Децентрализация

Преди началото на реформите в Полша има около 8000 големи предприятия. Първите стъпки към децентрализация на полската икономика са реализирани в изпълнение на антимонополните намерения, декларирани в програмата на Балцерович. По данни на Министерството на индустрията през 1989-1991 г. са закри ти 106 държавни конгломерата. На тяхно място възникват 600 други предприятия.

Полша, макар и не така отчетливо както в Унгария (все пак размерите на икономиките са различни ), също се наблюдават посочените две тенденции.

Новини от страната и чужбина

Първа инвестиционна банка
Цветан Василев си призна за фалита на завода в Парачин
Съпругът на Юлия Кръстева: Досието ѝ е фалшификация, публикувана редом с новините за Скрипал

Процесът на „поставяне на пирамидата на нейната основа” в Чехия е също толкова динамичен, както в Унгария и Полша.

Броят на индустриалните предприятия в тази страна се утроява през последните години. Това се дължи на премахването през 1992 г. на голям брой изкуствено образувани хоризонтални обединения. В резултат на тези мерки броят на предприятията за производство на оптични и медицински инструменти нараства 15 пъти, а на производителите на кари и тролейбуси 11 пъти, и т.н. Същевременно расте концентрацията в машиностроенето и електрониката в производството на кокс и т.н.

При осъществяването на процеса на децентрализация на редица места са били разкъсани необходими и важни производствено-технологични и икономически връзки. Затова през последните години започва да се наблюдава обратният процес на сливания на предприятия със силни производствени и икономически връзки.

Посочените промени в размерната структура са сигурен признак за осъществяващия се процес на децентрализация в румънската индустрия. Една от причините за това са предприетите мерки за реорганизация на държавните предприятия след 1990 г. Много от големите предприятия тогава бяха разкрупнени и преобразувани в търговски компании. Втората основна причина е премахването на ограниченията пред развитието на частния сектор. В резултат броят на частните предприятия се увеличи изключително бързо и през 1993 г. надхвърли 500 хил .бр. (Вж. Табл. 13). Като част от този процес бяха създадени много нови предприятия и в промишлеността. Тъй като това са обикновено малки предприятия, тяхната поява подсилва тенденцията към нормализиране на размерната структура на румънските индустриални предприятия.

Децентрализацията на индустриалните предприятия в Албания се проявява в две насоки. Първата е децентрализация на контрола , т.е. предаване на функции на управление, контрол, координация от центъра на средни равнища, и втората разделяне на големи, обикновено хоризонтални обединения от предприятия на съставните им части. И в двете направления този процес се осъществява в непрекъснато променяща се макросреда , в рамките на цялостната промяна на същността на отношението на държавата към нейните предприятия; промяна от предишното директно управление към индиректно. Това може да се разглежда също и като трето направление в реализирането на процеса на децентрализация.

Първото направление се осъществява в няколко форми и обхваща както големите, така и малките предприятия. Предприятията от основните отрасли на тежката и добивната промишленост остават включени в хоризонтални обединения, които получиха управленска и финансова автономия от държавата. Голяма част от малките и средни предприятия бяха предадени от държавата на общинските власти. Като на трета форма в провеждането на децентрализация в първото направление можем да се позовем на посоченото вече създаване на Фонд за преструктуриране, който поема от отрасловите министерства контрола върху тридесетте най-големи албански промишлени предприятия.

Както се вижда , промените са преди всичко административни. Чрез тях отрасловите министерства се разтоварват от осъществяването на контрол върху големия брой държавни предприятия, получили самостоятелност вследствие раздробяването на предишните обединения. Резултатите от посочените мерки са противоречиви. Не се налага увеличаване на държавния апарат с контролни функции. Предполага се, че директорите на запазените обединения от тежката промишленост познават по-добре проблемите от чиновниците в министерствата , но в полупазарни условия липсват институциите , които биха могли да упражняват върху тях някакъв контрол. Освен това бяха посочени вече и противоречията , които възникнаха между общините и част от предоставените им от държавата предприятия.

Второто направление – раздробяването на предишните обединения, се проявява по отношение на обхвата по подобен начин както и в другите източноевропейски страни. Запазени са обединенията в структуроопределящите и добивните отрасли, а всички останали предприятия получават самостоятелност. Спецификата на Албания е, че след тези мерки относителният дял на малките и средните държавни предприятия е 2-3 пъти по-висок, отколкото в другите страни и надхвърля 90% от общия им брой. Това от своя страна дава възможност за по-лесно и по-бързо приватизиране на по-голям брой предприятия. Към март 1994 г. от съществуващите 1797 промишлени предприятия 990 са продадени, а 106 са дадени под наем.

Като се има предвид , че новосъздадените частни предприятия са преди всичко с малки размери, че повече от половината смесени са малки и средни, може да се направи изводът, че се осигуряват условия за децентрализация и в третото направление, поне що се отнася до сектора на последните.