Живеем във века на бързите скорости, бързите успехи, бързите отношения и даже бързия секс – трябва да успяваме във всичко, иначе ще ни изпреварят; трябва да вървим нагоре в кариерата, да създадем и семейство между другото (и докато се озърнем, рожбите пораснали и се готвят да излетят от гнездото). Бързите обороти управляват живота ни – гледаме деца между другото, храним се пак между другото, бързаме, бързаме, бързаме… докато се ударим в стената (болестта, смъртта на близък човек) и изведнъж осъзнаем, че от много бързане не ни е останало време да живеем.
Знам как тук ще ми противоречат примерно майките на малки деца – как да живееш бавно, когато денят ти е разпределен между купищата задължения, между прането, гладенето, кърменето, нощните колики, дневните капризи…; младите жени, които бързат да се реализират; хората, които са амбициозни по природа и не искат да изостават (пък и наистина има професии, в които 1 година отсъствие означава 5 години изоставане). Ще се съглася с почти всички, защото наистина има житейски обстоятелства, които ни пришпорват и ни карат да мислим повече за това, което трябва да направим сега, веднага – например ако имате дете със специални потребности или съпруг инвалид, ще ви е много трудно да „живеете бавно“… Но все пак, приятели, все пак! Може би е полезно да отделим малко време за себе си и да се насладим на всеки миг от този наш живот. Така ще сме по-пълноценни и за тези, които имат нужда от нас, нали?
Идеята на движението Slow Life (бавен живот) ни призовава да се върнем към самите себе си, към правото на свободно решение да изберем собствения си ритъм на живот. Да правим всичко бавно, осмислено, да вникваме в смисъла на събитията и да намираме удоволствието в дребните неща. Така една философия… опитайте, може пък да успеете да я приемете, въпреки трудностите на делника.
SlowFood – бавно хранене Не е изненадващо, че точно в Италия беше обявена войната срещу FastFood – бързата еднообразна храна на крак, което често допускаме. Италианците се славят със способността си да почувстват всеки миг от живота. Да живеем в стила Slow Food означава да се храним вкусно, разнообразно, красиво, с удоволствие и без да бързаме.
По-често да готвим у дома, като използваме натурални, екологично чисти продукти, да приготвяме храната със семейството и приятелите, а след това да похапнем заедно, като се наслаждаваме на процеса на приготвяне, на самия вкус на тази храна в съответствие с националните си традиции. Така ще имаме възможност да общуваме с приятелите си, да се запознаем с нови хора, да се отдадем на нищо-не-правенето. Италианците имат една любопитна черта – умеят да направят празник от нищото. Да поканят съседи, да приготвят нещо простичко за хапване и да създадат от това пир. И ние, българите, го умеем, или поне – умеехме го… Помня как баба ми някога правеше баница, с удоволствие и елегантно като факир, и всички гости толкова обичаха да седнат на нейната маса…
Slow Art – „бавното“ изкуство Да живеем бавно означава и да умеем да се наслаждаваме на изкуството, без да бързаме. Да не посещаваме културни събития на бегом, за да ги „отметнем“ като посетени. Да не бързаме с намерение да посетим 4 музея за един ден, защото подобна среща с прекрасното не дава възможност да се потопим истински в неговия дух.
По-добре да изберем един музей или експозиция в галерия за седмица и без бързане да се разходим из залите, да си дадем време да спрем и да вникнем в няколко детайла. Да четем бавно великите книги, да съзерцаваме великите картини… бавно да слушаме хубава музика и да се научим да й се наслаждаваме.
Slow Tourism – „бавният“ туризъм Как пътешестват повечето туристи? Пътуват по пътя и спират само там, където има „красива гледка“, но без да имат време наистина да я видят. Просто спират за миг, правят снимки и обратно в колата. Така не можете да се насладите на пътуването, казват привържениците на „бавното“ живеене. С всяко ново място трябва да се запознавате без бързане, да вникнете в неговия дух и атмосфера – да се потопите в средата, да пообщувате с местните хора и да продължите напред, следвайки интуицията си.
Ако сме с карта в ръце, а в главата ни е нагласеният план за пътешествието (2 часа – там, 3 часа – тук), ние лесно губим способността да сме спонтанни и непредсказуеми, а пътешествието ни става обикновено, а не индивидуално, не „наше“. Да се се скъпим на време за съцерзание, да не възприемаме пътя като начин „да стигнем до едно място“, а като увлекателна част от пътешествието – това са ключови условия за „бавния“ туризъм.
Философията Slow Смисълът е в следното – да предпочитаме по-доброто пред по-бързото, качеството пред количеството, животът в неговия естествен ритъм – пред наложената отвън скорост. Това, което правим, трябва да е избирателно, без излишна суета и спешност.
Даже ако лудият ни живот ни мята от място на място, от задача към задача, даже ако домашните ни ангажименти не ни дават да си поемем дъх… даже ако имаме отговорност за малки деца или за хора с проблеми в обкръжението си, има как да намерим 15 минути и просто да поседим на тишина, като оставим всички мисли настрана, да вдишаме, да се успокоим, да се заредим…
Избирането на бавен ритъм на живот ни дава възможност да помолим за помощ, а не да поемаме всичко и единствено на свой гръб. Когато си помагаме, ние се учим на съчувствие и ставаме по-търпими към чуждите слабости. Способни ли сме да успеем във всичко, без да се отказваме от нищо? Вероятно да. Без едно – няма да имаме време да осъзнаем чудото на живота и да му се насладим в пълна мяра.
