Консенсус
Най-екстремният вариант на правило за гласуване е т. нар. консенсус или абсолютно мнозинство — за да бъде избрана една алтернатива, тя трябва да бъде подкрепена от всички гласоподаватели. Възможно ли е доставянето на публични блага върху основата на правилото на абсолютното мнозинство, при положение, че едно и също количество благо трябва да бъде доставено за всички индивиди — членове на обществото?3 Според шведския икономист Ерик Линдал (1891–1960 г.) отговорът на този въпрос е „да” — в началото на миналия век (1919 г.) той предлага (интересен) модел за постигането на консенсус за доставяне на определено количество публично благо в стопанството.
Новини от страната и чужбина
Първа Инвестиционна Банка След 19 години съществуване луксозният производител на телефони Vertu обяви фалит Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Мнения и коментари за etoro.com
Теорема на медианния гласоподавател
Медианен е този гласоподавател, чийто индивидуален най-предпочитан изход от гласуването5 е медиана за съвкупността от индивидуални най-предпочитани изходи от гласуването на всички гласоподаватели в обществото. С помощта на прост (учебникарски) пример може да се демонстрира, че при едновърхи функции на предпочитанията и правило на простото мнозинство, изборите (винаги) се печелят от индивидуалния най-предпочитан изход от гласуването на медианния гласоподавател. Това е т.нар. теорема на медианния гласоподавател. Икономистите доказват, че при определени условия (симетричност в разпределението на пределните ползи от публичното благо между индивидите около средната), правилото на простото мнозинство генерира Парето ефективен (публичен) избор.
Търговия на гласове
Правилото на простото мнозинство не позволява да се отчете интензитета на предпочитанията на хората. Дали един гласоподавател само едва-едва предпочита X пред Y или има ясно изразен афинитет към X, няма никакво значение за резултатите от избора. Търговията на гласове (размяната на подкрепа на принципа „ти на мене — аз на тебе”) може да съдейства за подобряване на резултатите от използването на правилото на простото мнозинство, но това далеч не е задължително. С други думи, значението на търговията на гласове в публичния избор е противоречиво.
Теорема на Ероу за невъзможността
Правило на мнозинството, правило на Кондорсе, консенсус, търговия на гласове и т.н. и т.н. — специализираната литература предлага най-различни алтернативи. Всички те, обаче, имат своите недостатъци. На този фон, възниква закономерният въпрос: “Съществува ли “съвършено” правило за трансформация на индивидуалните предпочитания в колективни (обществени) предпочитания?”
Естествено, отговорът на този въпрос критично зависи от това какъв смисъл влагаме в определението “съвършено”. Според Кенет Ероу, лауреат на Нобелова награда за икономика (1972 г.)6 , правилото за гласуване в едно демократично общество трябва да отговаря на следните условия:
Недиктаторски избор: В условията на демокрация, публичният избор не може да отразява предпочитанията само на един индивид. 2. Неограничен обхват: Публичният избор трябва да бъде резултат от индивидуалните предпочитания на всички гласоподаватели, а съвкупността от алтернативи за избор трябва да включва всички потенциално възможни алтернативи. 3. Принцип на Парето: Ако всеки индивид в обществото категорично предпочита X пред Y, то общественият избор трябва да бъде X. Ако само един индивид в обществото предпочита X пред Y, а всички останали са безразлични, то общественият избор трябва да бъде X. 4. Независимост от ирелевантни алтернативи: Публичният избор от една съвкупност от алтернативи трябва да зависи само от индивидуалните предпочитания на гласоподавателите по отношение на тази съвкупност от алтернативи и от нищо друго.
Например, ако между алтернативи X и Y, гласоподавателите изберат X, то при появата на трета алтернатива — Z, те не трябва да променят своя първоначален избор между алтернативи X и Y и да изберат Y. 5. Транзитивност: Aко между X и Y се избира Y, а между Y и Z се избира Z, то между X и Z трябва да се избере Z. В своята най-известна монография “Обществен избор и индивидуални стойности”8 , публикувана през 1951 г. в САЩ, Ероу доказва, че не съществува правило за вземане на колективни (публични) решения, което да отговаря на всички условия. Това е т. нар. теорема на Ероу за невъзможността.
