Хималайската сол – мода, която води до йоден дефицит

5
670
Добави коментар
cvetelinah
cvetelinah

Пред БНР специалисти съветват бъдещите майки да използват само йодирана сол

Йодният дефицит е най-важният рисков фактор за развитие на заболявания на щитовидната жлеза при възрастни и деца, а използването на нейодирана сол може да има сериозни последствия за здравето на бременните жени и бъдещите им деца, предупреждава БНР.

Близо 400 хил. българи на възраст между 12 и 18 години имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават случайно по време на участие в скрининг.

Бременните да използват само йодирана сол, препоръчва бившата здравна министърка проф. Анна-Мария Борисова, председателка на Българското дружество по ендокринология и началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в болница „Софиямед“ – и пояснява защо:

„В търговската мрежа се разпространява хималайска сол, розова сол, черна сол. В момента има известно увлечение, което трябва добре да се разбере от населението, че не е в негова полза. Има химически анализи на хималайската сол, които показват, че тя съдържа около 15-20 пъти по-малко йод, т.е. ние поставяме нашето население в риск отново да се стигне до йоден дефицит, отново до заболявания от гуша и поставяме на риск раждането на здрави и умни деца. Изграждането на мозъка на детенцето зависи от това дали майката произвежда достатъчно щитовидни хормони, а синтезът на тези хормони зависи от това дали майката има достатъчен внос на йод.“

Виж още: 31 други приложения на солта

Има страни, при които няма дефицит на йод във водата и храните и дали ще приемеш йодирана сол, или хималайска сол не е от значение за здравето, но България е наистина рискова държава, подчертава пред БНР и проф. Стефка Петрова, специалист по хранене и диетика:

„Ние сме предимно планинска страна, с много планини, с много бедна на йод почва. Неслучайно в България има национална стратегия, която вече десетилетия наред се реализира – за повсеместно йодиране на солта. Което означава йодиране на солта за цялото население, за пряка консумация, а също йодирана сол, която се използва при храненето на животните.“

Българското население е рисково за развитието на йод дефицитни състояния, като особено рискови са периодите на бременността, обобщават експертите.

„В периода на пубертета потребностите от йод също са високи и недостатъчният прием на йод заради приема на нейодирана сол може да доведе до компенсаторно увеличаване на гушата. Много деца след това остават за цял живот с този козметичен дефект, макар той да не води до хипотиреоидизъм“, изтъква още проф. Стефка Петрова.

Хималайската сол е по-вкусна заради микроелементите, но техните количества са толкова минимални, че нямат значение за здравето и статуса на микроелементите в организма, категорична е тя.

Йодираната сол трябва да се слага в края на процеса на готвене, съветват още специалистите. Тя трябва да се съхранява на тъмно и в стъклени съдове, за да не намалява съдържанието на йод.

За хранителни цели трябва да се предлага само йодирана сол, е мнението и на Румяна Йорданова, началник отдел в Дирекцията за контрол на храните в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). На един щанд в търговските обекти са пакетите и с йодирана, и с нейодирана сол, което обърква потребителите. Затова експертите предлагат нейодираната сол да се предлага адекватно етикетирана и на отделен щанд.

Тематична проверка на агенцията от септември миналата година е показала, че нейодираната сол в търговските обекти и складовете е пакетирана извън страната.

Източник: БНР