Свръхданъчно бреме
Представя потребителския избор между бира и други стоки и услуги. Потребителят постига равновесие в точка Е0 — потребява Q0 литра бира и харчи Y0 лв. за други стоки и услуги на месец. В точка Е0 наклонът на линията на бюджетно ограничение BB1 (цената на един литър бира, която купувачите плащат, а продавачите получават) е точно равен на наклона на кривата на безразличие I3 (пределната норма на субституция между бира и други стоки и услуги).
Новини от страната и чужбина
ПИБ търси нов инвеститор 12 общински болници с опасност от фалит Вечерни новини: Италия е пред нови избори, ГЕРБ спечели вота в Галиче, БСП иска касиране VaricoBooster — Мнения, Ефекти, Състав — Крем против разширени вени
На този фон, държавата задължава производителите на бира с данък в размер на Т лв. на всеки продаден литър от кехлибарената течност. Да допуснем, че бирата се произвежда при постоянни разходи и продавачите успяват да прехвърлят целия данък (напред) върху купувачите, т.е. — цената на един литър бира нараства с цялата сума на данъка.1 Бюджетното ограничение се измества (завърта) от ВВ1 до ВВ2 и потребителят постига ново равновесие в точка Е1. В точка Е1 новата линия на бюджетно ограничение ВВ2 (с променен наклон, отразяващ промяната в цената на бирата) се допира до нова (по- ниско разположена) крива на безразличие.
Очевидно, след данъчното облагане, благосъстоянието на инвидида намалява — сега той постига равновесие върху крива набезразличие I1, разположена по-ниско от крива на безразличие I3, на която потребителят се намираше преди въвеждането на данък върху бирата. След данъка индивидът потребява Q1 литра бира на месец и харчи Y1 лева за други стоки и услуги. Събраният данък, при това ниво на потребление на бира, се измерва с отсечка АЕ1 — вертикалната дистанция между предданъчната линия на бюджетно ограничение и линията на бюджетно ограничение след въвеждането на данъка.
Както отбелязахме, в точка Е1 потребителят е “по-беден”, отколкото в точка Е0. Всеки данък намалява благосъстоянието на индивида, който го понася.2 Големият въпрос тук е дали събраният данъчен приход изисква точно такава загуба на благосъстояние от потребителя на бира? Иначе казано, възможно ли е същият данъчен приход (отсечка АЕ1) да се събере по друг начин, с по-малка загуба на благосъстояние за индивида- потребител?
Да допуснем сега, че държавата решава да отмени данъка върху бирата и на негово място да въведе нов данък под формата на глобална сума върху физическата личност (поголовен данък), при който благосъстоянието на индивида-данъкоплатец след данъка да бъде същото, както при използването на деформиращия цените данък върху бирата. В резултат на новия данък линията на бюджетно ограничение на индивида се измества успоредно надолу и наляво (към центъра на координатната система) от ВВ1 на В3В4. Сега потребителят постига равновесие в точка Е2, където потребява по-малко бира и харчи по-малко за други стоки и услуги, отколкото в точка Е0.
Данъкът върху личността редуцира възможностите на индивида, както по отношение на потреблението на бира, така и по отношение на разходите за други стоки и услуги. След данъчното облагане индивидът може да потребява максимум (само) B4 литра бира на месец, ако не прави разходи за други стоки и услуги и обратно — да харчи максимум (само) B3 лв. за други стоки и услуги на месец, ако не пие бира. Новият данък просто намалява дохода на индивида с една глобална сума и свива неговото потребление на бира и други стоки и услуги.
Иначе казано, данъкът върху физическата личност има само ефект на дохода. Той не деформира относителните цени и няма ефект на субституцията (заместването). Приходите от поголовния данък не зависят от потреблението на бира. На всяко ниво на потребление данъкът под формата на глобална сума върху физическата личност осигурява един и същ приход, измерен с отсечка СЕ2 — вертикалната дистанция между бюджетно ограничение ВВ1 (преди данъка) и бюджетно ограничение В3В4 (след данъка).3 Но, СЕ2 > AE1!? Какво означава това? Очевидно, при еднаква загуба на благосъстояние за индивида (и при данъка върху бирата и при данъка върху личността, потребителят се намира на крива на безразличие I1), данъкът върху физическата личност осигурява по-голям приход за фиска, отколкото данъкът върху бирата.
Ако допуснем, че за финансиране на публичния сектор са необходими АЕ1 лева, то държавата трябва да намали данъка върху личността. Графично това означава изместване на линията на бюджетно ограничение В3В4 успоредно нагоре и надясно до точка Е1 или ново бюджетно ограничение В5В6, при което данъкът под формата на глобална сума върху физическата личност събира точно толкова приход, колкото и данъкът върху бирата. Новото бюджетно ограничение В5В6 се допира до нова по-високо разположена крива на
безразличие I2 в точка Е3 и това е точката на новото равновесие на потребителя. На този фон, ако попитаме потребителя на бира кой данък предпочита (и двата носят еднакъв приход в държавната хазна), той без колебание ще избере данъкът върху личността, защото при този данък неговото индивидуално ниво на благосъстояние (представено от крива на безразличие I2) е по-високо, отколкото при данъка върху бирата (крива на безразличие I1).
Следователно, данъкът под формата на глобална сума върху физическата личност, който носи същия приход като деформиращия цените данък върху бирата, намалява на благосъстоянието на индивида по-малко, отколкото данъка върху бирата. И обратно — данъкът върху личността, който намалява индивидуалното благосъстояние точно толкова, колкото и деформиращия цените данък върху бирата, носи по-голям данъчен приход в сравнение с данъка върху бирата. Разликата между нивото на благосъстояние на индивида, представено от крива на безразличие I2 и нивото на благосъстояние на индивида, представено от крива на безразличие I1 представлява т. нар. свръхбреме на данъка върху бирата.4 Това е чиста загуба на благосъстояние от използването на деформиращ цените данък.
Геометрично, загубата на благосъстояние (свръхбремето на данъка върху бирата) се представя от разликата между отсечка СЕ2 и отсечка АЕ1. На Фигура 9.1. тази разлика се измерва с отсечка Е1D. Свръхданъчното бреме се дължи на ефекта на субституция от деформиращия цените данък върху бирата. Това лесно може да се покаже чрез завъртане на бюджетно ограничение В3В4 (при данъка върху личността, който “праща” индивида на крива на безразличие I1) по часовниковата стрелка, до неговото съвпадане с бюджетно ограничение ВВ2 (при деформиращия цените данък върху бирата). Промяната в равновесието на потребителя от точка Е2 в точка Е1 представя (точно) ефекта на субституция от данъка върху бирата, който генерира съответната загуба на благосъстояние, измерена с отсечка Е1D. Данък под формата на глобална сума върху физическата личност, който събира същия данъчен приход, няма ефект на субституцията (има само ефект на дохода) и не генерира загуби на благосъстояние.
