Представителна демокрация
В съвременното демократично общество колективните (публични) решения се вземат от (пряко) избрани от народа представители, т.е. в условията на т. нар. представителна демокрация.
Избрани политици (представители)
Всеки гражданин разполага с един глас. Въпреки това, всеки гражданин може да влияе върху гласовете на другите — пряко участие в политически кампании, финансова подкрепа на партии, коалиции и кандидати и т.н. По този начин, гласоподавателите изразяват интензитета на своите предпочитания (емоции и / или интереси). В крайна сметка, хората със сходни идеи за управлението на публичните дела се обединяват и формират политически партии. В средата на миналия век американският икономист Антъни Даунс разработва интересен модел на политическа конкуренция.
Новини от страната и чужбина
Първа Инвестиционна Банка След 19 години съществуване луксозният производител на телефони Vertu обяви фалит Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Мнения и коментари за etoro.com
Според Даунс гласоподавателите се стремят да максимизират своята полезност, а политическите партии — получените от тях гласове. Иначе казано, политическите партии и избраните от народа представители се ръководят по-скоро от своите собствени интереси, отколкото от идеализираната цел, наречена публичен интерес: “Политическите партии в нашия модел (сами по себе си) не са заинтересувани от постигането на ефективно разполагане на обществените ресурси; всяка (партия — Р.Б.) се стреми само да бъде преизбрана чрез максимизиране на броя на получените гласове. Поради това, дори ако държавата има възможност да придвижва обществото към оптимума на Парето, тя ще направи това само ако е принудена от конкуренцията на другите партии …
Така, критичният въпрос е дали конкуренцията между партиите винаги тласка държавата към оптимум на Парето”10 Политиците могат да направят много за благото на цялото общество. Те, обаче, никога няма да го сторят ако не бъдат избрани, а за да бъдат избрани, трябва да следват тази политика, която печели гласове. В този смисъл, максимизацията на гласовете е разумна цел на съвременния политик.
Освен достойно представяне на интересите на своите избиратели, рационалният индивид може да има и други мотиви за политическа кариера — власт, слава, престиж и т.н. — все важни аргументи във функцията на полезността на политика. На този фон, Даунс определя политическите партии, като групи от хора, които споделят обща идеология и се стремят към политическа кариера заради ползите, които тя им носи — пари, власт, висок обществен статус и др.
Централно място в модела на политическа конкуренция заема теоремата на медианния гласоподавател.11 Политическите партии и кандидати, които се стремят да спечелят изборите имат един единствен верен ориентир за своите платформи — най- предпочитаният изход от гласуването за медианния гласоподавател.
Партии и кандидати, които заемат крайни (екстремни) позиции в политическия спектър (обикновено) губят. Партията (кандидатът), която най-точно “изчисли” позицията на индивидуалния най-предпочитан изход от гласуването за медианния гласоподавател печели изборите.
