Очевидно е, че възприемането на цветовете принципно е по-субективно, отколкото, да речем, възприемането на формите – различните хора имат не само различни любими цветове, но и различни усещания, предизвиквани от един или друг цвят. Независимо от това във вселената на цветовете действат напълно универсални закони, които всеки дизайнер е длъжен да знае и да може да прилага в практиката. Това не дава, за съжаление, гаранция, че неговият подбор на цветове ще се хареса на всички, но поне ще му помогне да избегне разпространените грешки и ще придаде на работите му професионален вид, очевиден даже и за тези, които имат алергия към някои конкретни цветове.
Цветът – това е онази област, в която компютърната графика има най-голямо преимущество пред естествената графика. Компютърният екран, за разлика от листа хартия, сам излъчва светлина и регулирането на количеството светлина позволява да се обхване далеч по-широк спектър цветове, отколкото този, който може да се възпроизведе върху хартия. До скоро проблемът беше в това, че компютърните дисплеи бяха с ниско качество, а компютрите с преклаено малко памет за съхранение на изображения. Но сега, когато видеокартите поддържащи high и true color вече не са екзотика, компютърът се превърна в най-добрия инструмент за работа с цветовете, достъпен не само за професионалните дизайнери, но и за огромната армия любители.
Разбира се, на цветовете не трябва да възлага ролята на основен носител на информация – уеб страницата задължително трябва да бъде четлива дори и в черно-бял вид (например, на екрана на преносим компютър или на страниците на книга). Преди да счита работата си за завършена, дизайнерът е длъжен да разбере как изглежда неговото творение в „grayscale“. Но това не значи, че отношенията между цветовете, като нещо предварително моделирано, могат да се прехвърлят в един черно-бял дизайн. В края на краищата, скалата на сивите полутонове запазва един от трите съставни компонента на изходния цвят – неговата яркост и ако композицията е решена правилно цветово, тя ще изглежда прилично и в монохромен вариант.
Цветово възприятие
Човешкото възприятие по природа е синтетично, а не аналитично – ние разграждаме образа на съставящите го размери, форми, цветове и т.н. чак в мозъка, където сетивните ни органи предават цялостната картина, с всички изкривявания и неточности, предизвикани от взаимното влияние между елементите. Това се отнася в пълна сила и за цветовете – просто е удивително по колко различен начини се възприема цвета в зависимост от това, каква форма или площ заема и какви други цветове са около него.
При намаляване на заеманата от цвета площ се намалява количеството оттенъци, които може да различи окото и повечето цветове започват да изглеждат по-бледи и тъмни, особено ако яркостта и наситеността им и без това не са били на максимума. На практика това означава, че за по-малките елементи трябва да се избират по-ярки, „примитивни“ цветове, а за да се покаже цялата красота на някой тъмен, слабонаситен оттенък е необходима достатъчна площ (например, фонът на цялата страница).
От друга страна, цветовете, достатъчно близки до черното или бялото, трудно могат да бъдат изразени ефективно дори и върху блюдо с рамерите на цяла маса. Ако цветът е прекалено тъмен, окото е склонно да го приема за черен, а незначителната му осветеност да приписва на несръчността на художника или на прекалената яркост на монитора. Същото се отнася и до бялото: почти всички примеси (като изключим единствено синьото – неслучайно при прането на бельо добавят и синка) предизвикват усещане за нечистота и за да ги накараме да звучат приятно, трябва да поддържаме и доразвиваме този оттенък в другите елементи.
Всеки два цвята поставени близко един до друг се възприемат в известна степен по-иначе, отколкото ако стоят самостоятелно. Художниците знаят, че предметите от материалния свят са свързани със сложни цветови отношения – те хвърлят един върху друг рефлекси (отразена светлина) и оцветени сенки. Макар и на подсъзнателно ниво, окото на всеки непрофесионал очаква подобни отношения и в композициите върху компютърния екран или хартия.
Ако съседните цветове имат що-годе еднаква яркост, то те са склонни да обменят наситеността и цвета си. Например, бледо-синьо до ярко-зелено придобива зеленикав оттенък и става малко по-„цветно“; зеленото пък в известна степен губи от яркостта си и също се предвижва в посока към синьото. Тези ефекти се проявяват най-отчетливо тогава, когато един цвят обкръжава от всички страни, „притиска“ другия.
Непосредствено на границата между два цвята, обаче, започва да се проявява противоположната тенденция – цветовете като че ли се отблъскват един друг, стараят се да подчертаят своите различия; по-тъмният цвят в съседство с по-светъл придобива още по-тъмен „ръб“, а светлият точно на самата граница изглежда по-ярък. Такова влияние на цветовете, водещо до усилване на контраста между тях, е толкова по-забележимо, когато съседните цветове значително се различават по яркостта си. На ярък бял фон почти всеки достатъчно тъмен цвят изглежда черен, а на тъмен или черен фон ярките и наситени цветове изглеждат особено сочни, а тъмните и ненанситени остават бледовати.
