Лий, който е военна легенда на Юга. Битката, която продължава три дни и води до смъртта на 50 000 американци, е вдъхновение за прочутата реч „Гетисбъргско обръщение“ на тогавашния президент Ейбрахам Линкълн.
 

6. Битката за Британия: 1940 г.

Тази битка е серия от въздушни боеве между германското Луфтвафе и Британските кралски военновъздушни сили по време на Втората световна война. На 7 септември 1940 г. през нощта Германия започва въздушна атака срещу Англия, тъй като няколкото дневни атаки са неуспешни. Те продължават 57 нощи и въпреки че въздушните нападения водят до смъртта на 43 000 души, британските сили доказват превъзходството си и отблъскват нашествениците.
 

5. Битката при Сталинград: 1942-1943 г.

От 23 август 1942 до 2 февруари 1943 г. се води голяма и решаваща битка по време на Втората световна война, в която съветските войски се борят с германските за Сталинград. Тази битка се смята за една от най-кървавите битки в историята на военното дело. Германия и съюзниците й губят около 800 000 войници, а СССР над 1 милион. След битка германските сили не са в състояние да се възстановят и да постигнат по-нататъшни победи.
 

4. Битката за Гуадалканал: 1942-1943 г.

Битката при Гуадалканал или „Гуадалканалската Кампанията“ по време на Втората световна война започва на 1000 мили от бреговете на Австралия. Морската битка между съюзническите и японските сили започва на 7 август 1942 и приключва окончателно 9 февруари 1943 г.  Това е първата голяма офанзива по суша, въздух и море, която съюзническите сили правят срещу японците по време на войната, за прокарване на пътя към победата на съюзническите сили в Южния Пасифик.
 

3. Атомните бомбардировки над Япония: 1945 г.

Бомбандировките на градовете Хирошима и Нагасаки от американските и съюзническите сили в края на Втората световна война са единственият път в световната история, когато са използвани ядрени оръжия. Дори когато войната в Европа приключва на 8 май, войната в Тихия океан все още продължава и това води до Потсдамската декларация от 26 юли 1945 г. Япония е заплашена от пълно унищожение, ако не се предаде. Два дни по-късно японското правителство отхвърля исканията за капитулация от Потсдамската декларация, което води до атомните бомбандировки на 6 август 1945 г. Бомбандировките причиняват смъртта на близо 300 000 души в двата града. На 8 август към Потсдамската декларация се присъединява и СССР и обявява война на Япония. На 14 август японците приемат условията от декларацията.
 

2. Битката на Хуайхай: 1948-1949 г.

Финалната битка в Китайската гражданска война между противниковите войски на Китайската комунистическа партия и Националистическата партия Гоминдан води до смъртта на повече от половин милион души от силите на Гоминдан. Това е и причината, поради която Китай и до днес е под комунистическо управление. Начело с лидерите им Мао Цзедун на комунистическата и Чан Кай-Шек на националистическата партия, двете групи са най-големите управляващи партии през 1923 г. Едно от различията между тях е отношението им към Съветския съюз и борбата за контрол. Войната избухва през 1927 г. след т.нар. „Северен поход“ на Гоминдан, целящ да обедини отново страната. Краят на войната е през 1949 г. с консолидирането на Китайската народна република и присъединяването на Тибет.
 

1. Офанзивата Тет: 1968 г.

Решителната битка във Виетнамската война между Виет Конг, Северен Виетнам и Южен Виетнам, Съединените щати и техните съюзници е на 30 януари 1968 г. по време на виетнамската Нова година или Тет. По време на най-почитания празник във Виетнам на този ден двете воюващи страни в продължение на няколко години обявяват прекратяване на огъня. Но през 1968 г. бойците от Северен Виетнам и Виет Конг с добре координирана армия (повече от 80 000 комунистическите бойци) и войници, преоблечени като празнуващи хора, нападат южните градове. Това се счита за най-голямата военна операция, провеждана от двете страни по време на войната.