Стадии на развитие и модели на социално осигуряване
Обобщено и от гледна точка на етапите на общественото развитие можем да обособим три общи стадия на социално осигуряване -. докапиталистически, капиталистически и социалистически. Във всеки един от тях можем да разграничим отделни модели на финансиране с определени отличителни характеристики. А. Докапиталистически, при които: а) социалното осигуряване не е регламентирано; б) то се основава на демографска, морална, традиционна и природно закодирана необходимост и “ангажираност” на племето и семейството за “продължаване на рода” и собственото му възпроизводство; в) робовладелецът и феодалът осъществяват социално осигуряване доколкото робът му е необходим от гледна точка на работна сила и нейното възпроизводство (раждане, временна нетрудоспособност, майчинство и други.)
Новини от страната и чужбина
ПИБ търси нов инвеститор 12 общински болници с опасност от фалит Вечерни новини: Италия е пред нови избори, ГЕРБ спечели вота в Галиче, БСП иска касиране VaricoBooster — Мнения, Ефекти, Състав — Крем против разширени вени
Те “управляват” социалното осигуряване главно с устни и частично писани разпоредби и “надзиратели”, които ако работната сила не е ефективна, вземат мерки тя да не намалява ресурсите чрез своето потребление; г) робовладелската и феодалната държава (Римска и Византийска империи, Руската крепостническа империя и други.) “извършват” социално осигуряване доколкото човекът им трябва, като “военна сила” и данъкоплатец. д) през този исторически период социално осигуряване под формата религиозна грижа и благотворителна дейност осъществяват религиозни и култови субекти и институции (жреци, църкви). . Б. Капиталистически, при който: а) социалното осигуряване има за носеща конструкция отношението и взаимодействието между капитала и труда; б) капиталът като напълно самостоятелно формиран материален фактор и фундамент за развитието и възпроизводството на обществото и населението не може да функционира без “освободената” работна сила и обратно; Проявлението на промишлената революция се осъществява най-силно и най-рано в Германия и на тази основа тя става първата страна на законово регламентиран модел на задължително социално осигуряване в национален мащаб с елементи и тенденции на всеобхватност на работната сила — известен в теорията и практиката, като Бисмарков модел; Тогава канцлерът Ото фон Бисмарк въвежда държавните пенсии и заедно с тях пенсионния данък и концепцията за пенсионна възраст. Така се ражда представата за т.нар. държава на благоденствието (welfare state).
Това е концепция за управление, според която гражданите са неспособни да взимат решения за своето здраве и старини, а частният сектор не може да достави услуги на тези специфични пазари. Затова държавата изземва правата за тези грижи от индивидите и техните семейства и управлението на здравния и пенсиониян риск става монопол на държавата. След Втората световна война, Англия загубва колониите си и настъпват смущения в заетостта. В резултат на това силно се ограничава финансовият потенциал на осигурителните вноски за функциониране на социалното осигуряване. Става необ- ходимо да се търси друг модел за финансирането му, различен от модела на Бисмарк.
Търсенето на подобен модел завършва с успешните усилия на лорд Беверидж да се използва като цяло потенциалът на данъчната система за финансиране на социалното осигуряване. На по-късен етап възниква Моделът Кенеди в САЩ, който е характерен за здравеопазването и при него финансирането на здравеопазването става изцяло по частен път чрез данъци и застрахователни премии. В) Социалистически стадии — характерен основно с моделът Семашко в здравеопазването — СССР. На практика това бе безуспешен опит за справедливо социално осигуряване. При този модел иззетите средства от населението под формата на данъци и вноски се акумулират в държавния бюджет и от там се извършват плащания към цялото население. Осигуряването за цялото население е задължително.
Държавата чрез акумулираните средства финансира цялостно пенсионното осигуряване и здравеопазването и то за населението привидно се явява безплатно. Тъй-като този модел работи в условията на пълна заетост, не се изземват и разпределят средства за безработица. Въобще цялостната роля по социално осигуряване се предава на държавата. При този модел е налице широк обхват на осигурителна защита, основана на широкомащабно прераз пределение и недостатъчна заинтересованост за ефективност.
