Първо да кажа на русенци, че се прецакаха.
Ама наистина зловещо се прецакаха. Да им се запъти натам самият Дзукеро (Zucchero) и те да го откажат поради липса на интерес, е пагубна катастрофа за този град. Изпуснаха велик концерт!
Има една песен на Аделмо Форначари (Дзукеро) с два живота. Няма как да не я знаете. „Baila Morena“ се казва. Родена през 2001 година и преродена през 2006-та, благодарение на един филмов саундтрак. Определено най-популярната песен на този голям италианец, след най-успешната „Senza una donna“, ама там е замесен и Пол Йънг в прераждането (и тя е с два живота 1987 + 1991).
Но да ви разкажа как аз се забърках с „Baila Morena“ преди десетина години. Диджействах в някакъв ретро клуб дълбоко в провинцията. В един момент от скучното нищо се появиха дебели индийски бизнесмени с тюрбани на главите. Започнаха да идват всяка вечер в заведението, правеха сметки колкото външния дълг на държавата и искаха от диджея „Baila“ на Дзукеро. За всяко завъртане изпращаха по сервитьорката по 20 паунда.
Нали ви е ясно, че 20 паунда са си 20 паунда. А при 10 нощни ротации са си 200 паунда!:) Е, как тази песен да не ти стане любима за цял живот? Вече 10 години зазвучи ли това парче, се оглеждам за дебели индийци наоколо. В НДК не направих изключение.
А, ако някой се е съмнявал, че на 61 години Дзукеро (Захарчето) няма да изпее около 35 песни за над 3 часа, явно не е бил подготвен. Като казвам изпее, става дума за атомно пеене с тяга на банциг. Все едно, че банда лилипути ти преорават мозъчните гънки в черепната кутия. Горе-долу такъв ефект се получава, след като режещият вокал на италинския Джо Кокър премине през ушните ти мембрани.
Концертът в зала 1 на НДК в София беше последен за първата част на Black Cat World Tour 2016 на италианската суперзвезда. След капитулацията на Русе, за която стана дума в началото. В края на шоуто изпълнителят заяви, че директно отпрашва за към къщи с бенда си. А после обиколката продължава с нови дати. През лятото пък щял да се върне в България за друг проект!? (Ех, че е прекрасно фотографката на MySound.bg да се казва Тонина Манфреди. Все едно Дзукеро цяла вечер ми говореше на чист български език!).
Всъщност „Чичкото с високата шапка“ проговори на публиката чак след 12-тата песен. Едва тогава каза „Buona Sera“ и подкани близо 5 000 души да станат за танци в началото на втората част на концерта. Какво се случи до тогава обаче за около 45 минути? Ето това:
Partigiano Reggiano 13 buone ragioni Ti voglio sposare Ci si arrende Ten More Days Hey Lord L’anno dell’amore Fatti di sogni La tortura della luna Love Again Terra incognita Voci
Пълно огледално изпълнение на абсолютно целия албум „Black Cat“ (2016). Със спазена подредба на песните в диска. Все едно, че си си пуснал запис на прекрасна озвучителна система. От първия звук в залата, саундът беше смазващ. Определено няма кой да се мери с „Жокер Медиа“ в това отношение. Номер 1 са!
А барабаните… Ех, барабаните! Такъв дръм-саунд съм усещал единствено на група Канзас в зала 1 преди време. Да, точната дума е … усещал! Говорим за онази звукова вълна, която те удря през коленете, минава с вибрация по целия гръбначен стълб и завършва с пулсиране на небцето. Страхотия ви казвам. А там отпред е Дзукеро. В жестока форма. Леко наддал на бузи, с малко скъсена коса под велурения цилиндър, с червени кецове и архаичен дънков панталон с дебел кант отстрани. Но над всичко са неговите гласни струни от винкел, хипнотизиращи те с енергия.
Втората част на концерта беше предвидена за танци. „Vedo nero“ даде началото на някакво подобие на дискотека, а 20-паундовата „Baila (Sexy Thing)“ вдигна във въздуха девойки, лелки, чичковци и най-вече Богдан Томов, който само пого не направи в оркестрината.