Как да живеем в стила Slow Life? Всички бихме искали да сме щастливи и да можем да се радваме на това безгранично чувство. Но много от нас така са се сраснали към вечното бързане и гонене на срокове, че ако внезапно им се паднат две седмици отпуск и свобода нищо да не правят, изпадат в паника – как се прави това?
През цялото време сме заети с нещо и не умеем да се отпуснем, а много от нас се чувстват по-щастливи на работа, отколкото у дома. Типичният български маниер – като дойдат почивните дни, пак се занимаваме с работа – да чистим, да гладим, да изперем, а вечерта, изтощени от умора, да се тръшнем на дивана пред телевизора. И така може да мине целият живот.
Не е ли по-добре да си зададем въпроса: „Какво искам да правя точно сега? Какво ще ме зарадва?“ И да се опитаме да намерим време да направим точно това. Без да бързаме, да се насладим на дадената ни възможност.
Ето какви правила предлага движението Slow life. Помислете над тях, дори да ви се струват спорни или неизпълними.
Не бързайте – тогава ще успеете да свършите всичко.
Не гледайте непрекъснато часовника, а през уикенда въобще го забравете, вслушвайте се в ритмите на собствения си организъм.
Вътрешното спокойствие води до по-добра концентрация и ръст на ефективността.
Работата трябва да вдъхновява, а не да изтощава.
Който живее бавно, живее по-дълго.
Когато се страхуваме да не губим време, ние го губим.
Процесът е много по-важен от резултата.
Не се претоварвайте с прекалено много грижи.
Научете се да помолите за помощ.
Не живейте заради нещо – просто живейте.
Да разпределяме правилно времето си, да не ставаме заложници на работата си, сами да избираме ритъма на живот за всеки ден – това не е всичко, което се съдържа във философията Slow life. Тя подсказва как да погледнем по-мащабно на света, да видим това, което ни обкръжава, за да осъзнаем колко много имаме всъщност. Именно това усещане за единение със света дарява вдъхновение. Вместо чувство за самота се появява радост, вместо страха идва доверието, вместо егоизма – любовта. Как можем да приложим това на практика? Пак чувам гласове, които казват – не е възможно, аз съм толкова заета, имам толкова много проблеми, толкова съм претоварена с работа… а децата, мъжа, родителите?
Как въобще можем да живеем бавно в този задъхан свят? Може би ще ви помогнат следните простички принципи:
Намирайте време да погледнете изгрева или залеза на слънцето.
Учете се да слушате звездите.
Почувствайте вкуса на храната.
Общувайте с природата, но не се разхождайте с определена цел, иначе жертвате самата разходка.
Играйте и фантазирайте.
Ако вървите с някого, не мислете какво да кажете.
Разхождайте се с децата, наблюдавайте ги, учете се от тях.
Говорете бавно и осмислено.
Разделяйте големите задачи на няколко по-малки.
Когато сте силно развълнувани и се тревожите – спрете и подишайте бавно.
Бавно се наслаждавайте на изкуството.
Прекарайте известно време в самота, без телевизор и интернет.
И все пак, как да намерим сили, за да успяваме във всичко? Може например да не вършите наведнъж всичката работа, която сте си планирали. Разделете я на части, ако става дума за домашната работа, може например един ден да чистите прах, на другия да минете с прахосмукачката, да изчистите пода – на третия. Или ако домът ви е голям, отделете по 1 ден за всяка стая.
Непременно – много е важно, да отделите време за любимите си занимания. Дали това ще е шиене, йога, макраме, рисуване, отглеждане на цветя или нещо друго – в процеса на творчеството ние не губим сили, а се зареждаме, чувстваме се поне малко по-щастливи.
Ограничете потока от ненужна информация в живота си. Изчистетте я от излишъка на телевизионни предавания, телефонните оплаквания на приятелките, безсмисленото сърфиране из интернет сайтове. Научете се да цените тишината и покоя.
Не посещавайте повече от едно събитие на ден, бъдете умерени. Няма смисъл сутрин да отидете на кино, после в някой атракцион, после на изложба, а вечерта, като капак – на театър. Оставете впечатлението от филма да отлежи в паметта ви поне един ден, нека книгата да ви разкрива тайните на сюжета по малко, а изложбата да ви вдъхнови да отделите време за собствено творчество.
Общувайте с тези, които обичате – но не по навик или защото „така трябва“. Осъзнайте колко сте им необходими, чувствайте и проявявайте своята любов. Грижете се за близките си, без да им досаждате – организирайте малки празници, общувайте си и никога, никога не се притеснявайте да покажете любовта и нежността си. Учете се да им казвате, че ги обичате. Без да искате нещо насреща.
Почувствайте всяка минутка, усетете плавното течение на живота. Хората, които живеят осъзнато, умеят да се радват на всеки изгрев или на красивите гледки наоколо. Всяка подобна минута дарява допълнителна енергия, заражда се хармония и усещане за щастие.
Практикуването на „бавен“ живот със сигурност няма да реши всичките ни проблеми. Но то е в състояние да ни покаже красотата на този свят, да разшири границите на възможностите ни и да ни помогне да си създадем островчета на спокойствие в задъханото съвремие. Задайте си въпроса – закъде всъщност бързаме непрекъснато? Не е ли по-добре да се научим да правим спирки по пътя, за да осъзнаем смисъла на своето съществуване тук и сега? Бъдете здрави, приятели!
Бистра Варнева
скачать dle 11.1смотреть фильмы бесплатно
