Основната цел на Стратегията е
ускорено икономическо развитие на България за превръщането й в средносрочен
период в развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика,
успешно
интегрирана в ЕС.
Под ускорено икономическо развитие разбираме такова, при
което годишните темпове на растеж на БВП да бъдат по-високи от 6%, като за част
от периода (5- 7 години) е възможно те да са 8-9%/год. Номиналните годишните
темпове на растеж на БВП е възможно да бъдат 10-12%/год. (при средно 10%/год.
за периода 2000-2006 г.). Постигането на тези темпове на растеж ще доведе до
3.5- 4-кратно номинално и 2.2-2.5 пъти реално увеличение на БВП за периода от
2007 до 2020 г.
Новини от страната и чужбина
Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank Тръмп предрече фалит на култови компании – вижте кои „Уикилийкс“ – революцията в новините
Стратегията е ориентирана във времето до 2020 г. Това е
продължителността на два седемгодишни
планови финансови периода на ЕС. Съобразяването на Стратегията с периодите на
планиране в ЕС дава възможност по-обосновано да се предвиждат финансовите
потоци и да се съобразяват политиките с тези в Европейския съюз. Според нас
периодът е оптимален, защото 7 години са малко за съществени промени в страна,
която е натрупала толкова голямо изоставане в сравнение с останалите
страни-членки. Същевременно продължаването на периода след 2020 г. може да
внесе твърде големи условности в предвиждането на резултатите.
Терминът “развита страна с висок доход на населението” използваме
според критериите в класификацията на Световната банка: страни с висок доход
–
10 066 USD и повече брутен национален доход на човек от
населението; средноразвити страни с по-висок доход – от 3256 до 10 065
USD; средноразвити страни с по-нисък
доход – от 826 до 3255 USD и страни
с нисък доход – под 825 USD. От
новоприети страни-членки на ЕС от Източна Европа само Словения и Чехия са в
първата група, останалите са във втората. През 2005 г. България също влезе във
втора група “средноразвити страни с по-висок
доход”.
Тази класификация се основава на данни за брутен
национален доход, измерен според пазарния курс на националната валута спрямо
USD. Ако използваме измерването по паритет на покупателната способност (ППС),
тогава всички новоприети източноевропейски страни принадлежат към първата група
– страните с висок доход. При сегашните темпове на растеж България също би
могла да влезе в тази група до 2010 г. и затова някой би могъл да каже, че
целта, която е поставена в Стратегията, не е
актуална.
Измерването чрез ППС е важно, защото дава възможност за
по-реалистично подреждане на страните според това какво могат да потребяват
техните граждани вътре в тях според националното равнище на цените. То не може
да замести измерването чрез пазарния курс на националната валута, което показва
какво могат да потребяват тези граждани в други страни и какво – гражданите на
други страни в тяхната.
