ОТКАЗ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Застрахователните компании масово прилагат политика на издаване на шаблонни откази във връзка с постъпили щети. Така успяват да отсеят голяма част от по-малките щети, тъй като често на хората не им се занимава да си търсят правата и да ангажират адвокат – специалист по застрахователно право за изготвяне на възражение или за процесуално представителство по дела срещу застрахователни компании.
Съгласно разпоредбите на чл. 208 от КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, при настъпване на застрахователното събитие. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ. Освен това съгласно чл. 107, ал. 1 от Кодекса за застраховане – „В срок 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 105 застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането. Следва да се обърне внимание, че по-голямата част от отказите на застрахователите представляват шаблонна бланка, която категорично не може да се счита за надлежно изготвен мотивиран отказ – обикновено няма мотиви.
Често застрахователите посочват като основание за неплащане на обезщетение по дадена щета “аргументи” като: “застрахователното събитие, описано в уведомлението по щетата не съответства с уврежданията констатирани по време на огледа”, “декларираните обстоятелства във връзка със застрахователното събитие не отговарят на уврежданията”, “обстоятелствата, при които е възникнал пожарът, не съответстват на установените по време на огледа увреждания”или “уведомление по щетата не съответства на уврежданията констатирани по време на огледа”, което отново не попада във визираните законодателни разпоредби. Това води до извода, че се опитват да заобикалят и да не спазват чл. 211 от КЗ.
Освен, че в “мотивираните откази” липсват мотиви, застрахователите дори не си правят труда да посочват за какво несъответствие става въпрос! Реално, ако се приеме, че може да се говори за несъответствие, то би следвало към момента на получаване на отказа да са изплатени щетите до размера на съответствието. Съгласно разпоредбите на чл. 207, ал. 3 от КЗ застрахователят има правото да поиска документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите, но в разглежданите случай това не се прави. Ако застрахователят е установил несъответствие между двата документа, то би следвало да предприеме действия по изясняване на обективната истина, а не да отказва изпълнение на договорните отношения! В тази връзка е и постановеното решение № 884/18.11.2010 година на Софийският апелативен съд, гражданска колегия, 7-ми състав, с което застрахователят е осъден да заплати обезщетение, въпреки твърдяното от него несъответствие между първоначалната информация при сключване на договора и последвалото уведомление до него, по повод настъпило застрахователно събитие. В мотивите е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от КЗ застраховател може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Съдът е приел, че може да се направи отказ да бъде платено застрахователното обезщетение, ако е налице и предвиденото в разпоредбата допълнително изискване, а именно премълчаното или неточно обявеното обстоятелство да е оказало въздействие, т. е. да е в причинна връзка със застрахователното събитие. Посочено е и, че доказателствената тежест за съществуването на това допълнително условие се носи от застрахователя.
Съгласно разпоредбите на чл. 211 от КЗ застрахователят има право да откаже плащането на обезщетение само: “при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в други случаи, предвидени със закон.”. Оказва се, че често посочваното от застрахователите основание в шаблонните им откази, като например: “уведомление по щетата не съответства на уврежданията констатирани по време на огледа” не попада в горецитираните хипотези, посочени от законодателя.
На практика излиза, че собствениците на автомобили, сключили застраховка каско за автомобила си са изправени пред пълен абсурд. Стриктно спазват договорните отношения, смятат, че имат договор със сериозна застрахователна компания и автомобилът ми е напълно осигурен, посредством автомобилна застраховка „каско +“, сключена със застрахователна полица, а в действителност се оказва, че търпят загуби от неизпълнение на договорните отношения от страна на застрахователите и сами възстановяват щетите на застрахования си автомобил. Това е нелогично, изцяло не съответства и обезсмисля подписания договор, както и смисъла от застраховка каско. Излиза, че се плаща застраховка, а при настъпване на застрахователно събитие застрахованият сам покрива щетите, които застрахователят отказва да изплатите без правно основание!
В случай, на получен отказ от застраховател, във връзка с неплащане на обезщетение по дадена щета, Ви съветваме да потърсите консултация с адвокат – специалист по застрахователно право, за да може да защитите правата си адекватно и да разберете дали има смисъл да се водят дела.
