ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И МАКРОИКОНОМИЧ ЕСКИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ПРЕХОДА В СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

1
476
Добави коментар
bgobserver
bgobserver

ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И МАКРОИКОНОМИЧ ЕСКИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ПРЕХОДА В СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Процесът на икономическа трансформация в страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) е в ход вече шеста година . Въпреки че резултатите са нееднозначни, последните две години вече отбелязват определен прелом в този процес. Започналото през 1993 г. обръщане на общия тренд на депресивен спад се затвърждава и през 1994 г. се очертава обстоятелството , че всички страни от региона ще отчетат положителен икономически растеж. Това свидетелства, че пазарните икономически реформи в повечето страни вече дават своя позитивен резултат.

Новини от страната и чужбина

Summertime jazz с Fibank Закон за частния фалит ще помага на “вечните длъжници” Каракачанов иска ДАНС да провери фалшиви новини за заселване на мигранти в Странджа

Цената на прехода обаче остава болезнено висока даже в сравнително най-успелите в реформите страни, като надхвърля и най-песимистичните прогнози от неговото начало. Изминалите години предоставиха примери на драстично разминаване между прокламираните цели на икономическата политика и фактическите резултати. Едно от големите разочарования за населението от региона (България е може би най-фрапиращият пример в това отношение ) беше бавният ход на реформите , съчетан с продължителна депресия от безпрецедентен мащаб.

Независимо от изменящото се настроение на населението, вече е ясно, че социално -икономическите и политическите промени в СЦИЕ са необратими. Ако обществото на тези страни иска промени сега, то това е само за курса на реформите , а не за връщане назад. Връщането на власт на партиите , наследнички на бившите комунистически партии, би трябвало да се тълкува именно в тази насока, а и техните действия потвърждават подобна теза. Смяната на правителствата в наши дни не води до фундаментална промяна на процеса на икономическа трансформация.

I. Макроикономическата динамика в страните от Централна и Източна Европа

Общата картина на икономическото състояние в СЦИЕ сега е твърде хетерогенна. Така например Полша отбелязва положителен ръст на БВП за трета последователна година и може определено да се каже, че е излязла от депресивната фаза на прехода . Духът на подем вече осезателно се чувства в Чехия, Словакия и Унгария и по всяка вероятност тези страни ще затвърдят позициите си от 1994 г. Румъния отбелязва растеж за втора последователна година . Предварителните данни за България също сочат скромен икономически напредък. Независимо от някои признаци на съживяване , положението в тези страни остава несигурно, главно поради продължаващата макроикономическа нестабилност.

Икономическото съживяване в СЦИЕ трябва да се анализира на фона на обстоятелството, че в хода на прехода загубиха около 20–35 % от годишния си БВП; 30 до 50 % от индустриалното си производство, а някои страни като България и Румъния — над 50 % от износа си. Повечето от тях страни няма да са в състояние да достигнат предишното си равнище на икономическа активност до края на настоящия век. А успехите на Полша трябва да се анализират по-внимателно , тъй като нейната икономика вече беше преминала една фаза на преструктуриране в началото на 80-те години, след кризата на външния си дълг и в известен смисъл тя беше по-подготвена за радикалната трансформация.

Може да се отбележи, че както депресията, така и започващата фаза на оживление в СЦИЕ до голяма степен е свързана със състоянието на промишлеността в отделните страни (табл . 4). Регистрираният през 1994 г. положителен растеж беше предшестван в повечето случаи от ръст на производителността на труда в този отрасъл (вж. табл . 3; бивша Чехословакия е изключение ), което може да се разглежда като ефект от преструктурирането на промишлените дейности. В по-напредналите ,в реформата страни това преструктуриране частично се дължи на успешната приватизация на редица промишлени предприятия.

Обръщането на негативния тренд и преминаването към положителни темпове на растеж несъмнено е свързано и ускореното развитие на частния сектор — най-динамичното ядро в икономиките на СЦИЕ. Както по линията на приватизацията , така и успешното развитие на новосъздадените частни фирми са основен двигател на икономическото развитие в тези страни. В някои от тях частният сектор вече заема над 50% от произвеждания брутен вътрешен продукт.

Друг фактор за оживлението е динамичното развитие на сферата на услугите — сектор, който се намираше в рудиментарно състояние при централно планираната икономика. Благодарение на появата и разширяването на частния сектор на услугите, който запълни многото съществуващи ниши, този сектор сега се превръща в един от двигателите на подема. Трябва обаче да се посочи, че поради силната функционална зависимост на третичния сектор от състоянието на промишлеността, пречупването на негативния тренд стана възможно само след съживяването на отрасъла.

Сред най-болезнените ефекти на процеса на икономическа трансформация върху населението трябва да се отбележи скокообразното нарастване на безработицата , явление, което е било непознато за няколко поколения в тези страни. Вече е ясно, че хроническата висока безработица се очертава като средносрочно и даже дългосрочно явление в СЦИЕ.

През 1994 г. около 6.2 млн. души или 13.5 % от работната сила в този регион се оказаха в списъците на регистрираните безработни. Двуцифрени стойности на безработицата характеризират всички СЦИЕ с изключение на Чехия. Още повече, че това едва ли показва пълната картина поради неефективността и липсата на опит на новоизградените бюра по труда в тези страни и поради все още съществуващата скрита безработица.

Разпадането на Чехословакия разкри твърде различна картина по отношение на безработицата в двете новообразувани държави: докато Словакия не прави изключение от общата картина, безработицата в Чехия остава съвсем ниска по всякакви стандарти. Това може да се разглежда като резултат , от една страна , на активна политика към пазара на труда, която се следва от чешкото правителство , и от друга , на съзнателното изчакване на властите , с оглед да прехвърлят проблема за преструктурирането на трудовата заетост на новите собственици след приключването на ваучерната приватизация.