Кое е по-лошо от това да изчезнеш?
Никога да не си се появявал.
Ако един човек няма мечти, това е естествено. Ако един човек иска да яде, вместо да се катери, това е естествено. Ако избере да спи, вместо да мръзне по върхове със сложни имена, това е естествено. А дали е нормално?
За някои нормалното няма значение. Те имат мечти. Те понякога изчезват. Но тях ги има-макар и неоткрити. Те събират стотици на пътя до Копитото. Ако за нормално приемаме онова, което се случва всеки ден, като готвенето на мусака, това не е.
Не е нужно да ги рразбираме. някои от нас обаче стигат по-далеч- хвърлят камъни по тях. Тези някои Нещо ги боли. Те не съществуват.
Мусаката е чудесно нещо. постижение за стомаха, което обаче трае само до края на вечерта. После за готвача няма аплодисменти . А върхът е завинаги.
Мусака може да направи всеки. А върхът не допуска случайни хора до себе си. Той иска живота ви. Мусаката има нужда само от малко подправки.
Тя е Еверестът на добрата (даже и на посредствената) домакиня. Обаче онзи, истинският Еверест, не ще домакини. Той търси Боян Петров. Търси Христо Проданов, търси дори онзи англичанин, открит мъртъв по склоновете му, обут в женско бельо и обувки на висок ток. Те са летели твърде близо до слънцето. Изгоряха. Но полетяха.
Върхът е взискателен, той казва “Не” на обичайното. На всички, чийто основен стремеж е мусаката. “Не сте на моята висота”, шепне върхът. Значи са ниско. Това ги обижда.
Отхвърлянето поражда ненавист и завист към малцината избрани да покоряват висините. Отхвърленият може да смачка главата на змията или да си я отглежда. Явно част от нас обичат да имат екзотични домашни любимци.
Как е възможно душата да пълзи, когато й е отредено да лети?
Не питайте змията. Тя няма крила.
Вместо да режете крилата на Икар, опитайте се да отгледате свои собствени. По-трудно е, отколкото със змията. Тя ще ви убие бавно, незабележимо. крилата пък могат да се стопят за миг и да полетите в бездната. Падате внезапно и боли. Но ще сте летели.
Ако решите, че вашият връх е в кухнята , в офиса, в хубавата кола, при хубавата жена, с хубавия костюм и още по-хубавата заплата- вие имате мечти. Просто те не са високи. Няма лошо. Само не се присмивайте на онези, чиито мечти са други. Чували ли сте Боян Петров да се смее на вас?
Не полудявайте от злоба, когато разберете, че го търсят. Вашият джоб няма да пострада. Хубавите жена, кола и заплата- вашата Света Троица, остава непокътната. Кухненският ви Еверест-също.
Бъдете мечтатели в своите светове, каквито и да са те. Никой не може да ви накара да роните сълзи на чуждия гроб, ако не желаете. Само не танцувайте на него. Когато един Икар си отива, винаги е тъжно. Уважете, ако не мечтата, то поне смъртта. И полета
