Публичен кредит
Публичният кредит е друг метод на фиска, чрез който хората на (доброволна) пазарна основа съдействат за финансирането на държавата. Тук, между публичната власт — кредитополучател (длъжник) и нейните поданици и нерезиденти — кредитори, възникват класически кредитни отношения. Обикновено, дълговото финансиране на публичния сектор се обслужва от финансови инструменти, известни като “държавни ценни книжа”.
Новини от страната и чужбина
ПИБанк обмисля възможността за привличане на нови инвеститори Омбудсманът в битка за частния фалит Вечерни новини: Енергийната реформа ще се забави | Скандалът “Скрипал” разделя управляващите Мнения
Във връзка със сериозното нарастване на дела на дълга във финансирането на съвременната държава, възникват множество въпроси, които нямат еднозначен отговор в теорията и практиката на публичните финанси. Дълговото финансиране означава отлагане на данъчно облагане, т.е. трансфер на (данъчно) бреме между поколенията. Имаме ли право да прехвърляме част от бремето по финансиране на държавата днес върху нашите деца? Според Абба Лърнър (1903–1982 г.)3 , например, вътрешният дълг (дългът на държавата към нейните поданици) не генерира бреме за бъдещите поколения.
Представителите на бъдещото поколение просто си дължат пари едни на други. Когато публичният дълг бъде изплатен, възниква обикновен трансфер на доход от една група от хора в обществото (тези, които не притежават държавни ценни книжа) към друга група от хора (тези, които притежават държавни ценни книжа). Благосъстоянието (равнището на потребление) на бъдещото поколение като цяло остава непроменено. При външния дълг, обаче, нещата стоят по друг начин. Когато с кредитния ресурс се финансира текущо потребление, цялото бреме на дълга “пада” върху съответното бъдещо поколение — неговото равнище на потребление намалява със сумата на дълга (т. нар. главница) и лихвите по него, изплатени на външните кредитори на държавата.
Ако публичният кредит се използва за инвестиции, резултатът зависи от ефективността на инвестиционните проекти. При положение, че пределната възвръщаемост на инвестициите е по-висока от пределните разходи за външния дълг, бъдещото поколение печели. Обратно — ако възвръщаемостта на публичните проекти е по-ниска от пределните разходи за външния дълг, бъдещото поколение ще загуби от дълговото финансиране на капиталовите разходи на държавата.
Моделът на Лърнър не държи сметка за влиянието на дълговата политика на съвременната държава върху поведението на стопанските субекти. Тук също има много въпросителни. Например, според една (традиционна) концепция, бюджетните дефицити (съответно, дълговото финансиране на държавата) допринасят за увеличаване на лихвените равнища в стопанството. На Фигура 7.3. са показани кривите на търсене (D0) и предлагане (S) на финансов ресурс, преди намесата на държавата. Наличието на бюджетен дефицит и появата на държавата на страната на търсенето на пазара, измества кривата на търсене от D0 на D1. В резултат на това, пазарната норма на лихвата нараства от i0 на i1, a равновесното количество.
