Икономическа природа на публичното благо
Както отбелязахме в Параграф 1.2.3., чистото публично благо притежава две основни икономически характеристики: • неконкурентност в потреблението; и • невъзможност за изключване от ползите на благото. Диаметрална противоположност на чистото публично благо е чистото частно благо, при което имаме: • конкурентност в потреблението; и • възможност за изключване от ползите на благото.
Новини от страната и чужбина
ПИБ придоби „Кремиковци“ Работим по закон за личния фалит, в момента изготвяме неговата концепция Фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истинските Мнения за Signal App
Между тези две крайности (два полюса) съществува пъстра съвкупност от блага с различна степен на “публичност” (неконкурентност в потреблението и / или невъзможност за изключване от ползите на благото). Но, какво означава неконкурентност в потреблението на едно благо? Да вземем, например, потреблението на сладолед. За да изпитам наслада (да получа определена полза) от благото, аз трябва да изям един сладолед. От това, че вие похапвате сладолед, аз не получавам никакво удоволетвотение — всяка пределна единица от благото генерира полза (само) за отделния индивид — потребител (и за никой друг).
Но, ако аз изям един сладолед, сладоледите на този свят ще намалеят с един — сладоледът, който аз ще изям не може да бъде изяден от никои друг. Следователно, моето потребление ще 2 намали количеството от благото, което е на разположение за потребление от всички останали. Ами ако допуснем, че светът разполага само с един единствен сладолед и аз го изям!? Естествено, за следващия (пределен) потребител на това благо трябва да се достави нов (пределен) сладолед, а това означава допълнителен разход на оскъдни ресурси (трудови и материални).
Иначе казано, включването на още един индивид в потреблението на сладолед не е безплатен акт — за да увеличим потребителите на сладолед с още един трябва да доставим (поне) още един сладолед, а за да произведем този сладолед трябва да се откажем от производството (и потреблението) на нещо друго. Извод — сладоледът е конкурентно в потреблението благо. В условията на ограничени ресурси хората се конкурират (състезават) в потреблението на ограничени количества различни блага — хляб, дрехи, обувки, яхти и какво ли не още!?
На този фон, да оставим потреблението на сладолед и да насочим нашето внимание към морския фар.1 Построен и поддържан от някой (няма значение кой?), фарът свети и генерира навигационна полза за всички кораби, които преминават покрай него. Как смятате, дали първият (пределен) кораб — потребител ще намали количеството от благото, което е на разположение за потребление от всички останали? Определено, не! Ами вторият, третият и т.н.? Не, естествено — количеството на съответното благо ще остане непроменено — фарът свети с една и съща сила и се вижда еднакво добре от всички кораби, независимо от броя на потребителите. Следователно, потреблението на втория, третия и който и да е друг (пределен) кораб (след първия)2 , не е свързано с никакви допълнителни разходи. Иначе казано, включването на още един кораб в потреблението на морския фар е напълно безплатно (не коства нищо на ресурсната страна на икономиката).
Извод — морският фар е неконкурентно в потреблението благо. В обобщение, неконкурентно потребление е налице, когато пределните разходи за потреблението на едно благо от всеки следващ потребител след първия са равни на нула. Разходите, свързани с потреблението на първия (пределен) потребител са разходи за доставяне (и поддържане) на съответното благо. Естествено, за да може въобще някой (който и да е) да потребява благото морски фар, то трябва да бъде доставено (фарът трябва да се построи и поддържа).
Това е смисълът на положителните пределни разходи за потреблението на първия (пределен) потребител. Оттук нататък, пределните разходи за потреблението на това благо от втория, третия и всеки следващ потребител са равни на нула. Сега да насочим нашето внимание към невъзможността за изключване от ползите на едно благо. По принцип, невъзможност за изключване е налице в два случая: • когато изключването е технически невъзможно (или много трудно); • когато разходите за изключване от ползите на съответното благо (т. нар. транзакционни разходи) са забранително високи. Какво ще кажете за възможността да изключим от потреблението на чист въздух онези, които не са готови да плащат за съответните екологични мероприятия? Или да въведем механизъм за изключване от ползването на пътното платно и тротоарите на бул. Витоша в София!? Ами уличното осветление, риболова в открито море и т.н.?! Все сериозни предизвикателства и за най-горещите привърженици на изключването от потребление.