В средата на този концерт-маратон звучаха „Rossa mela della sera“, „Chocabeck“, „Un soffio caldo“, „Miserere“ (единствен видеоклип, прожектиран на екраните и завесата, за да се получи епичния дует с Лучано Павароти) и брилянтния кавър на Creedence Clearwater Revival към песента „Long As I Can See Тhe Light“. (Тоест, обратно на шоуто на Дзукеро през 2008, когато точно тези две парчетата „минаха“ на тъмно, само в светлината на екрана – б.р.).
Серията завърши само седемчленният бенд на Дзукеро с помитащ кавър по „Freedom Jazz Dance“ на Еди Харис. През цялото време сцената приличаше на огромен музикален магазин. Представете си 7 човека и всеки е наредил между 5-6 и 10-12 инструмента около себе си. Луда работа! Някои предмети се използваха само за по половин песен или за кратко соло. В част от песните се редуваха китарни сола, изсвирени от различни хора от Италия или Америка. Цигулки, виоли, електронен контрабас, ен броя саксофони и томпети, роял, орган, хармоника и какво ли още не. За по-наситена палитра имаше и задължителни интро подложки на всяко парче с африкански гласове, диалози, птици, природни шумове …
В третата част Дзукеро изпълни онова парче, което има заглавие колкото половин библия почти „Solo una sana e consapevole libidine salva il giovane dallo stress e dall’Azione Cattolica“. Не пропусна още „Cosi celeste“, „Per colpa di chi“, „Il volo“, плюс топхитовете „Diamante“ и „Diavolo In Me“.
Наблюдавах го внимателно. Когато пее без китара в себе си, Дзукеро е пълно копие на Джо Кокър по време на лайв. Ръцете са отпуснати и леко разперени до тялото, а пръстите са в оня полуистеричен и леко шизофреничен блусарски тик, при който се въртят в безумна хаотична посока. Ама, наистина едно към едно с покойния Джо Кокър!
След два часа и половина се зададоха бисовете. Тази част при Дзукеро се равнява на около 5-6 „пълни концерта“ на Гери Никол примерно. Или под бис, разбирай 40-45 минути пеене и свирене.
Метрото се канеше да си ляга, когато гостът обяви, че променя сетлистата. И му трябва време да я консултира с бенда. Бил се разкефил човекът и решил да ни попее малко повече. Тук вече му изгубих края и се разложих в култовите божествени седалки на зала 1 в НДК (Боже, как искам една такава за вкъщи!).
Заредиха се основно кавъри: „Indaco dagli occhi del cielo“ (по The Korgis), „Wonderful Life“ (Black), „Guantanamera“ (във вариант Пит Сийгър) и още две-три парчета – до пълно изцеждане на народа. А чичо ви Дзукеро сякаш сега започваше концерта!? Как го правят тези италианци, не ми е понятно? Тото Кутуньо беше същия след третия му час капитулирах. Стана ясно, че емблемата „Senza una donna“ иска жертви! Близо 5 000 души геройски я дочакаха. Най-успешната песен на Дзукеро в дует с Пол Йънг, станала европейски № 1 хит преди точно четвърт век.
Минути преди полунощ казах на Тонина, че сега ще ни пуснат да хапнем и после се връщаме под строй отново в залата. Че на този „лудия с шапката“ още му се пее. По-късно във Фейсбук разбрах, че и Дзукеро си го е получил. Богдан Томов го е причакал за селфи. 🙂 Моята колежка и приятелка Djane Monique се познава с една от дъщерите на Дзукеро. Ще я помоля при среща в Милано, да ѝ се извини за своеволията на Томов. Той не е лошо момче. Просто е фен!
Страхотен концерт! Страхотен артист! Страхотен бенд! Страхотен саунд! Русе, казах ли ви, че се прецакахте?
Нищо де, пак да го повторя!
Снимка: Тонина Манфреди
