В условията на пазарна икономика правилно изградената производствена структура на земеделските стопанства придобива решаващо значение за техния просперитет и конкурентоспособност. Тя зависи от комплекс обективни фактори, определящи производствените им възможности и способността да се преустройват в зависимост от изискванията на вътрешните и международните пазари. Отрасловата структура на всяка собствена или арендна ферма, кооперация или търговско дружество отчита : почвено-климатичните условия; размерите и местоположението им; производствената инфраструктура и инвестираните вече капитални вложения в построяването на пътища, огради, дренажни устройства , водо- и електроснабдяване; наличната и необходима по квалификация работна сила; наличните средства за капитални вложения. Определящо значение в комплекса от фактори имат и изискванията на вътрешните и международните пазари. Относителната им стабилност създава условия за изграждане на трайна производствена структура, а тяхната нестабилност и затвореност затруднява инвестирането в земеделието и увеличава производствения риск. Отношение към разглеждания проблем има съотношение то между изкупните цени на селскостопанските продукти и направените разходи за тях , както и тенденциите в диапазона между изкупните и потребителските им пени.
Новини от страната и чужбина
Слуховете за фалит на ПИБ – силно преувеличени
Сушата в Европа може да доведе до фалит на множество земеделци
Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват
Районирането на културите и мястото им в производствената структура зависи преди всичко от почвено-климатичните условия. При благоприятни за тях почвено-климатични условия икономическите резултати зависят от размерите на земеделските стопанства . В най-голяма степен това се отнася за зърненото производство, което е най-механичнраният подотрасъл в земеделието. Високата му стенен на механизация е свързана с използването на скъпо струващи системи от машини. И тъй като тази скъпа селскостопанска техника се експлоатира в сравнително кратък период, то само големи те зърнопроизводителни стопанства могат да осигурят достатъчна по обем работа за нейното рационално използване, само те биха могли да издържа) на амортизационните отчисления и процента на лихвите на вложения капитал. Малките стопански единици не разполагат с необходимите капитали за воденето на високомеханизирано зърнено производство. Същевременно те не могат да използват ефективно скъпо струващите системи машини и да покриват високи те постоянни разходи за тях . Това не се отнася за отглеждането на трудоемки стокови култури, свързани преди всичко с ръчен труд. Ако по време на прибирането на течи култури могат да се намерят наети сезонни работници, то и с неголеми площи могат да осигурят добри доходи в земеделските стопанства .
Съществено значение при определяне на производствената специализация има правилно то съчетаване на отраслите в земеделските стопанства , на пропорциите между зърнено-фуражното и животновъдно производство , между стоковите и нестокови производства и т. н.
При формиращата се сега аграрна организация у пас едновременно се създават едри и дребни частни земеделски стопанства . Първите се специализират предимно в производство на зърнени и технически култури, а в торите в животновъдство, фуражно производство, в отглеждането на зеленчуци, ягодоплодни и др. трудоемки култури.
За да се очертае жизнеспособността на създаващи те се земеделски стопанства , е направен анализ на икономическото състояние и на възможностите им за реализиране на доходи. Анализът се базира на следните анкетни проучвания:
— на МЗ и ИИСС , проведено през 1994 г., обхващаща 428 броя земеделски кооперации с годишен счетоводен баланс;
— на ИИСС и Световната банка, относно доходите на семейните
земеделски стопанства, проведено през 1993 г. и 300 семенни стопанства.
Анкетното проучване обхваща кооперации със следната специализация:
животновъдство;
животновъдно-зърнено и фуражно производство; животновъдство и трайни насаждения;
зърнено-фуражно производство и технически култури; зеленчуци;
трайни насаждения.
Най-висок относителен дял от тях заемат кооперациите, отглеждащи зърнени, фуражни и технически култури 64.8%, следвани от животновъдно-зърнено-фуражните 22.5%. Тясно специализираните кооперации имат незначителен дял. Тези с животновъдно направление са 5.8%, със зеленчуково 2.2% и с трайни насаждения 2.7% от всички анализирани кооперации. Най-рядко е съчетаване то на животновъдно производство с отглеждането на трайни насаждения.
Многоотрасловите кооперации са с най-голям размер. Обработваемата земя на специализиралите се за производство на животинска продукция и зърнено-фуражни култури достига средно до 14 624 дка , а стопанисваната до 15 974 дка. Пай-малък е размерът на тясно специализиралите се кооперации за производство на зеленчуци и на трайни насаждения, съответно средно по 2766 и 4039 дка. обработваема земя. Средният размер на стопанисваната земя в кооперациите с животновъдно направление, животновъдство и трайни насаждения, зърнено-фуражно производство и технически култури е в границите от 8800 до 9500 дка , а на обработваемата от 7300 до 8600 дка. В обособените по производствено направление групи кооперации обработваемата земя заема около 95% от стопанисваната , с изключение на животновъдните и на зеленчуковите , където тя е съответно 82 и 88%.
Ниската степен на механизация и сезонният характер на производството на плодове и зеленчуци са обусловили използването на значителна по обем наета работна сила . В кооперациите, специализирали се в такова производство, отработените човекодни от наетата работна сила заемат съответно 18 и 31% от общия им обем, а в тези с животновъдно направление 30%.
В кооперациите с различна специализация са налице и съществени различия и реализираните приходи от декар обработваема земя. Отглеждащите трайни насаждения кооперации са реализирали средно по 820 лв. приходи на декар обработваема земя, следвани от животновъдните с по 650 лв./ дка и от зеленчукопроизводство с по 560 лв./дка. Значително по-ниски са приходите от декар обработваема земя в кооперациите със зърнено-фуражно направление .
Размерът на производствените разходи на дка обработваема земя средно за всички анализирани кооперации е 392 лв. Значително по-висок е този показател в кооперациите с животновъдно -зърнено и фуражно направление 506 лв./дка обработваема земя и най-висок при тези с трайни насаждения 686 лв./дка .
Зеленчуко-производствените и самозадоволяващите се със собствен фураж животновъдни кооперации имат ниска задлъжнялост към доставчици те около 89-93 лв./дка ; с най-висока са тези, специализирали се предимно в производство на плодове и животинска продукция. Като цяло обаче производствените разходи заемат значи телен дял от приходите за повечето кооперации е над 50%. В зърнено-фуражните с трайни насаждения кооперации той е 75%>, в зеленчукопроизводните 63% ), а в тези за производство предимно на плодове 55%. В кооперациите с животновъдно-зърнено-фуражно производство и с животновъдство и трайни насаждения производствените разходи на дка . обработваема земя дори надвишават приходите.
Задълженията на 1000 лв. приходи средно за всички кооперации възлизат на 390 лв., за тези с животновъдно направление на 1680 лв., а за зеленчукови те само на 180 лв. Това налага извода , че не всички формиращи се у нас земеделски кооперации са финансово стабилни, приспособени към пазарните принципи и изисквания, а и икономическите лостове не създават’ необходимите предпоставки за това .
Like this:
Like Loading…
Related
