Потребителски такси
Потребителските такси, наричани още “квази-данъци”, са своеобразни “цени” на публично доставените блага, които, обаче, са продукт на публичния избор, а не на пазара.
Таксите са инструмент на фиска, който почива върху философията на принципа на ползата (виж Параграф 6.1.) — доставянето на публични блага да бъде (основно) за сметка на преките бенефициенти.1 С приходите от потребителски такси съвременната държава финансира доставянето на широк кръг публични блага (стоки и услуги) — инфраструктурни обекти; някои здравни и образователни услуги; административно обслужване и т.н. Използването на такси има отношение към ефективността в публичния сектор на съвременното стопанство. В Параграф 1.2.3. отбелязахме, че изключването от ползите на едно неконкурентно в потреблението благо (чрез въвеждането на такса) е нежелателно (неефективно).
Новини от страната и чужбина
ПИБанк обмисля възможността за привличане на нови инвеститори Омбудсманът в битка за частния фалит Вечерни новини: Енергийната реформа ще се забави | Скандалът “Скрипал” разделя управляващите Мнения
При други обстоятелства, обаче, прилагането на такси може да осигури ефективност в публичния сектор. Типичен пример в това отношение са някои публично доставяни блага, поддаващи се на “претоварване” (блага, при които над определен предел от потребители се появява конкуренция в потреблението). Такъв е случаят с един претоварен мост, представен на Фигура 7.1. Допълнителният автомобил (преминаващ по моста) над точката на претоварване (QM), намалява ползите за всички потребители, които използват моста. Иначе казано, след точка QM, пределните обществени разходи за потреблението на благото от още един потребител вече не са нула, а нарастваща положителна величина.
При свободно преминаване по моста (без такса) потреблението ще бъде QD, но това е Парето неефективно ниво и обществото ще реализира чиста загуба на благосъстояние, представена от площта на триъгълник EAQD. Ефективността изисква въвеждането на такса в размер fE, което ще редуцира потреблението до QЕ (ефективното ниво на потребление на благото “преминаване по моста”, където MSB = MSC). Накрая, стопанската действителност изобилства от примери за публично доставяни блага, които генерират външни ползи (някои услуги в сферата на дравеопазването, образованието, културата и др.)2 . В общия случай, тяхното потребление се таксува и проблемът е в детерминирането на съответните такси.
На Фигура 7.2. са показани пределните обществени ползи (MSB) и пределните обществени разходи (MSC) на образованието. Доколкото благото е типичен генератор на положителни външни ефекти (външни ползи), то неговите пределни обществени ползи включват два компонента: • пределни частни ползи (MPB) за индивида — потребител; • пределни външни ползи (MEB) за всички останали. Парето ефективното ниво е QE, където MSB = MSC. Постигането на това ниво на потребление изисква въвеждането на такса в размер fE. Прави впечатление, обаче, че на ниво QE. Очевидно, разликата между това, което плаща прекият бенефициент (fE) и пределните обществени разходи (MSC) на ефективното ниво на потребление (QE), ще трябва да се финансира за сметка на общите данъчни приходи, например, чрез субсидия (s), равна на отсечка
