Данък върху физическа единица, внасян от потребителите
Пазарното равновесие, в резултат на данъка се премества от точка E0 в точка Е1 и пазарната цена на литър вино намалява на 9 лв. Тази цена получават сега продавачите, които не са вносители на данъка върху виното. Но, това е всъщност и сумата, която те реално получаваха за всеки продаден литър вино преди, когато трябваше да внасят данък. Купувачите от своя страна сега плащат за един литър вино по 9 лв. на продавачите, плюс 2 лв. данък върху виното в бюджета — това е дистанцията Q1 E2 на Фигура 8.2. — или общо 11 лв. на литър. Следователно, потребителите жертват същата обща сума като вносители на данъка, каквато жертваха, когато не те, а производителите бяха данъкоплатци по закон.
Новини от страната и чужбина
ПИБанк обмисля възможността за привличане на нови инвеститори Омбудсманът в битка за частния фалит Вечерни новини: Енергийната реформа ще се забави | Скандалът “Скрипал” разделя управляващите Мнения
В описания случай е налице просто прехвърляне на част от данъчното бреме назад — от купувачите–вносители на данъка към продавачите, чрез намаляване на пазарната цена на виното от 10 лв. за литър преди данъка, на 9 лв. за литър след данъка. Ето защо, когато законът определя купувачите като данъкоплатци, вместо продавачите, разпределението на данъчното бреме между стопанските субекти не се променя. Очевидно, реалното (икономическото) разпределение на данъчното бреме (изобщо) не зависи от това кой внася данъка в приход на фиска. Тогава, от какво зависи? Отговорът на този (ключов) въпрос е: “От ценовата еластичност на пазарните криви на търсене и предлагане.”
Ценовата еластичност на търсенето (ED) разкрива степента на чувствителност на търсените количества от дадена стока или услуга към промените в цената. Тя се измерва чрез процентното изменение на търсеното количество в резултат на дадено процентно изменение на цената. Когато ценовата еластичност на търсенето намалява, частта от данъчното бреме, понасяна от купувачите нараства и обратно — при нарастване на ценовата еластичност на търсенето, частта от данъчното бреме, която се носи от купувачите намалява. Ценовата еластичност на предлагането (ES) изразява степента на чувствителност на предлаганите количества от дадена стока или услуга към промените в нейната цена. Измерва се чрез процентното изменение на предлаганото количество в резултат на дадено процентно изменение на цената. Когато ценовата еластичност на предлагането намалява, частта от данъчното бреме, която носят продавачите нараства и обратно — при нарастване на ценовата еластичност на предлагането, частта от данъчното бреме, понасяна от продавачите намалява.
В обобщение, зависимостта между ценовите еластичности на пазарните криви на търсене и предлагане и реалното разпределение на данъчното бреме може да бъде систематизирана така: • колкото търсенето е по-нееластично и/или предлагането е по-еластично, толкова по-голяма част от данъчното бреме се понася от купувачите, • колкото търсенето е по-еластично и/или предлагането е по-нееластично, толкова по-голяма част от данъчното бреме се понася от продавачите. Накрая можем да изведем две крайности в реалното разпределение на данъчното бреме — двойка случаи, при които целият данък се понася от купувачите и двойка случаи, при които цялата тежест на данъка ляга върху гърба на продавачите. Нека отново с данък от Т лв. на една физическа единица са задължени продавачите на пазара.
Има два случая, при които целият товар на този данък се поема от купувачите (Фигура 8.3.). В първия случай /Фигура 8.3.(а)/, имаме съвършено еластична (хоризонтална) крива на предлагането S и традиционна крива на търсенето D. В резултат на въвеждането на данъка кривата на предлагане S се премества нагоре до крива на предлагането ST, което води до нарастване на пазарната цена на съответната стока с цялата сума на данъка Т лв. Преди данъка пазарната цена е Р0, а след данъка нараства до PB (PB = P0 + T) — чрез увеличаване на цената продавачите успяват да прехвърлят целия данък напред върху купувачите. Следователно, при съвършено еластично предлагане цялото бреме на данъка се носи от купувачите. Подобна ситуация е възможна на силно конкурентни пазари, където независимо от цената (Р0 или РB) производителите са готови да предлагат неограничени количества от даден продукт на пазара. Във втория случай /Фигура 8.3.(б)/, кривата на предлагане S има традиционнен наклон, а кривата на търсене D e абсолютно нееластична (вертикална).
В този вариант данъчното облагане (отново) води до нарастване на пазарната цена на стоката с цялата сума на данъка от Т лв. (PB = P0 + T). Тук производителите успяват да прехвърлят целия данък (напред) върху потребителите, защото последните държат да консумират този продукт в количество Q0, независимо от цената. Следователно, при абсолютно нееластично търсене, купувачите понасят целият данък.