Съчетаване на цветовете
Съчетаване на цветовете – една от малкото области, в които почти всеки непрофесионалист има свое мнение. Няколко подобни рецепти са известни на всяка жена, която някога е вземала в ръце игла и конец; пък и мъжете обичат да разсъждават над това кое на кое отива или не, когато си избират вратовръзка или тапети. Професионалистите знаещи, че има доста повече от седем цвята и че два „зелени“ цвята могат да се различават не по-малко отколкото черното и бялото, използват по-често вместо готови рецепти общи принципи, макар в много случаи и те да не могат да заместят с нищо интуицията и опита.
Особено важни за избора на цветове са противоположните и взаимодопълващи се принципи на единството и контраста. Принципът на единството изисква използваните цветове да са възможно най-близки един до друг, а в идеалния случай биха представлявали един и същи цвят. И това наистина работи – също както жените избират „шапка в тон с ръкавиците“, така и дизайнерите обикновено ограничават спектъра във всяка отделна композиция до неголямо количество (обикновено не повече от 3-4) цвята, използвайки всеки цвят за няколо различни елемента (понякога близки в своите функции и оформление, а понякога и съвършено различни).
Освен това, понякога принципът на единството е ръководещ при избора на цветове, които задължително трябва да са различни. Много професионални страници са изпълнени в една цветова гама: например с тъмни оттенъци на основния цвят за фон, по-светли – за декоративните елементи (фиг.1). Обаче при търсенето на подобно цветово решение трябва да сме внимателни, защото прекалено близките, но не еднакви цветове могат да дразнят със своята („дразнеща“) близост, а отсъствието на достатъчно контраст ще направи композицията скучна. Затова, ако нямате достатъчно опит, по-добре се придържайте към проверените от времето рецепти: използвайте минимум цветове, но избирайте по възможност по-контрастни цветове.
Рисунка 1. Дизайнът на сайта www.ideo.com се основава върху контраста между сините рамки и разнообразните по цвят разпръснати навсякъде фотографии.
Как се избира добро съчетание от контрастни цветове? Какво въобще е контрастът между цветовете? Нека си спомним как се разлага един цвят на трите си съставни от системата HSV (англ. Hue-Saturation-Value, тон-наситеност-яркост), и да се опитаме да анализираме всяка от тях по отделно.
Ще започнем с тона. Първото правило се формулира лесно: не трябва да се използват цветове, които са прекалено близко един до друг в цветовия кръг – дисонансът (разногласието) между подобни цветове буквално бие по окото (както реже ухото дисонансът между ноти, които се различаватсамо по полутон). От друга страна, напълно противоположните цветове рядко образуват хармонични двойки – зелено и виолетово или червено с небесно синьо обикновенно изглеждат прекалено разнородни (относително добре се съчетават единствено жълто и синьо). В крайна сметка, най-добре се съчетват и контрастират цветове, разположени на разстояние около една четвърт от цветовия кръг един от друг.
С другите два параметра работата е по-проста. Разликите в наситеността или яркостта на два цвята веднага се забелязва, но все пак тя обикновено се възприема като нещо допълнително към разликата на основните тонове. Логично е затова, цветовете рязко да се различават по един от тези два параметра, засилвайки контраста между тоновете, а по втория – да се поддържат един друг, не позволявайки на цветовото решение да се разпадне (рис 2, а). Ако в нашия случай общите неща и различията между цветовете не са толкова важни, може да се използва противопоставяне на всички три компонента на цвета (рис 2, б) – увеличение на количеството противоположни аспекти не усилва, а намалява контраста, разединявайки елементите. И обратното, ако искате да подчертаете взаимодействието между отделните цветове, свързвайки ги с особено тесен контраст, можете да използвате два параметъра за обединение и един (най-добре това да бъде яркостта) за противопоставяне (рис 2, в).
Щом става дума за уеб дизайн, вероятно говорим за дейностите, свързани с израбоката на уеб сайт. Това включва както изготвянето на графичен дизайн, така и функционалната част – независимо дали става въпрос за изработката на система конкретно за конкретния сайт или използването на съществуваща платформа.
Уеб дизайн студиа
Можете да намерите доста фирми за уеб дизайн, които предоставят услугата изработка на сайт. Да изберете уеб дизайн компания е трудно. Голямото разнообразие от студиа за уеб дизайн, уеб дизайнери фрийлансери и всякакви ИТ фирми, които наред с другите предлагани услуги предлагат и услугата уеб дизайн, усложнява избора. Допълнително усложняващ избора фактор е, че повечето уеб студиа не предоставят никакви данни за цените си. Донякъде това има своето обяснение, защото наистина няма два еднакви по обен на работата и изисквания задания. И все пак, обаче, неналичието на конкретни цени прави ориентирането много неточно за всеки собственик на фирма, който търси фирма, която да изработи сайта му.
За да получим добра идея за това колко би струвала изработването на бъдещия сайт, е удачно да отделим време, за да изготвим описание, което да създава представа сравнително подробно какво желаем да получим като продукт. Би помогнало също така да изготвим списък на уеб страници, които да бъдат посочени като един вид пример за това, което желаем да бъде направено. Като предоставим дадената информация на на студиото за уеб дизайн, със сигурност ще им помогнем при изготвянето на конкретна оферта, която да дава ясна информация за цената и срока за изработка на сайт.
