Сладки, вкусни и богато ароматизирани крушите предлагат хрупкавостта на ябълка и са сочни, като праскови.
Те са широко популярни, с техните уникални хранителни качества.
Крушите са широко класифицирани въз основа на мястото им на произход, делят се на азиатски круши и европейски круши.
Азиатски разновидности са с хрупкава текстура и твърда консистенция, която не се променя, дори и след прибиране на реколтата.
Докато, европейските видове обикновено стават меки и сочни, когато узреят напълно.
Пресните плодове са с твърда текстура и лек „ябълка аромат”.
Външно, кожата им е много тънка, и в зависимост от вида на сорта, тя може да бъде зелена, червена, оранжева или жълто-оранжева на цвят. Вътрешността е почти бяла на цвят, а месото е меко и сочно.
Центърът на плода е по-голям или по-малък, с подобен на ябълка външен вид и централно разположени миниатюрни негодни за консумация семена.
Крушите изискват много слънце, изберете място, което ще осигури най-малко 6 до 8 часа слънце на ден.
Цъфтежа им започва рано, така че се препоръчва засаждане на хълмист терен от 200 до 800 метра над морското равнище с повече светлина и топлина.
Крушите издържат на температури до -20 градуса.
Те имат и специални изисквания за относителната влажност на въздуха.
Оптималната влажност през лятото 60 – 70 %, като при влажност под 30 %, ,трябва да се полива. Най-много поливки се изискват в етапа на интензивен растеж на плода, който е през юни и юли.
За крушите са подходящи дълбоки, добре дренирани и глинесто песъчливи до слабо кисели почви. На почва с повече от 5 % алкални почви /от pH 7.5 до 8/ крушата страда от хлороза /жълтеница/, което е в резултат на смущенията на желязото.
Хлорозата се лекува трудно, но пръскането със железен сулфат от 1 до 2 кг. на декар, дава добри резултати, като за 10 – 15 дни листата позеленяват.
Дупката за засаждане, трябва да е 10 – 20 см. по-широка и по-дълбока от кореновата система. Преди засаждането, премахнете всички повредени части на корените /ако има такива/.
Изрежете около 2 мм. на всички по-дебели корени /отнася се, само за по-дебелите, малките коренчета не се изрязват/ и поставете дръвчето в прясно изкопаната дупка на дълбочина до 70 см., така че мястото на присадката да остане около 5 – 10 см. над повърхността на на почвата и да сочи на юг.
Заровете корените с рохкава пръст и утъпчете добре, за да премахнете въздушните джобове от корена.
Полейте обилно с 10 – 20 литра вода и ако пръстта слегне, добавете още рохкава почва, след което – полейте отново.
При есенното засаждане, торенето не е препоръчително, за да не изгорите кореновата система. Ако листата са бледо зелени или жълти през лятото, използвайте малко повече железен сулфат през следващата година.
Ако дървото расте повече от 50 см. за един сезон, да се използва по-малко тор през следващата година.
Освен, ако почвата не е изключително лоша, торенето веднъж годишно, е напълно достатъчно. Бъдете много внимателни с наторяването!
Ако прекалявате, дървото ще стане по-податливо на болести.
В сравнение с други плодове, грижата за крушите е лесна, защото те не страдат от много заболявания или проблеми с насекоми.
Една от причините, е че нектара от цветовете им, не е толкова привлекателен за насекомите, като на другите плодове.
Важна част от грижите за крушата, е резитбата и тя трябва да се извърши през пролетта.
Ако дървото, не е разклонено, го отрежете на 80 см. до 1 м. над земята.
В случай, че има разклонения, оставете централния клон за водач и изберете само 4 – 5 разклонения, останалите премахнете.
Съкратете разклоненията на 6 – 7 пъпки за насърчаване на растежа.
Избор и Съхранение
Избирайте ярки, свежи и не-наранени круши, за да избегнете бързото им загниване.
Някои сортове, могат да имат ръждиви петна по кожата, но това не бива да ви притеснява, защото това е характерно за определени сортове.
Ако крушите не са достатъчно узрели, можете да ги увиете със хартия и да ги оставите на стайна температура за да узреят.
Плодът е узрял, когато стане леко мек при натиск.
Консумирайте крушата заедно с кожата, защото повечето витамини и минерали са концентрирани именно там.
Съвети за Безопасност
Крушите са сред плодовете с най-малко алергени.
Поради тази причина често се препоръчват от здравните специалисти, като безопасна алтернатива за получаването на хранителни вещества при алергичните хора.
Най-често, хората алергични към полена на брезата, развиват алергия към крушите.
Крушите произхождат от Европа и Азия.
Отглеждането на круши започва 1134 години преди новата ера в Китай.
Има над 3000 сорта круши, които могат да бъдат намерени по целия свят.
Крушите са богат източник на диетични фибри витамин С, К и минерали, като мед и калай.
Поради високото съдържание на витамини, крушите могат да подобрят функционирането на имунната система.
Плодовете увеличават усвояването на калция, което помага за предотвратяване на остеопороза.
Крушите се усвояват лесно от организма, поради което могат да се консумират под формата на пюре.
Крушите са символ на безсмъртието в Китай.
Китайците вярват, че споделянето на круша може да наруши връзката между приятели или любовници.
Крушите са били важна част от диетата в древна Гърция, както и лек при гадене.
Дървеният материал от крушата се използва в производството на мебели и кухненски прибори, защото дървото на крушата не абсорбира миризми или оцветявания от храната и издържа на многобройни измивания.
Крушите могат да оцелеят от 10 до 50 години в зависимост от сорта.
