Двцентрализация – България

През април 1991 г. беше прието Постановление на Министерския съвет, в което е предвидено в кратки срокове да се извърши децентрализация и демонополизация на големите държавни обединения и комбинати. За фирмите от седем подотрасъла електроника , телекомуникации, енергетика, металургия, машиностроене, химическа и зърнопреработвателна промишленост, представляващи технологично обвързани комплекси, както и за военното производство , се предвиждаше да се пристъпи към реорганизация след цялостна експертиза по списък, утвърден от Министерския съвет по предложение на министъра на индустрията.

Новини от страната и чужбина

Първа инвестиционна банка
Мая Манолова: 15 болници са във фактически фалит
Преди острова: Три фалшиви новини, които не успяха да изкарат Борисов от релси

Освен обединенията , трябваше да се извърши разкрупняването и на други държавни и общински фирми с повече от едно предприятие , които дотогава не са били самостоятелни юридически лица . Тази програма беше изпълнена в основни линии за няколко месеца, като по-голямата част от обединенията бяха децентрализирани през юли 1991 г.

Показват не само разнообразяването на организационните форми на държавните предприятия в България, но и рязкото увеличаване на техния брой в резултат на осъществената децентрализация. Общо този брой е нараснал повече от 22 пъти за период от 4 години, като най-бързо този процес е протичал през 1991 г. Увеличаване то на нечастните предприятия /общински, кооперативни и др ./ може да се наблюдава както в националната икономика, така и в отделни те й отрасли.

Въпреки неизбежните различия, няма отрасъл, в който броят на самостоятелните предприятия да не е увеличен няколко пъти. По особено голямо е увеличението в търговията , образованието, културата , туризма и финансовата област. Това се дължи на възможностите за създаване на по-малки предприятия в тези отрасли, както и на обстоятелството, че дейността в тях е по-печеливша, и на някои улеснения, създадени от закона.

С най-бързи темпове нараства броят на новосъздадените частни предприятия – от 24 537 в края на 1990 г. на 37 000 в края на 1993 г., от които повече от 40 000 са от отрасъл промишленост. През тази година броят на частните предприятия надхвърли 400 хил . с над 1 млн.заети.

Когато оценяваме значението на частните предприятия, трябва да имаме предвид , че по оценка на експерти 30-40% от тях не функционират, а над 90% имат по-малко от 5 заети . Следователно, когато признаваме изключително голямото разрастване в този сектор, трябва да си даваме сметка за тяхната слабост и да очакваме също такова голямо фалиране, ако не се предприемат мерки за подкрепата на този бизнес.

Както децентрализацията на държавните, така и бързото развитие на частните предприятия измениха коренно разменната структура на българската промишленост.