Конкретни предложения относно уеб дизайн – срокове и цени за сайт изработка
Целенасоченото събиране на оферти с ясни посочени срокове и цени за изработка на сайт е много важен момент от проучването и планирането. От важност е да съберете оферти за изработка от повече от три несвързани компании. Дадената цена, имайте предвид, не е единственият елемент, който има важност. Заедно с цената и дадения срок за изпълнение, са налице и няколко други елементи, които трябва да бъдат взети предвид. Като например:
ориентировъчно колко направени уеб дизайн проекта има разглеждания евентуален изпълнител зад гърба си?
Отделете време, да се запознаете s вече осъществените проекти. Ако се окаже, че такова не се намира достъпно на интернет сайта на уеб дизайн студиото, изискайте от тях да ви дадат на имейла, например. Ако не разполагат с портфолио, по-добре помислите дали да не се обърнете към друга компания. Докато разглеждате портфолиото, си набележете тези уеб проекти, които се доближават до този тип сайт, който вие искате да бъде изработен за вас.
мнения от настоящи клиенти на компанията за уеб дизайн
Дори уеб дизайн фирмата да предоставя на сайта си мнения от техни клиенти, недейте да се ограничавате само с това. Опитайте се да се свържете с с двама-трима от клиентите им от портфолиото и поискайте от тях мнение , както и впечатления; също така се опитайте да намерите в интернет информация свързана с дадената уеб дизайн компания. Всичко това ще направи по-лесно за вас да направите заключение дали са добри в това, което извършват и ще си създадете далеч по-ясна представа за потенциялния изпълнител на вашия проект.
сравнение с различни студиа за уеб дизайн
Направете сравнение на офертата с оферите на алтернативни фирми. Окаже ли се, че има сериозни различия, се опитайте да си ги обясните. Съветът ни е да поискате за още информация. Например, ако ви дават съществено по-висока цена, то това не е непремено недостатък, би могло да се окаже, че офертата, с която правите сравнение разполага с различни скрити недостатъци и точно поради тази причина стойността е по-малка. Опитайте се да разберете какво в действителност ви предлагат срещу изискваната цена.
гаранция за удовлетвореност и поддръжка
Проучете какви гаранция и поддръжка осигурява компанията. Фирми, които не предоставят солидна гаранция твърдо не са достатъчно добър вариант.
начин на плащане и срокове
Определени фирми дават опция за отложено плащане – било пълната цена или в различна степен. В тези случаи или не плащате нищо в началото или плащате символична част от общата стойност за изработката на уеб сайта, а съществената част от общата цена плащате чак тогава, когато сайтът ви е изработен и е качен онлайн. Това на практика е изключително добра гаранция за удовлетворителен резултат.
Изводът е – бъдете благоразумни в избора си. Наложи ли ви се да намирате студио за уеб дизайн, е добре да направите избора внимавайки, понеже от този избор зависи сполучливостта на създадения сайт в бъдеще.
От година на година потребителите на Глобалната мрежа нарастват главоломно. Едновременно с това растат и техните очаквания и претенции към уеб сайтовете. Вече не е достатъчно просто да имаш някаква страница в Интернет, необходимо е да поддържаш актуално и качествено съдържание, впечатляващ дизайн, интуитивна и бърза навигация, съвместимост с различни устройства и браузъри и т.н. Никога досега изискванията и предизвикателствата пред уеб разработчиците не са били по-големи и по-всеобхватни. Необходимо условие е всеки „уважаващ себе си” уеб разработчик постоянно да е „в крак” с новите тенденции в Интернет.
Но къде да научим за тези тенденици? Как да се ориентираме в огромната „паяжина” от информация? Къде да получим практически насоки и препоръки?
Има едно място, което осигурява обучение в различни сфери на ИТ, както и конкретно в сферите на Уеб дизайна и технологиите. Това не е някое ново учебно заведение или платен курс. В софтуерната академия на Телерик, се провеждат безплатни курсове по програмиране и уеб дизайн.
Това е цялостно обучение за уеб разработчици от всички нива (от начинаещи до напреднали и професионалисти), което предлага лекции и практически упражнения върху HTML, CSS, Javascript, jQueryи други инструменти за създаване на уеб сайтове. Обучението застъпва както основите на уеб тенхологиите, така и новостите в тази област като HTML5, CSS3и съвместимостта с различни платформи, устройства и браузъри. В курса се представят едни от най-разпространените Системи за управление на съдържанието (CMS) като WordPress, Joomla, Drupal и др. Преподавателите в курса са специалисти в различни области на уеб дизайна и програмирането и дават практически съвети и техники за разработка на уеб front-end приложения. Лекционният материал е подкрепен с много практически примери, а почти всяка тема завършва със задачи за домашна работа, които имат за цел курсиста сам да „оттренира” наученото. Освен това по време на курса се разработват и практически проекти, които представляват реални Web Front-End приложения. В края курса проектите се обсъждат и оценяват от преподавателите в курса.
