572 години от Битката при Варна

57
447
Добави коментар
ximko
ximko

572 години от Битката при Варна Поражението на кръстоносците е „прелюдия към изчезването на балканските държави от политическата карта на света за векове напред“.

На 10 ноември 1444 г. в Битката при Варна се сблъскват християнската съюзническа европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и трансилванския войвода Янош Хуняди и три пъти по- многобройните войски на султан Мурад II.

На 9.10. 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Сутринта на 10 ноември войските влезли в бой. За съжаление османската армия превъзхождала поне тройно християнската войска.Виждайки хода на сражението, султан Мурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита. Победата била вече близо и младият крал решил да извърши още един славен подвиг – да убие султана. Владислав се спуснал в посока на султанската шатра, съсичайки всичко живо по пътя си. Буквално на метри от османската палатка обаче един от еничарите ударил през краката кралския кон с ятаган. Владислав паднал на земята, а османецът му отрязал главата. Именно така християните губят Битката при Варна. В нея загиват около 10 000 воини.

Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.

След тази решаваща битка Югоизточна Европа попада за векове под османска власт. В битката участват българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (дн. румънци), рутени (староруси), хървати, босненци, саксонци и папски кръстоносен отряд.