Photo credit : Wikipedia user Hajor
28 юни 2018 г. 17:05 ч.
Светослав Александров. По въпроса за извънземните, великият научнофантастичен писател Артър Кларк е казал следното: „Има само две възможности. Или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво ужасяващи“.
Най-новото научно изследване силно накланя везните в първата посока. В своя статия учените Андърс Сандбърг, Ерик Дрекслър и Тоби Орд от Оксфордския университет стигат до извода, че вероятността да няма извънземен разум в наблюдаваната Вселена е много голяма.
Статията е озаглавена „Премахване на парадокса на Ферми“. Напомням на читателите, че през 1950 година, по време на обяд в лабораторията Лос Аламос, учените започват да дискутират по случайност, ей-така между другото, въпроса за летящите чинии и извънземния разум. Никой не предполага, че впоследствие този обяд ще стане легендарен и по време на него ще се роди една от най-великите мисли относно търсенето на извънземни. В хода на дискусията Енрико Ферми задава елементарен въпрос: „Но къде са всички те?“
Наистина, къде са извънземните? Ние живеем на планетата Земя, която обикаля около звезда – Слънцето. Но Вселената е огромна. В нея има множество други звезди. Около тях може да има множество други планети. Статистически има шанс на някои от тях да е възникнал разумен живот. Тогава защо не виждаме доказателства за неговото съществуване? Вселената изглежда пуста. Радиоантените на SETI претърсват космоса за чуждоземни радиосигнали, но уви – през последния половин век такива не са намерени. Именно съществената вероятност да има разумен живот във Вселената, съчетана с липсата на доказателства за такъв, днес носи името „парадокс на Ферми“, в чест на големия учен.
Правени са множество опити да се разреши този парадокс, но всички те са незадоволителни. Несигурността идва от факта, че е трудно да определим какъв брой планети във видимата Вселена притежават разумен живот. Математически проблемът е формулиран от Франк Дрейк през 1961 година, който дава следното уравнение:
N (броят развити цивилизации)= R* x fp x ne x fl x fi x fc x L, където:
R*= броят звезди в нашата Галактика
fp= каква част от звездите имат планетни системи
ne=броят планети, на които може да започне живот
fl=на каква част от тези планети може да започне биологична еволюция
fi=на каква част от горепосочените планети еволюционният процес ще доведе до появата на разумна цивилизация
fc=на каква част от горепосочените планети разумната цивилизация ще развие радиокомуникация
L=периодът от време, за които тези цивилизации излъчват радиосигнали.
Проблемът на уравнението на Дрейк е, че не всички от параметрите могат да бъдат установени с точност. Някои от тях – да. Лесно можем да кажем какъв е броят на звездите в Млечния път. През последните години започнахме да изясняваме стойностите на параметрите fp и ne, благодарение на космически мисии като телескопите „Кеплер“ и „Тес“. Но все още нямаме ясна идея какви са останалите стойности. Или както казва Джил Тартър (която е астроном от проекта SETI): „Уравнението на Дрейк е чудесен начин да формулираме невежеството си“.
Опитите за решаване на уравнението на Дрейк винаги са разчитали на определени догадки за неясните параметри. Някои учени казват: да предположим, че стойността на еди кой си параметър е еди каква си. С помощта на тези догадки ще се получат определени стойности на N, но те, от една страна, не са точни, а от друга страна често пъти се представят в медиите като факти, докато в реалността става въпрос просто за едни предположения, лежащи върху догадките. Не на последно място, в условията на тази несигурност резултатът N зависи и от личните пристрастия на учените – оптимистите винаги са склонни да завишават параметрите, а песимистите да ги занижават.
Ето защо Сандбърг, Дрекслър и Орд използват съвсем различен подход. Те провеждат статистически анализ на уравнението на Дрейк, но третирайки параметрите такива, каквито са – несигурни. Взимат най-големите и най-малките възможни стойности, съобразно текущото научното познание. Накрая вместо да се получат предположения (както обикновено се случва по време на по-лаишките тълкувания на уравнението на Дрейк), екипът от учени получава реалното разпределение. Разпределението е доста широко поради несигурностите на параметрите, но въпреки това показва каква е вероятността да сме сами във Вселената.
Резултатът е изненадващ – оказва се, че има голяма вероятност да сме сами в галактиката! Искам да подчертая, че това не е категорично становище – „да, има разумен живот“ или „не, няма разумен живот“. Но статистическият анализ на уравнението на Дрейк предоставя сравнително точна оценка на вероятностите. Изчисленията показват, че вероятността да сме сами в нашата галактика Млечен път възлиза на между 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена – между 39% и 85%.
