В Бургас, Варна и Пловдив има паметници на т.нар. арменски геноцид, от българската държава трябва да бъде потърсена сметка защо е позволила издигането на тези мемориали на лъжата, пише в днешния си брой вестник „Хюриет“.
Автор на текста е журналистът Ялчън Байер, който се позовава и на бизнесмена Аднан Пелванлар, роден в Истанбул в семейството на изселници от шуменско село.
Когато България е дала разрешението за изграждането на онези паметници, не е ли помислила, че няма да й се потърси отговорност за историческите истини от турците, мюсюлманите, българите и целия народ, продължава Байер и подчертава, че турците са отвоювали Анадола в битките срещу Византийската империя, но не са влизали във война с арменците. Напротив, след като турците се установяват в Анадола, 850 години живеят в една държава заедно с арменците, които са имали свои представители на най-високото ниво в Османската империя – 29 паши, 22 министри, 33 депутати, 7 посланици, 11 генерални консули.
След 1800-а година Русия, Англия и Франция започват да се възползват от християнските малцинства по османските земи с цел да ги колонизират и да си разпределят света, и тогава са дали дума на арменците, че ще си направят държава в Източен Анадол. Но истинската цел е била друга – кавказкият нефт за британците, памукът от плодородната земя в Чукурова – за французите, излаз на Русия на Средиземно море.
Историческите факти за твърде много, а в резултат на така наречения арменски геноцид в България са издигнати паметници, посочва авторът.
Според него тези мемориали на лъжата трябва незабавно да бъдат премахнати, те не подхождат на нито една държава, а другото е неуважение към всички хора, живеещи в България.
Арменският геноцид е официално признат от Европейския парламент и редица европейски държави. През 2008 година, след като българският парламент не успява да приеме декларация за осъждането на Арменския геноцид, общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида – Бургас, Варна, Пловдив. В Хасково и Сливен също ще бъде сложена по една възпоменателна плоча. Всеки български град, където има арменска общност, вече е подготвил свои проекти и програма за честванията, съгласувани с Епархийския съвет на Арменската апостолическа църква в България.
Скулптурата в памет на жертвите от арменския геноцид е изработена през 1990 г. от Хари Норхаик Арабян. Намира се в самия център на Бургас, до една от най-красивите сгради в града – Арменската църква.
Идеята на скулптура е да покаже, как разрушаващата сила на геноцида се е отразила на единството на арменския народ. Смъртта и разделението на народа, на живущите в Армения и Диаспората, са символично изразени с разделения хачкар (каменната плоча ) на две и с липсващи части, олицетворяващи жертвите от геноцида. Макар и разделен на две половини, „Хачкара“ показва обединяващата роля на арменската православна църква както в Армения, така и в цялата диаспора. Бронзовата фигура на детето олицетворява Арменския народ, останал жив след масовите погроми и кланета, взели над 1,5 милиона жертви. Момченцето е голо, но загърнато с доспехите на славното минало и е вестител за светлото бъдеще на народа.
