Медовината е е алкохолна напитка, която се получава при алкохолна ферментация на захарите в пчелния мед. Медът се разрежда с вода и според практиката и традицията се прибавя сок от различни плодове, подправки, зърнени храни или хмел. Плодовете придават своя специфичен аромат, а хмелът играе същата роля, както при бирата – консервира, придава аромат и горчивина. Алкохолното съдържание на медовината варира от 8% да 20%.
Медовината може да бъде газирана или естествено пенлива, а според съдържанието на алкохол, както при виното – суха, полусуха и сладка, обяснява проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна”( издателство”Труд”).
Медовината присъства в древната история на много народи в Европа, Африка и Азия. Археолози, на базата на археологични артефакти, я смятат за предшественик на всички ферментирали напитки и нещо повече – тя е част от културата на народите. Показателно е, че всички славянски народи и прибалтийските народи в думата за напитката медовина имат едини същи корен – мед, miód, midus.
В Северен Китай са намерени грънчарски съдове, датиращи от 2500-2000 г пр.Хр., с вероятно предназначение за ферментация на мед, ориз и плодове. В Западна Европа, в началото на бронзовата епоха – 2800 -1800 г пр.Хр., се развива културата „Bell Beaker” (bell beaker – народни чаши). Това е начин на изработване на особен стил чаши, с най-вероятно предназначение, според историците, за пиене на алкохолен продукт с мед. Първото намерено описание на медовина е от 1700-1100 пр.Хр. в свещените книги на ведическите религии (хиндуизъм). В Антична Елада медовината е предпочетено питие. Аристотел (384-322 г пр.Хр.) в своята Meteorologica, където описва въздуха, водата и атмосферните явления, описва и медовината.
Плиний Стари (23-79 г) в изследването си на природата – Naturalis Historiа, пише за божественото питие „пчелно вино”.
В Средновековието шотландските, датските и германските поети възхваляват медовината, която дава сила и смелост на войниците. Така британският бард Талиесин пише „Песен за медовината” (Kanu y med), а епоса на Уелс описва празници, пиянства и надпивания с медовина.
В средновековна Европа медовина се прави главно в манастирите по запазена в книгите рецепта:
„Взема се дъждовна вода, съхранявана в продължение на няколко години, и се смесва sextarius от тая вода с паунд (453 г ) мед. За по-слаба медовина се смесва sextarius вода с девет унции (254 г ) мед. Всичко това се излага на слънце в продължение на 40 дни, а след това се оставя на рафт близо до огъня. Ако нямате дъждовна вода, вземете изворна вода и я преварете”. За пояснение на мерните единици: „сектариус” е римска мярка за обем, равна на 473 мл ( 1 Американски пинт).
В някои региони на Англия се подържат старите традиции за приготвяне на медовина, като продукт на пчеларството, особено в области, където грозде не може да се отглежда. Пример за това е островчето Линдсфарн (Lindsfarne), остров в североизточна Англия, където медовина продължава да се прави и до днес. В много страни на Европа медовина се произвежда и предлага на хпанителния пазар, като част от богатия избор на алкохолни продукти.
Домашна медовина
Медовината има широк спектър от вкусови и ароматни качества, в зависимост от източника на меда, билковите и плодови добавки, подправки (карамфил, канела, индийско орехче), хмел, дрождената мая, начина на протичане на ферментационния процес и отлежаването (стареенето).
В зависимост от билковата или плодова добавка медовината има различни наименования, от които най-често срещащи са: Acerglyn – медовина направена с мед и кленов сироп; Bilbemel – медовина направена с боровинки; Bochet – медовина направена с карамелизиран мед; Bochetomel – това е медовина стил Bochet, която съдържа бъз и къпини; Braggot – медовина с хмел; Capsicumel – медовина ароматизирани с чушки – люти или сладки; Cyser – медовина ферментирала с ябълков сок; Czwórniak – полска медовина; Dandaghare – непалска медовина, направена с хималайски билки и подправки; Great – отлежала медовина; Gverc – Хърватски медовина; Rhodomel – медовина с плодове на шипка, розови листенца или розово масло (от гръцки „ῥοδόμελι” – розов мед); Rubamel – медовина с малини.
Медовина със шипки
500 г свежи плодове на шипка се режат на половина, заливат се с 2 л вода и се варят 15-20 мин при разбъркване от време на време. Оставят се да се поохладят и се прецеждат през гъсто сито. Остатъкът върху ситото се промива се 2 л топла вода и промивката се съединява с основната отвара. Към отварата, докато е топла, се прибавя 1 кг пчелен мед и се разбърква до разтваряне на меда. Прибавя се 20 г хлебна мая, размита в малко от отварата от шипки, разбърква се, съдът се покрива (не плътно) и се оставя на стайна температура за ферментация. За предпочитане е да се използват винени дрожди. Ферментацията започва на 2-3 ден, бурната ферментация продължава още 5-6 дни, след което ферментацията завършва към 20 – 25 ден. Медовината се разлива в стъклени бутилки и се съхранява на хладно при 8-100С. Алкохолното съдържание, при правилно протичане на процеса, е към 7-8%.
