Безработицата в СЦИЕ
Безработицата в СЦИЕ едва ли е достигнала своя пик (поне за някои страни), тъй като по редица оценки равнището на открита безработица все още изостава от равнището на свиването на производството. Това от своя страна свидетелства за все още съществуващо „презапасяване с трудови ресурси,, (labour hoarding). Независимо от причините за подобно явление , рано или късно, в хода на пазарните реформи равнището на заетост трябва да се нагоди по-близко до това на производство, което може да предизвика покачване нивото на открита безработица . Свидетелство за това е и фактът , че икономическото оживление през 1994 г. не беше съпроводено с увеличение на броя на заетите и намаление на безработицата .
Новини от страната и чужбина
Лесно и забавно: Децата вече могат да плащат с гривни/Как? С дебитните карти за деца и тийнейджъри от Fibank Черноморец (Балчик) е пред фалит заради Общинския съвет в морското градче ВМРО ще пише закон срещу фалшивите новини
Главно поради структурния характер на безработицата в СЦИЕ може да се очаква, че тя ще продължи да нараства и в близките години.
„Презапасяването с трудови ресурси” е съсредоточено в обществения сектор на икономиката , който още не е изцяло преструктуриран. Въпреки бързорастящия частен сектор, неговата способност да поглъща трудови ресурси изостава от потенциалното им освобождаване , свързано с неизбежното преструктуриране на промишлените предприятия (главно пораждано от тяхната приватизация). Всички страни в региона в една или друга степен ще се сблъскат с този проблем.
Високата инфлация е другият от най-болните проблеми на СЦИЕ. Ценовата стабилизация беше една от областите, в която действителното развитие явно се размина с целите и очакванията . Даже в сравнително по-напредналите страни от Централна Европа (с изключение на Чехия) инфлацията все още е над приемливите равнища, а за България и Румъния въобще не може да се говори за постигане на някаква макро-. икономическа стабилизация.
Развитието на инфлационните процеси през последните години (табл. 2, Б) показва твърде големи различия между отделните страни. Тези, които са водещи в процеса на реформите и в излизането от депресията , са водещи и по отношение на макроикономическата стабилизация. Това още веднъж
показва , че постигането на по-голяма макроикономическа стабилност е едно от най-важните условия и за икономически растеж.
Източниците на инфлация в отделните страни са разнородни и комплексни; те твърде много се различават от сходните процеси в развитите пазарни икономики. За съжаление степента на изследване на тези процеси в СЦИЕ все още не е на задоволително равнище, което от своя страна е пречка за разработването на ефективни и консистентни антиинфлационни мерки. Освен това при преходното състояние на тези икономики регулаторната рамка все още е недоразвита и не е в състояние да обхване множеството (понякога неидентифицирани) инфлационни канали, което е пречка за установяването на стабилно макроикономическо равновесие. При такива условия инфлацията може да се превърне в хронична, а опасността от хиперинфлационни взривове продължава да съществува. Проблемът се усложнява и поради обстоятелството, че инфлационните фактори не са ограничени само по линията на търсенето или линията на предлагането , а обхващат тези две страни едновременно.
Стартовата точка в преходния процес също има значително въздействие върху последващата ценова динамика в различните страни. Повечето от тях в периода на централно планиране също се характеризираха с висока инфлация, само че тя не се проявяваше в откритата си форма, а като скрита или потисната . Явните свидетелства за това бяха стоковите дефицити и паричните излишъци (monetary overhang). Освен началното равнище на инфлация, друга важна характеристика на стартовото състояние по отношение на ценовата динамика е степента на деформация на структурата на цените спрямо равновесните цени. Колкото по-голяма е била тази деформация, толкова по-дълго трае процесът на адаптация на цените , толкова по продължително ще съществува структурният инфлационен натиск. Този фактор въздейства твърде силно на цените на услугите, които не подлежат на международен обмен и където външните цени не могат да играят ролята на репери.
По стартовото си състояние Унгария и бивша Чехословакия бяха с най-добри позиции по отношение степента на съществуващите макроикономически неравновесия.
Унгарските реформи от 70-те и 80-те години спомогнаха за елиминирането на някои от ценовите деформации, докато Чехословакия винаги се е характеризирала със сравнително добре функциониращ вътрешен пазар, балансиран бюджет и балансирани външни финанси.
Началните условия на другите страни са доста по-неблагоприятни. Полша вече беше изпитала хронически висока открита инфлация, а България и Румъния се характеризираха със значителен паричен излишък и стокови дефицити. Тези различия дават едно от обясненията за инфлационните процеси в региона през последните години.
Фискалната и монетарната политика, както и политиката на доходите, провеждана в различните страни, също изигра определена роля за развитието на инфлационните процеси в СЦИЕ. Високите бюджетни дефицити (табл. 2.В), съчетани със структурни проблеми на правителствените разходи, подклаждат инфлационно напрежение. Най-сериозно в това отношение беше засегната Румъния, където (поне доскоро) продължаваше прякото и косвено субсидиране на държавните предприятия и се провеждаше твърде мека монетарна политика. След последното стенд-бай споразумение с МВФ тази страна беше затегната, което през 1994 г. вече даде определени резултати. Така през декември 1994г. измерената в Румъния инфлация спрямо декември 1993 г. спадна до 65%, но средногодишната стойност остана висока поради пренесената от миналите периоди инфлация.
Макроикономическата нестабилност в България се подклажда от множество фактори, които действат както по линията на предлагането , така и по линия на търсенето . Една от основните причини за това е провежданата непоследователна икономическа политика през последните години да неутрализира или поне да понижи инфлационните очаквания на икономическите агенти. Започнатата през 1991 г. стабилизационна програма постепенно беше изпразнена от съдържание, а нейните инструменти се оказаха негодни за създалите се условия. През последните 2–3 година в България практически отсъства номинална котва, която да възпира инфлационните очаквания и да неутрализира инфлационното напрежение . Режимът на плаващ валутен курс действа все по-ерозиращо върху макроикономическото равновесие. Двете валутни кризи — през ноември 1993 г. и особено през март 1994 г. изведоха на преден план силната уязвимост и незащитеност на българската икономика спрямо внезапни промени в условията на валутния пазар.
В Унгария повишеният бюджетен дефицит, съчетан със влошаващ се през последните години външнотърговски баланс,извежда на преден план проблема за външното неравновесие. Страната изпитва все по-големи затруднения с финансирането на платежния си баланс и особено с обслужването на външния си дълг, който в началото на 1995 г. надхвърли 28 млрд. дол. и е най-големият в СЦИЕ на човек от населението.
