Лихвено-рисковата експозиция
Лихвено-рисковата експозиция, произтичаща от различието в лихвената чувствителност на активите и пасивите, е присъща на всеки баланс на депозитна институция. В зависимост от следваната от банката стратегия, оптимизирането и може да е насочено към: -предпазване (“имунизиране”) на нетния доход на банката срещу неблагоприятни изменения в лихвените проценти, т.е. намаляване на колебанията на нетния лихвен доход, причинени от промени в лихвения процент, посредством поддържането на обема на лихвено-чувствителните активи равен на обема на лихвено- чувствителните активи, т.е. нулев ресурсен дисбаланс (или максимално близък до нула); -извличане на полза (т.е., максимизиране на рентабилността, измерена чрез нетния лихвен доход, респ. марж) чрез позициониране на депозитната институция на базата на очакванията относно нивата и посоката на изменение на лихвените проценти. Реализирането на тази стратегия предполага прогнозиране на бъдещите лихвени нива и адаптиране на лихвено-чувствителната експозиция към тях.
Новини от страната и чужбина
ПИБ проучва възможности за влизане на нови инвеститори Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Електромобил Hyundai IONIQ Electric — впечатления, мнения, характеристики и цена Туроператор обяви фалит, клиенти вече са платили екскурзии за празниците
Например, при очаквано понижение, печелившата стратегия би била поддържане на отрицателен ресурсен дисбаланс. Описаният по-горе (базов или статичен) ресурсен дисбаланс се основава на допускането, че всяко изменение в пазарните лихвени проценти се трансформира в изменение в лихвените приходи/разходи по активите/пасивите, подлежащи на преоценка в рамките на определен времеви интервал: а. незабавно; б. с еднакъв интензитет. В действителност, в рамките на нулев дисбаланс, например, изчислен за период от една година, е много вероятно, в рамките на този период, лихвено- чувствителни активи да се падежират (или подлежат на преоценка) на интервали, които не са идентични на тези при аналогични лихвено-чувствителни пасиви; от друга страна, лихвените проценти по не всички лихвено-чувствителни активи и пасиви реагират в еднаква степен при дадено повишение/понижение на определен пазарен лихвен индекс. Всичко това може да породи лихвен риск, който базисната версия на ресурсния дисбаланс не е в състояние да идентифицира. Последното обяснява приложението на усъвършенствани версии на същата — коригиран съобразно матуритета ресурсен дисбаланс и стандартизиран (бета-коригиран) ресурсен дисбаланс.
Управлението на ликвидността е основна банкова функция и интегрална част от процеса на съвместно управление на активите и пасивите. Ликвидността на търговската банка може да се дефинира като „способността на банката да финансира нарастването на активите и да посреща задълженията си, когато станат дължими, без да понася неприемливи загуби“66. Ефективното управление на ликвидния риск допринася за осигуряване на постоянната способност на банката да извършва дължими плащания, размерът на които във всеки отделен бъдещ момент е несигурна величина, предвид влиянието на външни събития и поведението на други икономически агенти. Управлението на ликвидния риск е от приоритетно значение в банковото дело, доколкото ликвидният недостиг при отделна институция може да прерасне в системна ликвидна криза.
Присъщата на търговските банки висока степен на изложеност на ликвиден риск произтича от следните специфични характеристики на активите и пасивите им: -Дисбаланс между матуритетите на активите и пасивите (краткосрочни депозити- дългосрочни кредити), обусловен от изпълняваната от банките базисна посредническа функция „трансформация на падежите“ („структурен ликвиден риск“); -Висок относителен дял на пасиви, платими на заповед (подлежащи на незабавно изплащане при поискване от страна титуляра); -Чувствителност към измененията в лихвените проценти: -при повишение на лихвените проценти част от депозиторите изтеглят средствата си в търсене на по-висока доходност другаде, а много от потенциалните кредитополучатели отлагат исканията си за кредит; -промените в лихвените проценти влияят върху пазарните цени на активите, които банката би могла да продаде, за да набави допълнителни ликвидни средства. Ликвидният риск приема две форми: 1. Риск от невъзможност дадена позиция да бъде ликвидирана (или компенсирана) при подходяща цена и в приемливи срокове (т.е. без продажбата да повлияе съществено на пазарната цена)67 (Аsset Liquidity Risk или Market/Product Liquidity Risk); този компонент на ликвидния риск зависи от спецификата на съответния актив и варира във времето като функция на преобладаващите пазарни условия. Ликвидността на финансовите инструменти се влияе директно от обемите на пазарно търсене и предлагане на съответния инструмент, от свободно търгуемите обеми при съответните емисии и др. фактори. При определени условия на търговия може да се окаже трудно или невъзможно една позиция да бъде ликвидирана (т.е. финансови инструменти, закупени по-рано, да бъдат продадени или финансови инструменти, обект на сделка за къса продажба, да бъдат купени); това се случва, когато за определен инструмент няма достатъчно търсене или предлагане, което да отговаря на обема на позицията на банката или сключването на сделка би довело до реализиране на загуби. 2.
Риск, банката да не бъде в състояние да посрещне текущи и потенциални задължения, без да понесе неприемливи загуби (Funding Liquidity Risk); този риск е свързан с източниците на финансиране (пасивите) на банката и варира съобразно степента на предсказуемост на паричните потоци по съответните позиции.
