Производствена структура и жизненост на земеделските стопанства в България

До голяма степен производствената дейност в кооперациите е поставена на кредитна основа. Средният размер на краткосрочните кредити за една кооперация възлиза на 1545 хил . лв., като най-висока е кредитната задлъжнялост в тези с животновъдно направление и технически култури. Преференциалните краткосрочни кредити имат висок относителен дял от всички краткосрочни кредити. Пос ледните заемат над 40% от производствените разходи във всички кооперации.

Новини от страната и чужбина

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите
Бари и Чезена обявиха фалит
Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

Поради високите лихвени проценти малък е броят на кооперациите , които са ползвали дългосрочни кредити за изграждане на материално-техническата си база. Малък е и средният размер на тези кредити 675 хил. лв. В кооперациите с животновъдно направление той е 500 хил. лв., в животновъдно-зърнено-фуражните 964 хил.лв.; останалите не са ползвали дългосрочни кредити.

Средният коефициент на ликвидност в анализираните кооперации е 7,24. Най-висок е при животновъдно -зърнено-фуражните 11,93, а най-нисък при животновъдните 1,84. Това показва зависимостта между специализацията на стопанствата и тяхната способност да посрещат краткосрочните си задължения.

Разходите за амортизация заемат малък процент от общите разходи около 7. В трудоемките , с ниска степен на механизация производства този процент е значително по-нисък. При зеленчуците той достига 0.87%, а в животновъдните кооперации 3%; при зърнено-фуражните производства със значително по-висока степен на механизация е 7.75%. Разходите за външни услуги заемат средно около 76.17% от всички разходи. Независимо от специализацията, стойностите на този показател са високи при всички кооперации.

Печалбата от дка обработваема земя е ниска средно 50 лв./дка . В специализираните кооперации за производство на плодове тя е най-висока 250 лв./дка., в зърнено-фуражните и техническите 80 лв./дка ., а в животновъдните – само 20 лв./дка. Всички останали кооперации независимо от производственото направление реализират загуба на дка обработваема земя. В голяма стенен това се обуславя от високия относителен дял на финансовите разходи и на задълженията им в печалбата . Средно за всички кооперации процентът на финансови те разходи от печалбата е 18.43%, а на задълженията 72.35%. Тези показатели са с най-големи стойности в кооперациите, отглеждащи животновъдни и трайни насаждения.

Най-висока е средната работна заплата в кооперациите , отглеждащи зърнено-фуражни и технически култури 2436 лв., а най-ниска при трайните насаждения 1520-1576 лв., което не съответства на необходимостта от висококвалифинирана работна сила н течи отрасли.

Данните от анализа покачват, че няма изразена тенденция към образуване предимно на големи или на малки кооперации. В определените групи в зависимост” от размера на стопанисваната и обработваемата от кооперациите земя те заемат почти еднакъв относителен дял 24.90% от тях притежават под 3746 дка стопанисвана земя (при среден размер за групата 1833 дка), 25.20% от 3747 до 7345 дка (при среден размер 5325 дка ), 24.90% от 7346 до 13982 дка (при среден размер за групата 10397 дка), и 24.90%) над 13 983 дка (при среден размер за група 23 257 дка ). Същото разпределение се наблюдава по отношение на обработваемата земя (обработваемата земя е 96% от стопанисваната ).

Съществува определена зависимост между приходите на 1 дка обработваема земя, производствените разходи на 1 дка обработваема земя и относителния дял на наетата работна сила от размера на кооперациите. Приходите на 1 дка земя са средно 450 лв., като имат близки стойности трупи, с изключение на стопанствата с най-малък размер, където този показател е 630 лв. Същевременно производствените разходи на 1 дка обработваема земя средно за всички стопанства са 386 лв./дка , като при тези от групата с най-малък размер са най-високи 489 лв./дка. Средният процент на наеманата работна сила от общия обем на вложения труд е 8. В групата на кооперациите със стопанисвана земя под 3746 дка този процент е най-висок 3 1, докато при течи със стопанисвана земя над 13 982 дка гой е най-нисък 6%.

Анализът на анкетното изследване на семейните стопанства показва, че е положено началото на изграждането на тази форма на стопанисване в земеделието . Според автора на изследването единицата, вземаща стопанско решение, не е семейното земеделско стопанство , а земеделското домакинство. „За разлика от едрото земеделско стопанство при семейното земеделско стопанство факторите на производството се нагаждат предимно към фактора труд”.* С увеличаване размера на стопанисваната земя земеделският доход на един икономически активен нараства със значително по-бързи темпове, отколкото неговия общ доход. Малоземлените стопанства разчитат предимно на странична и неземеделска дейност за увеличаване на общия си доход. Пай-добри икономически показатели относно дохода на един икономически активен имат стопанствата с размер на стопанисваната земя от У. 1 до 14 дка .* Влиянието на специализацията върху икономическите резултати в стопанствата.

Производствена структура и жизненост на земеделските стопанства в България – част 2