Разпределение на данъчното бреме: анализ на частичното равновесие
При анализ на частичното равновесие вниманието на аналитика е концентрирано върху отделния пазар на стоката (или услугата), която се облага с данък. Иначе казано, приема се, че съответният пазар няма външни връзки. Анализът на частичното равновесие е най-подходящ за изследване на разпределението на данъчното бреме, когато пазарът на обложеното с данък благо е относително малък в сравнение с националното стопанство като цяло.
Новини от страната и чужбина
ПИБанк обмисля възможността за привличане на нови инвеститори Омбудсманът в битка за частния фалит Вечерни новини: Енергийната реформа ще се забави | Скандалът “Скрипал” разделя управляващите Мнения
Данъци върху физическа единица
Данъчното облагане на физическа (натурална) единица е относително стара техника. При него данъчната основа се дефинира във физически (натурални) единици — метри, литри, бройки и т.н., а данъкът се фиксира в абсолютна сума на 1 физическа (натурална) единица. Данъчното задължение е резултат от произведението между броя на данъчните единици и размера на данъка за 1 данъчна единица. Очевидно, данъците върху физическа единица не зависят от цените на стоките и услугите, които са обект на данъчно облагане. Да разгледаме, например, пазара на вино, представен на Фигура 8.1. Приемаме, че това е един конкурентен пазар, който функционира самостоятелно, т.е без да изпитва влиянието на другите пазари. Пазарната крива на търсене D, изразява пределните обществени ползи на стоката (MSB), а пазарната крива на предлагане S — пределните обществени разходи (MSC), свързани с производството на вино. Предданъчното пазарно равновесие е в точка Е0 и показва реализация на Q0 литра вино по пазарна цена Р0 = 10 лв. за литър.
На този фон допускаме, че държавата въвежда данък върху виното, като задължава производителите да плащат по 2 лв. данък за всеки продаден литър вино. Това, естествено, увеличава пределните разходи по реализацията на вино с 2 лв. на литър. При тези условия, за да не понесат загуби производителите следва да “покрият”, както разходите по 3 производството на вино, така и наложения им от държавата данък върху продажбата на вино. Следователно, в резултат на данъка “цената на предлагане” на виното нараства за всяко ниво на предлагане с 2 лв., което на Фигура 8.1. е показано чрез изместване на пазарната крива на предлагане от S = MSC, на ST = MSC + 2 лв. Следданъчното пазарно равновесие е в точка Е1, където се реализират Q1 литра вино по 11 лв./литър .
Преди данъка купувачите плащаха по 10 лв. за всеки закупен литър вино, а продавачите получаваха по 10 лв. за всеки продаден литър вино. След данъка купувачите плащат по РB = 11 лв. на литър или 1 лв. повече от равновесната цена Р0, а продавачите получават по РS = 9 лв. на литър или 1 лв. по-малко от Р0. Следователно, продавачите–данъкоплатци са успяли да прехвърлят 1 лв. от внесения от тях данък в размер на 2 лв. на литър върху купувачите. Така, продавачите–данъкоплатци понасят само 1 лв. от данъка на литър вино под формата на намаляване на цената за всеки продаден литър от Р0 = 10 лв. преди въвеждането на данъка на PS = 9 лв. след данъка. Или, независимо, че данъкът се събира от продавачите, те успяват да компенсират част от него (1 лв. на литър) чрез повишаване на пазарната цена от P0 = 10 лв. на PB = 11 лв.
Извод — бремето на данъка върху виното се дели между купувачи и продавачи в съотношение 1 : 1. Този прост пример показва, че при деформиращите данъци съществува разлика между законовото (нормативното) разпределение на данъка и неговото действително, икономическо разпределение. Докато законовото разпределение идентифицира данъкоплатеца, т.е. казва кой по закон трябва да внесе данъка в приход на фиска, то икономическото разпределение дава отговор на съществения въпрос — кой в действителност понася бремето на данъка?
Оттук, “познаването на законовия обхват не ни казва абсолютно нищо за това кой реално плаща данъка”.2 Отклонението на икономическoто разпределение на данъчното бреме от законовото се дължи на феномена “прехвърляне на данъка”. Прехвърлянето на данъка е трансфер на данъчно бреме от стопанските субекти, които по закон са задължени да внесат данъка към други, които са извън законовия регламент. На практика, трансферът на данъчно бреме се осъществява чрез промяна в цените на стоките и услугите на пазара.
Един данък може да бъде прехвърлен “напред” или “назад”. Прехвърлянето напред е трансфер на данъчното бреме от продавачите, които са задължени с данъка, към купувачите чрез повишаване на пазарната цена на облаганата стока или услуга. По този начин в разгледания пример, продавачите на вино успяват да прехвърлят напред 1 лв. данък на литър върху потребителите чрез нарастналата от 10 лв. на 11 лв. цена на един литър вино. Обратно, прехвърлянето назад е трансфер на данъчно бреме от купувачите, които са задължени с данъка, към продавачите чрез намаляване на пазарната цена на облаганата стока или услуга. Да допуснем, че в последния пример законодателят е задължил с данък върху виното не продавачите, а купувачите. При това положение, данъкът намалява готовността на потребителите да плащат и пазарната крива на търсене на вино се измества от D до DT.
