Децентрализация

Едни от
най-значителните промени в индустриалната организация на българската икономика
са осъществени в организационната й структура. Те бяха извършени главно в две
насоки – промяна във формите на организация на държавните предприятия и рязко
увеличаване броя и формите на търговските дружества и фирми, собственост на
други субекти юридически и
главно физически лица.

Новини от страната и чужбина

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите Бари и Чезена обявиха фалит Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

През юни 1991 г. беше приет Търговски закон*, с което се целеше
основното стопанско законодателство
на  България  да  се
уеднакви  с това на развитите
страни с пазарна икономика. Нормите на Търговския закон имат изпреварващ характер, особено в частта за акционерните
дружества , защото регулират отношения, които по това време не съществуват в стопанската практика или все още са слабо развити.

Въз основа на този закон през юли беше приет Закон  за образуване  на търговски
дружества**, с което започна
преобразуването на държавните фирми в еднолични търговски дружества .
Държавните акционерни фирми се регистрираха като
акционерни дружества , а останалите държавни фирми като дружества с ограничена отговорност.
Освен това след децентрализацията бяха създадени и редица нови дружества и дружества и от двата вида.

Промяната на фирмената организация
може да се види от табл. 3. Пререгистрацията, съобразно изискванията на Търговския
закон, не можеше да се осъществи за кратко време, затова през 1991 и 1993 г. в
статистическите данни за формите на предприятията са показани както търговски
дружества, така и фирми, регистрирани според Указ N 56.

Разнообразяването на формите на
стопанска организация, обособяването като отделни
групи на дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества , както и
различните форми на обединяване на предприятия или дейности. Сравнително стабилен е броят на акционерните
дружества, след като веднъж вече са създадени през 1991 г. Въпреки че всички
разглеждани предприятия са държавни, разнообразяването на  организационните  им  форми може
да се разглежда като
положителен процес. Той отразява
стремежа да се съобрази видът на
предприятието с неговото място в
икономиката, характера на неговата дейност и
т.н.

Едни от
най-важните елементи на промяната в предприятията това са промените в тяхното
управление и контрол. Процесът има две страни, в зависимост от различните им
организационни форми – създаването на предприемачи, които да бъдат движеща сила
на развитието, и основните фигури, осъществяващи управлението и контрола в
малките и средни предприятия и създаването на корпоративно управление в
акционерните дружества. Проблемът се усложнява от това, че промените се
осъществяват в две направления при възникващите частни и при променящите се
държавни предприятия.

Във второто направление проблемите са по-сложни и по-трудно
осъществими,  .защото  възникват
извън  икономически  противоречия
и е необходимо да се съчетаят
изискванията за ефективни изменения с избягването на провала на държавния
сектор, който  все още е  основата на икономиката.

Управлението и контролът в
предприятията е тясно свързан и произтича от точното
определяне на имуществените  права.  В  тази насока през 1991 г. беше направена съществена промяна –
прекратено беше неясното съчетание между работническо самоуправление , технократизъм
и държавна намеса. Министерският съвет
е  определен като органът, който отговаря за
функционирането на държавната собственост, и през август 1991 г.  беше приета
Наредба  за  управление на Едноличните търговски дружества
с  държавно  участие.
Установиха се основните правила за провеждане  на мениджърски конкурси, с което се целеше да
се заменят назначените според политическите
им заслуги стопански ръководители с такива, които са
избрали според професионалните им качества.

Друг важен акт за регламентиране дейността на държавните предприятия беше
приет в началото на юни 1992 г. С
Постановление на Министерския съвет се възложи на министрите на промишлеността,
търговията, транспорта и др . да преобразуват все още съществуващите
фирми, регистрирани по Указ N 56 в
еднолични търговски дружества с държавно имущество. По този  начин  се
направи  последната  с
тъпка към уеднаквяване статута на държавните предприятия съобразно
изискванията на Търговския закон.

Измененията във формите на организация  на
българските промишлени предприятия се осъществява в общи линии подобно на промените в
останалите централно  и  южноевропейски  държави. Замяната на социалистическото
държавно  предприятие  с
разнообразие от форми, които са
присъщи на пазарната  икономика,  се
осъществи както в България, така и
в повечето  други  страни
през  периода 1990-1992 г. Подобни
са и възприетите форми на
предприятия, въпреки че наименованията
се различават поради националните специфики или
възприетите  западни  модели
френски,  англо-саксонски,  германски
и др. Като правило разнообразието е по-голямо в страните , кои то имат специален
закон (например в България Търговския
закон), в който е събрана на едно място цялата материя, свързана с формите на
предприятия, функционирането им и взаимодействието между тях.

В повечето страни с преходни
икономики се наблюдава също и разнообразие от
институции за управление, преструктуриране и приватизация на държавните
предприятия. В това отношение България изостава не съществуват например холдинги за управление  на държавните предприятия, фондовете за
реконструкция или  за подпомагане на малките предприятия да функционират.

Формата, чрез която ще се управлява държавната
собственост или държавното участие,
не би трябвало да се вземе на готово от някоя друга страна, но все пак е
необходимо да се посочи, че зад разнообразието си пробива
път един принцип специализацията на органите,
които ще осъществяват управлението. При
това не може да се разчита, че всички чиновници в отрасловите министерства са способни да провеждат компетентно държавната политика по отношение на
отделните предприятия чрез включването им в неговите управленски органи. Още
по-малко това е възможно, когато на практика липсва индустриална политика.

Ме само
създаването на специализирани органи за управление на държавната собственост е
достатъчно за неговото подобряване. Опитът на Румъния в това отношение е
положителен. Там съществува стройна система от допълващи се специализирани
органи на три равнища, но въпреки това не бихме казали, че румънските държавни
предприятия функционират много успешно.