„Когато вземем предвид реалистичната несигурност, като заменим конкретните догадки с вероятностните разпределения, които отразяват нашето текущо научно разбиране, няма причина да сме убедени, че в Галактиката (или наблюдаваната Вселена) съществуват други цивилизации“, пишат авторите. „Установяваме съществена (ex ante) вероятност да няма друг интелигентен живот в наблюдаваната Вселена и поради това не бива да ни изненадва, че не можем да открием никакви следи от неговото съществуване. Този резултат премахва парадокса на Ферми и по този начин елиминираме нуждата да вкарваме спекулативни механизми защо цивилизациите неизбежно нямат наблюдаем ефект във Вселената“.
В крайна сметка това е научният подход. Ако нямаме доказателства за наличието на извънземен разум, Бръсначът на Окам ни дава основание да предпочетем теорията с най-малко излишни предположения. Най-простото обяснение е, че ако няма признаци за съществуването на извънземни, то най-вероятно такива няма, отколкото да спекулираме, че извънземни има, но… „крият се“, „не проявяват интерес да се свързват с нас“ и т.н.
Тогава е хубаво да се замислим защо много учени продължават да вярват в извънземния разум, макар и доказателствата за неговото наличие да са нула.
Новото проучване се дискутира изключително активно сред космическите общности. Илон Мъск, основателят на космическата компания СпейсЕкс, коментира, че с оглед на новите резултати, става все по-наложително да разселим земния живот на другите планети. Ако нашата цивилизация е единствената разумна в цялата Вселена, то трябва да положим всички усилия, за да я запазим. Включително чрез космическа колонизация.
Ще си позволя да дам и аз своите коментари по темата, не само като администратор на КОСМОС БГ, но също така като биолог. Изчисляването на вероятностите е важно, но според мен въпросът за разумния живот във Вселената все още е далеч от своето окончателно разрешаване. Науката е тръгнала в правилна посока – първо трябва да установим дали има други места във Вселената, където съществува прост (микробиален) живот. Засега данните от космическите апарати показват категорично, че органичните вещества, структурните блокчета на живите организми, са широко разпространени – открили сме данни за тяхното съществуване на други планети и луни в Слънчевата система. Но все още не сме открили нито едно място, където от тези органични вещества да е протекла абиогенеза и да са се появили микроскопични организми. Ако открием дори и най-прост живот, да кажем, на Марс или на Енцелад, това ще е огромна крачка за науката – ще знаем за наличието на поне едно място освен Земята, където има жизнена дейност.
Но и отговорът на този въпрос ще е само една малка крачка напред към изясняването на цялостната картина. Възможно е микробиалният живот да е често срещано явление във Вселената, но същото да не е вярно за разумните цивилизации. Дори на нашата Земя в продължение на милиарди години животът е съществувал само под формата на най-прости едноклетъчни организми. Земята е на цели 4.5 милиарда години, но едва преди 900 милиона години са се появили първите многоклетъчни организми. След това изминали още 400-500 милиона години, преди тези многоклетъчни организми да излязат на сушата. А динозаврите са измрели съвсем наскоро спрямо космическите мащаби: преди 65 милиона години.
Еволюцията на хоминидите е явление, което е станало едва в последните 6 милиона години. От тях развитието на Homo sapiens се случва през последните 200 – 300 000 години…
Горепосочените факти говорят сами за себе си: в продължение на милиарди години животът на Земята е бил едноклетъчен, в продължение на милиони – мноклетъчен, но без да е имало човешка цивилизация, а в продължение на хиляди години е имало човешка цивилизация, но тя не е била технологично развита. Каква е гаранцията еволюцията да е протекла по подобен начин и на другите планети? Имаме ли увереност, че изобщо ще открием планета с живот? Не. А такава с разумен живот? И на какъв етап от развитието му ще е той? Не знаем…
Това не значи да не опитваме. Показаното по-горе проучване ни изяснява вероятностите съобразно текущото развитие на науката, но още данни трябва да бъдат натрупани, още наблюдения трябва да се направят, за да може да се доближим до по-сигурен отговор.
Намираме се съвсем в началото от космическата епоха. Възможно е в рамките на нашия живот никога да не научим отговорите на големите въпроси по задоволителен начин. Но може и да ги научим. Въпреки това трябва да се приготвим да чакаме. Космонавтиката е достатъчно вълнуваща днес, дори и когато правим още тези най-елементарни крачки извън пределите на нашата планета. Важното е, че пътешествието е започнало. Важното е, че сме на правилния път. Дано не се отклоним и да продължим да сме все така любознателни. А отговорите все някой ден ще дойдат – рано или късно.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
