Таксономия на публичните блага
В икономическата теория съществуват различни подходи за класификация на публичните блага. Нашите предпочитания клонят към един от тях — класификация на публичните блага според степента на неконкурентност в потреблението на благото и степента на невъзможност за изключване от ползите на това благо. Фигура 2.1. представя една координатна система.
Новини от страната и чужбина
ПИБ придоби „Кремиковци“ Работим по закон за личния фалит, в момента изготвяме неговата концепция Фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истинските Мнения за Signal App
По абсцисната ос се изменя степента на конкурентност в потреблението на съответните блага — от 0 (неконкурентност в потреблението, т.е. пределните разходи за потреблението на благото от всеки следващ потребител след първия са равни на нула) до някакъв хипотетичен максимум, например, R (висока конкурентност в потреблението, т.е. положителни пределни разходи за потреблението на благото от всеки следващ потребител). Аналогично, по ординатната ос се изменя степента на възможност за изключване от ползите на съответните блага — от 0 (невъзможност за изключване, т.е. забранително високи транзакционни разходи) до определен максимум, например, E (изключването от ползите на благото не е никакъв проблем, т.е. транзакционните разходи са пренебрежимо ниски).
На този фон, центърът на координатната система — точка с координати (0;0) — представя полюса на чистото публично благо (неконкурентност в потреблението и невъзможност за изключване от ползите на благото), а точката с координати (R;E) — полюса на чистото частно благо (конкурентност в потреблението и възможност за изключване от ползите на благото). За удобство, полученият правоъгълник (поле, в рамките на което всяко благо има своето място под формата на точка със съответни координати) може да бъде разделен на четири квадранта, както следва (виж Фигура 2.1.): • I-ви квадрант — ниска степен на конкурентност в потреблението (неконкурентност в потреблението) и ниска степен на възможност за изключване от ползите на благото (невъзможност за изключване); • II-ри квадрант — ниска степен на конкурентност в потреблението (неконкурентност в потреблението), но висока степен на възможност за изключване от ползите на благото (възможност за изключване); • III-ти квадрант — висока степен на конкурентност в потреблението (конкурентност в потреблението) и висока степен на възможност за изключване от ползите на благото (възможност за изключване); 5 • IV-ти квадрант — висока степен на конкурентност в потреблението (неконкурентност в потреблението), но ниска степен на възможност за изключване от ползите на благото (невъзможност за изключване) В I-ви квадрант попадат чистите публични блага и определен кръг от блага, които гравитират около полюса на чистото публично благо — национална сигурност, правораздаване, морски фар, улично осветление, контрол върху замърсяването на въздуха и т.н.
В противоположния III-ти квадрант са всички чисти частни блага и благата, които гравитират към полюса на чистото частно благо — храна, дрехи, обувки, лекарства и много други. Във II-ри и IV-ти квадрант “откриваме” две групи “нечисти” (смесени) варианти — блага, който не се “привличат” нито от полюса на чистото публично благо, нито от полюса на чистото частно благо. Типични представители на съвкупността от блага, които попадат във II-ри квадрант са кабелна телевизия, не натоварена транспортна инфраструктура (магистрали, мостове и т.н.), кина, театри, стадиони и др., когато се използват под нивото на техния капацитет. Накрая, в квадрант IV намират място улиците и тротоарите във високо урбанизирани центрове, общите ресурси на планетата и др.
