Адвалорно данъчно облагане — данък върху дохода от труд
Да допуснем, че държавата въвежда пропорционален данък върху работната заплата със ставка t = E2E1/E2L1. Това ще намали работната заплата, получавана от работниците за всички нива на заетост с t %, т.е. след данъка те ще получават (1 — t) % от работната заплата, която работодателите плащат. На Фигура 8.5. кривата на търсене DT изразява работната заплата, която работниците действително получават след данъчното облагане.
Новини от страната и чужбина
ПИБ търси нов инвеститор 12 общински болници с опасност от фалит Вечерни новини: Италия е пред нови избори, ГЕРБ спечели вота в Галиче, БСП иска касиране VaricoBooster — Мнения, Ефекти, Състав — Крем против разширени вени
Данъкът е представен като вертикална разлика между двете криви на търсене D и DT. Зависимостта между работната заплата, получавана от работниците — WW, работната заплата, плащана от работодателите — WE и нормата (ставката) на адвалорния данък върху трудовия доход — t, се дава от следното равенство: WW = WE . (1 — t) (8.1) Данъчното задължение за един час труд е (WE . t) и то расте с нарастването на WE, понеже абсолютната разлика между кривата на търсене D и кривата на търсене DT се 11 увеличава, когато WE нараства. Например, при WE = 5,00 лв. и t = 10% данъчното задължение за един час труд е 0,50 лв., но при WE = 8,00 лв., то е 0,80 лв. В резултат на данъка върху трудовия доход, работниците правят своя избор между труд и свободно време на основата на WW — това, което те реално получават. Работодателите пък решават колко труд да наемат като отчитат WE –онова, което те реално плащат за труда. За тях величината на WЕ е факторния разход за труда.
Пазарното равновесие след данъка върху трудовия доход е в точка Е1. При нея количеството труд, което работниците са готови да предложат, основавайки се на кривата на търсене DT, съвпада с количеството труд, което работодателите са съгласни да наемат, според актуалната за тях крива на търсене D. Следданъчното равновесие показва намаляване на трудовата заетост от L0 на L1 часа годишно, нарастване на почасовата пазарна работна заплата от W0 на WE’ и намаляване на работната заплата, получена от работниците за един час труд от W0 на WW’ = WE’ . (1 — t). Данъкът за един час труд е Т = WE’ . t — отсечка Е2Е1 на Фигура 8.5. Част от него (TE = WE’ — W0) се понася от работодателите — отсечка Е2А, а останалата част (TW = W0 — WW’), от работниците — отсечка АЕ1.
От този кратък анализ е ясно, че еластичността на пазарните криви на търсене и предлагане отново детерминира реалното разпределение на данъчното бреме. В този смисъл, всички изводи от анализа на данъците върху физическа единица са в сила и за адвалорните данъци. 8.2. Разпределение на данъчното бреме: анализ на общото равновесие Предходният анализ на разпределението на данъчното бреме се основава на допускането, че данъкът влияе само и единствено върху пазара, на който се търгува съответната стока или услуга и не засяга другите пазари. Дотук ние се интересувахме само от ефектите от данъка върху купувачите и продавачите на отделния пазар — т.е. прилагахме анализа на частичното равновесие. В прецизен план, обаче, това не е достатъчно за отговор на въпроса: “Кой носи данъчното бреме?”.
Съвременният стопански организъм е съставен от множество взаимносвързани пазари и ефектите от един данък, обикновено, не се ограничават само в рамките на пазара, на който се купува и продава 12 облаганата стока или услуга. В общия случай ефектите от данъка се “разсейват” в стопанството и тяхното проследяване и обхващане е обект на т. нар. анализ на общото равновесие. Например, един данък върху потреблението на бензин ще повлияе върху цената на бензина, но той ще повлияе и върху търсенето на автомобили, велосипеди, други енергоносители и т.н., а следователно и върху техните цени. Обратно, променените цени на тези стоки и услуги могат да повлияят върху пазара на бензин. Освен това, бензинът е суровина за производство на много стоки и услуги в стопанството.
Всяка промяна в цената на бензина, при равни други условия, ще доведе до промяна в цените на тези стоки и услуги. Следователно, данъкът върху бензина ще повлияе не само върху равновесието на пазара на бензин, но и върху равновесието на другите пазари, т.е. върху общото равновесие. Един от най-известните модели на общо равновесие в данъчната теория е дело на американския икономист Арнолд Харбъргър. Изследвайки реалното разпределение на корпоративния подоходен данък в дългосрочен период, Харбъргър установява, че бремето на този данък (наложен върху корпоративната печалба) се поделя между всички собственици на капитал в стопанството, наемните работници и потребителите.
