Райските ябълки са златисто жълти, кръгли или овални, ароматни плодове, с гладка текстура и деликатен аромат от Далечния изток. Тяхното вкусно и сладко месо, е богато на хранителни вещества като витамини, минерали и антиоксиданти жизненоважни за оптимално здраве. Този деликатен плод е роден в Китай от там се разпространява на Корейския полуостров и Япония, а по-късно и в Калифорния през средата на 19-ти век. Те растат най-добре в райони, където зимите са умерени, а лятото сравнително меко. Райските ябълки са разделени в две основни групи: тези, които са със „степчиви плодове“ (докато са неузрели) и тези, които са със „не-степчиви плодове“. Степчивия сорт, който обикновено се отглежда в Япония, е известен като „Hachiya“, и е с високо съдържание на танини. Тези плодове, трябва да се оставят да узреят напълно, докато не достигнат мека-желе консистенция, преди да бъдат годни за ядене. Не-степчивият сорт, съдържа по-малко танин и може да се консумира, докато е хрупкава, като в ябълки. Стипчивостта може да се отстрани чрез обработване на плодове с въглероден диоксид или алкохол. Цветът на плодовете варира от светло жълто-оранжев до тъмно оранжево-червено. Целият плод е ядлив, с изключение на семената и чашката.
Райската ябълка може да се отглежда в широка гама субтропичен и топъл климат.
Тези дървета не са от особено придирчиви относно почвата, а основната грижа за тях е само поливането.
Райската ябълка може да премине в латентност при температура от 8 до 11 градуса, тогава могат да понасят сравнително ниски температури от -15 до -30 градуса, в зависимост от сорта.
Въпреки това, в някои сезони, когато температурите падат и се покачват рязко, може да се наблюдават следи от измръзване.
По време на периода на зреене, температурата най-важният фактор за получаване на качествени плодове.
Ако не-степчивите сортове се отглеждат хладни райони, плодовете не успяват да загубят степчивостта си напълно във времето, което имат до достигане на зрялост.
В тези случаи плодовете не успяват да узреят правилно и имат ниско съдържание на захар.
Като цяло не-степчивите сортове са подходящи за по-топлите райони, а степчивите за по-хладните.
За засаждането, изберете слънчево място и изкопайте дълбока дупка, във която по-възможност добавете глинеста почва смесена с пръст.
Преди засаждането, премахнете всички повредени части на корените /ако има такива/.
Изрежете около 2 мм. на всички по-дебели корени /отнася се, само за по-дебелите, малките коренчета не се изрязват/ и поставете дръвчето в прясно изкопаната дупка на дълбочина до 70 см., така че мястото на присадката да остане около 5 – 10 см. над повърхността на на почвата и да сочи на юг.
Заровете корените с рохкава пръст и утъпчете добре, за да премахнете въздушните джобове от корена.
Полейте обилно с 10 – 20 литра вода и ако пръстта слегне, добавете още рохкава почва, след което – полейте отново.
При есенното засаждане, торенето не е препоръчително, за да не изгорите кореновата система.
Поливайте младото дръвче, докато се установи, след това намалете поливките и поливайте само в периоди на суша.
Райската ябълка не се нуждае от наторяване, наторявайте само, ако почвата е слаба или забележите, че дръвчето не се развива.
През пролетта първата година от засаждането, изрежете дръвчето на 80 см. до 1 м. височина от земята, а ако има разклонения оставете само 3 – 4 от тях, като ги подкъсите на 6 – 7 пъпки.
Следващите години подрязвайте дръвчето само, ако е необходимо, или ако искате да разширите короната.
Избор и Съхранение
Избирайте пресни плодове с ярко жълто оранжев цвят, без никакви повърхностни охлузвания.
Степчивите плодове могат да се съхраняват в хладилник за няколко месеца.
Не-степчивиите плодове имат кратък срок на годност и могат да се съхраняват, само няколко дни на стайна температура.
Съвети за Безопасност
Узрелите райски ябълки са безопасни за консумация, включително от бременни жени и малки деца.
Алергичните реакции към плодовете са изключително редки.
Райската ябълка произхожда от Китай, където досега са създадени 2 000 сорта.
Първоначално, райската ябълка е въведена в Корея, Япония, Индия и Пакистан, а по-късно през 19-ти век в Европа, САЩ и останалата част от света.
Райската ябълка е богат източник на диетични фибри витамини А, С, В и минерали, като калий, манган, мед и фосфор.
Листата на райската ябълка могат да се използват за приготвяне на чай, а печените и смлени семена, като заместител на кафе.
Ферментиралите плодове се използват за производството на оцет, по известен като ‘gamsikcho’.
Танините извлечени от неузрелите плодове се използват в Япония за приготвяне на Саке.
От тъмно кафява сърцевина на дървото се правят мебели, музикални инструменти и стикове за голф.
Съединенията изолирани от райската ябълка имат противовъзпалителни и антинфекциозни свойства.
Райската ябълка може да оцелее до 75 години в дивата природа.
