Ежедневно над 175 хил. деца влизат за пръв път в интернет, като се възползват от големи възможности, но са изправени и пред сериозни рискове, предупредиха от УНИЦЕФ в световния ден за безопасен интернет
Ежедневно повече от 175 хил. деца, ново на всяка половин секунда, влизат в интернет за първи път, отчетоха от УНИЦЕФ в световния ден за безопасен интернет. Инициативата съществува вече 15 години и е прехвърлила границите на Европейския съюз.
От агенцията на ООН за защита на детето припомнят, че дигиталният достъп излага най-малките потребители на многобройни предимства и възможности, но и на редица рискове и вреди, вкл. достъп до вредно съдържание, сексуална експлоатация и злоупотреба, кибертормоз и злоупотреба с лична информация.
Виж още: Децата не са готови за социалните медии преди 13
„Всеки ден хиляди деца влизат в интернет за първи път, където ги посреща поток от опасности, които едва успяваме да оценим, камо ли да откликнем. Докато правителствата и частният сектор са постигнали известен напредък при формулирането на политики и подходи за премахване на най-опасните онлайн рискове, трябва да се положат повече усилия за по-пълно разбиране и защита на онлайн живота на децата“, коментира Лорънс Чанди, директор на отдел „Данни, изследвания и политики“ в УНИЦЕФ.
В световен мащаб всеки трети потребител на интернет е дете и въпреки това се прави твърде малко за защита от опасностите на цифровия свят, както и за по-големия им достъп до безопасно и качествено онлайн съдържание, се посочва в доклада на организацията, озаглавен „Състоянието на децата по света 2017 – децата в дигиталния свят“.
Според цитираните в него данни неравноправието между половете намира отражение и в достъпа до интернет – мъжете онлайн са с 12% повече от жените, а разликата е най-голяма в държавите с ниски доходи. 60% от всички младежи в Африка са офлайн, а в Европа – едва 4%. В глобален мащаб 346 млн. млади хора нямат връзка със Световната мрежа.
От документа става ясно, че задължението за закрила на децата в дигиталния свят е насочено към всички, в това число към правителства, семейства, училища и други институции. Отбелязва се обаче, че частният сектор – особено в технологичната и телекомуникационната индустрия – не приема достатъчно сериозно своята отговорност за въздействието на цифровите технологии върху децата.
Виж още: Какво търси българинът в интернет
Силата и влиянието на частния сектор трябва да се използват, за да се подобрят етичните стандарти в областта на данните и неприкосновеността на личния живот, както и за въвеждането на други практики, които да защитават децата онлайн.
УНИЦЕФ призовава за сътрудничество между правителствата, гражданското общество, агенциите на ООН, други международни детски организации и най-вече частния сектор, които да поставят децата в центъра на цифровата политика чрез:
1. Координиране на глобалния, регионалния и националния отговор. Трябва да задълбочим сътрудничеството между политиците, правоприлагащите органи и технологичната индустрия, за да внедрим принципите на безопасност при разработването на технологиите – и да работим заедно, за да намерим решения, които да са в крак с цифровите технологии, като дават възможност за скриване на незаконния трафик и други онлайн сексуални злоупотреби срещу деца.
2. Защита на личния живот на децата. Нуждаем се от много по-голяма ангажираност от страна на частния сектор и правителствата за защитата на децата, срещу злоупотребата с техните данни и за зачитане на криптирането им; пълното прилагане на международните стандарти при събирането и използването онлайн на данни за децата; както и за обучения на децата как да се предпазват от заплахи за собствената си неприкосновеност.
3. Овластяване на децата онлайн чрез по-справедлив достъп и цифрова грамотност. Децата трябва да се обучават как да бъдат информирани, ангажирани и и в безопасност онлайн, вкл. чрез по-голямо сътрудничество между правителствата и технолозите, като се разработят ИКТ платформи и учебни програми от началното училище до гимназията; подкрепа на онлайн библиотеки и разширяване на капацитета на обществените библиотеки да преподават цифрови умения; инвестиране в обучение на учители в областта на цифровите технологии; обучения за децата как да разпознават онлайн опасности и дезинформация – и как да се предпазват от това; превръщането на цифровото гражданство в основен елемент от обучението по цифрова грамотност.
Виж още: Старомодните деца в епохата на „Фейсбук“
4. Използване на уникалната роля на частния сектор. Съществува неотложна необходимост от установяване и прилагане на етични стандарти в индустрията в областта на данните и неприкосновеността на личния живот, които защитават и облагодетелстват децата онлайн, вкл. разработване и маркетинг на етичните продукти, които смекчават рисковете за децата.
5. Инвестиране в по-добри доказателства за достъпа, възможностите и рисковете за децата онлайн. Нуждаем се от по-добри доказателства за достъпа и дейностите на децата онлайн, за да можем да използваме тези доказателства за регулаторни рамки и политики, които признават различните потребности и права на децата; трябва да се укрепят координацията и споделянето на знания на световно равнище, за да се отговори на предизвикателствата на цифровия свят; нужно е задълбочаване на сътрудничеството с детски организации, както и по-системно ангажиране с политиците и законодателите.
Виж още: Как да откажеш децата от интернета
„За времето, необходимо да се кликне върху връзка, детето започва да създава дигитален отпечатък, който определени хора могат да последват и потенциално да експлоатират, без да се съобразяват с интереса на детето. Тъй като към интернет се присъединяват все по-малки деца, необходимостта от сериозна дискусия как да ги предпазим онлайн става все по-належаща“, каза Чанди.
Източник: УНИЦЕФ