Като цяло може да се твърди, че в България вече има относително
разнообразие от съвременни форми на организация. Създават се и ще бъдат
създадени и нови, чието съществуване е регламентирано в Търговския закон (например обединения от търговски дружества консорциуми, холдинги
и т.н.). Това  е  положително
явление ,  но  все още не е достатъчно, за да се твърди, че организационните форми на
предприятията са създадени като институции
на нормалната пазарна икономика.
Тяхното  действително  формиране,
изпълването  им  с реално съдържание , първо, се нуждае от време, и второ, протичането на този процес е свързано и зависи  от развитието
на  останалите институции на
пазарната икономика.

Преди началото на реформите в Полша има около 8000 големи предприятия. Първите стъпки към децентрализация на полската икономика са реализирани в  изпълнение  на  антимонополните намерения, декларирани в програмата на Балцерович. По данни на Министерството на индустрията през 1989-1991 г. са закри ти 106 държавни конгломерата. На тяхно място възникват 600 други предприятия.

Полша, макар и не така отчетливо както в Унгария (все пак размерите на икономиките са различни ), също  се  наблюдават  посочените две тенденции.

Новини от страната и чужбина

Първа инвестиционна банка
Цветан Василев си призна за фалита на завода в Парачин
Съпругът на Юлия Кръстева: Досието ѝ е фалшификация, публикувана редом с новините за Скрипал

Процесът на „поставяне на пирамидата на нейната основа” в Чехия е също толкова динамичен, както в Унгария и Полша.

Броят на  индустриалните  предприятия в тази страна се утроява през последните години. Това се дължи на премахването през 1992 г. на голям брой изкуствено образувани хоризонтални обединения. В резултат на тези мерки броят на предприятията за производство на оптични и медицински инструменти нараства 15 пъти, а на производителите на кари и тролейбуси 11 пъти, и т.н. Същевременно расте концентрацията в машиностроенето и електрониката в производството на кокс и т.н.

При осъществяването на процеса на децентрализация на редица места са били разкъсани необходими и важни производствено-технологични и икономически връзки. Затова през последните години започва да се наблюдава обратният процес на сливания на предприятия със силни производствени и икономически връзки.

Посочените промени в размерната структура са сигурен признак за осъществяващия се процес на децентрализация в румънската индустрия. Една от причините  за  това  са  предприетите мерки за реорганизация на държавните предприятия след  1990  г. Много от големите предприятия тогава бяха разкрупнени и преобразувани в търговски компании. Втората основна причина е премахването на ограниченията пред развитието на частния сектор. В резултат броят на частните предприятия се увеличи изключително бързо и през 1993 г. надхвърли 500 хил .бр. (Вж. Табл. 13). Като част от този процес бяха създадени много нови предприятия и  в  промишлеността. Тъй  като това са обикновено малки предприятия, тяхната поява подсилва тенденцията към нормализиране на размерната структура на  румънските  индустриални предприятия.

Децентрализацията на индустриалните предприятия в Албания се проявява в две насоки. Първата е децентрализация на контрола , т.е. предаване на функции на управление, контрол, координация  от центъра на средни равнища, и втората разделяне на големи, обикновено хоризонтални обединения от предприятия на съставните им части. И в двете направления този процес се осъществява  в  непрекъснато променяща се макросреда , в рамките на цялостната  промяна  на същността на отношението на държавата към нейните предприятия; промяна от предишното директно управление към  индиректно.  Това може да се разглежда също  и  като  трето  направление  в  реализирането на процеса на децентрализация.

Първото направление се осъществява в няколко форми и обхваща както големите, така и малките предприятия. Предприятията от основните отрасли на тежката и добивната промишленост остават включени в хоризонтални обединения, които получиха управленска и финансова автономия от държавата. Голяма част от малките и средни предприятия бяха предадени от държавата на общинските власти. Като на трета форма в провеждането на децентрализация в първото направление можем да се позовем на посоченото вече създаване на Фонд за преструктуриране, който поема от отрасловите министерства контрола върху тридесетте най-големи албански промишлени предприятия.

Както се вижда , промените са преди всичко административни. Чрез тях отрасловите министерства се разтоварват от осъществяването на контрол върху големия брой държавни предприятия, получили самостоятелност  вследствие  раздробяването  на   предишните обединения. Резултатите от посочените мерки са противоречиви. Не се налага увеличаване на държавния апарат с контролни функции. Предполага се, че директорите на запазените обединения от тежката промишленост познават по-добре проблемите от чиновниците в министерствата , но в полупазарни  условия  липсват  институциите , които биха могли да упражняват върху тях някакъв контрол. Освен това бяха посочени вече и противоречията , които възникнаха  между общините и част от предоставените им от държавата предприятия.

Второто направление – раздробяването на предишните обединения, се проявява по отношение на обхвата по подобен начин както и в другите източноевропейски страни. Запазени са обединенията в структуроопределящите и добивните отрасли, а всички останали предприятия получават самостоятелност. Спецификата на Албания е, че след тези мерки относителният дял на малките и средните държавни предприятия е 2-3 пъти по-висок, отколкото в другите страни и надхвърля 90% от общия им брой. Това от своя страна дава възможност за по-лесно и по-бързо приватизиране на по-голям брой предприятия. Към март 1994 г. от съществуващите 1797 промишлени предприятия 990 са продадени, а 106 са дадени под наем.

Като се има предвид , че новосъздадените частни предприятия са преди всичко с малки размери, че повече от половината смесени са малки и средни, може да се направи изводът, че се осигуряват условия за децентрализация и в третото направление, поне що се отнася до сектора на последните.

Like this:

Like Loading…

Related

Published by decentralizaciq

View all posts by decentralizaciq

Published
August 6, 2018August 7, 2018