Рупърт Еверет – чаровният романтик на британското кино

3
315
Добави коментар
Nelly_Nelly
Nelly_Nelly

57-годишният актьор, който подготвя биографичен филм за Оскар Уайлд, гостува на София филм фест като част от екипа на историческата драма „Алтамира“ заедно с режисьора Хю Хъдсън

Чаровният романтик на британското кино, който се е превърнал в емблема за бунтарски дух и непокорност – така определят Рупърт Еверет от София филм фест.

През март актьорът гостува за 21-вото му издание като част от екипа на филма „Алтамира“, заедно с режисьора Хю Хъдсън, който вече е идвал на фестивала през 2012 г. с класиката си „Огнените колесници“.

Новата му историческата драма проследява събитията около откриването на древните скални рисунки в едноименната пещера в Испания в края на XIX в., през 1879 г.

Главният герой, Марселиньо, се играе от Антонио Бандерас, а Еверет се превъплъщава във високопоставен католически свещеник – опонент на археолога от името на Църквата, която се опасява, че откритието му, датирано отпреди 10 хил. години, подкопава вярата в библейските писания.

Специалната прожекция на „Алтамира“ е на 19 март, в последния ден от София филм фест, в кино „Люмиер“.

Днес на 57, през 90-те Рупърт е смятан за символ на мъжката съблазън и Ив Сен Лоран го снима като рекламно лице на парфюма си Opium pour Homme.

За красив и самоуверен, подобно на древногръцки бог, го намират и от „Туентиът сенчъри фокс“, които го ангажират за екранизацията на Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“ (1999), където му дават ролята на божествения Оберон, а Мишел Пфайфър играе съпругата му Титания.

„У Шекспир има красота, с неговите произведения съм израснал в училище. От екранизациите харесвам „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели и модерната версия на Баз Лурман, особено сцената в църквата. Нашият филм също е сполучлив, но материалът се оказа доста труден. Хората смятат „Сън в лятна нощ“ за великолепна пиеса, но това определение се отнася само за отделни моменти и авторовия замисъл като цяло. Има пасажи, които трябва да прочетеш пет пъти, за да ги осмислиш!“, коментира тогава актьорът и допълва:

„Не съм голям почитател на Шекспир, защото при него липсват точката, заключението, изводът. Той е обрисувал майсторски цялата пъстрота на човешките взаимоотношения, от А до Я, но в края на краищата всичко завършва с отворен край. Целият Шекспир е като „Хамлет!“.

Предпочитаният му жанр в киното? „Комедиите. Обожавам ги. Бих искал да се снимат повече, и то предимно романтични комедии. Там често се прокрадва и меланхолична нотка, която постепенно с развръзката се разсейва. През 80-те години в САЩ този жанр западаше, защото финалът обикновено беше хепиенд, а положителните герои ставаха все по-положителни. Предпочитам 70-те, в тях имаше виц, сатира, остроумие, а също така и 40-те, с големи актьори като Клодет Колбер, Мирна Лой и Уилям Пауъл. Сега за съжаление не срещам такива сценарии. Мечтая да играя в онзи тип елегантни комедии, в които се снимаше преди години Кари Грант.“

Той не крие, че е бисексуален, и често играе подобни образи на екрана – например в „Почти идеален“ (2000), където прави бебе на Мадона в една случайна любовна нощ на гей с най-добрата му приятелка.

Изгрява също в хомосексуална роля – в постановката на пиесата от Джулиан Мичъл Another Country (1981) и екранизацията й от 1984 г., като ученик през 30-те години, който не крие своята различна сексуална ориентация. Тя му носи номинация за БАФТА, а следващата му номинация за британската филмова награда е като гей приятеля на Джулия Робъртс в „Сватбата на най-добрия ми приятел“ (1997). С тази роля е кандидат и за „Златен глобус“, а през 2000 г. отново е сред номинираните зад Океана като порочния лорд Горинг в „Идеалният мъж“ по Оскар Уайлд.

През 2002-ра се снима и в ролята на Алджърнън / Бънбъри от друга популярна пиеса на Уайлд, „Колко е важно на бъдеш сериозен“, която е играл и на френски в театър „Комеди франсез“.

„Бих предпочел обаче киното, защото не се налага да се провикваш тъй, че да те чуят 10-20 метра напред, при което гласът кънти, звучи дървено, изкуствено. А пред камерата немалко реплики отпадат, става по-концентрирано, по-динамично и, естествено, много по-смешно“, казва Еверет.

Последно го гледахме миналата година в „Домът на мис Перегрин за чудати деца“ на Тим Бъртън и сериала „Мускетарите“, а му предстои премиерата на „Щастливият принц“, биографичен филм за Оскар Уайлд, чието заглавие е взето от едноименната му приказка.

Еверет е сценарист, режисьор и изпълнява ролята на самия писател, когото навремето са играли Стивън Фрай (в „Уайлд“ от 1997 г.), Майкъл Гамбън (в минисериала „Оскар“, 1985) и Клаус Мария Брандауер (в телевизионния „Оскар Уайлд“ през 1972-ра).

„Съдбата на този човек е изключително затрогваща, особено двегодишният период в Италия и Франция след излизането му от затвора, където е лежал по обвинение в хомосексуализъм. Бих искал да направя филм за това, като останалата част от живота му ще бъде показана в ретроспекция“, сподели Еверет още в края на 90-те. Според него:

„Той е един от най-великите писатели на ХIХ век, но остава тотално пренебрегнат. В Англия няма нито една негова статуя! От сексуалната революция насам популярността му обаче се е покачила. Той е създател на термина „хомосексуализъм“, дотогава за тези неща дори не се е говорело…“

Във филмографията му е и друг емблематичен образ – на прочутия детектив Шерлок Холмс. В „Шерлок Холмс и случаят с копринените чорапи“, продукция на Би Би Си от 2004-та, той се снима заедно с Иън Харт като д-р Уотсън и Нийл Дъджън („Убийства в Мидсъмър“) като инспектор Лестрад.