СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТРУКТУРНИТЕ ПРОМЕНИ В СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

2
692
Добави коментар
bgobserver
bgobserver

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТРУКТУРНИТЕ ПРОМЕНИ В СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Преходът от централно планирано към пазарно стопанство постави особени предизвикателства към провежданата в страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) икономическа политика . Последователността на реформите , скоростта на тяхното осъществяване и градацията на приоритетите се реализират по различен начин в тези страни. Натрупаният опит от изминалите вече 4–5 години, както и конкретните резултати от прилаганите стратегии за осъществяването на прехода , дават основание за определени оценки и поуки.

Новини от страната и чужбина

Сътрудничество между Fibank и Международната финансова корпорация „Градски транспорт“-Варна не е пред фалит, билетчето без промяна С невярна информация ГЕРБ обвини президента, че разпространява фалшиви новини

Основният интерес на изследователи и политици през първите години на реформите бяха преди всичко към процесите на макроикономическата стабилизация. По-малко внимание се отделяше на структурните промени в икономиката, въпреки че с всяка година тези проблеми стават все по-актуални.

Сега вече се очертава определен завой в стратегията на прехода : преобладаващата в началния етап неолиберална философия отстъпва място на концепции, свързани с по-голяма ангажираност на държавата в хода на икономическата трансформация. Наред с това източноевропейският регион става все по-хетерогенен и диференциран по отношение на протичащите в различните страни процеси.

В това изследване авторският колектив прави опит да се изведат положителните и отрицателните страни на отделните модели с оглед на структурните процеси в българската икономика.

В глава I Икономическа политика и макроикономически параметри на пре хода се прави опит за сравнителен анализ на макроикономическата рамка на прехода в отделните държави. Макроикономическите параметри се анализират в контекста на провежданата в тях икономическа политика . Авторът се опитва да оцени в каква степен различията в показателите на икономическото развитие през последните години са следствие от тази политика и в каква — от различията в стартовото състояние в отделните страни към началото на прехода.

В рамките на изследването се съпоставят основните макроикономически показатели в СЦИЕ и основните параметри на икономическата политика в тях .

На базата на осъществения сравнителен анализ се очертават и някои от главните макротенденции в бъдещото развитие на тези страни, както и на бъдещите икономически позиции на България в региона.

В глава II — Адаптивност на отрасловите структури на примера на България се изследват различията в потенциала на СЦИЕ и се анализира процесът на адаптиране на икономиките в краткосрочен и дългосрочен аспект .

Анализират се структурните промени в основните сектори на икономиката и факторите, влияещи за тези промени. Специално внимание се отделя на измененията в промишлеността и външната търговия. Изследват се също и потенциалните възможности за благоприятни структурни реформи в икономиката на България, като се вземат предвид различните модели, осъществявани в СЦИЕ, и спецификата на българските условия.

В глава III — Модели на приватизацията се обобщава приватизационната практика , извеждат се типичните й характеристики и се съставят различни модели на приватизация; оценяват се резултатите от 5-годишния опит в тази област и се очертават възможностите за пренасяне на чужд на българска територия.

Процесът на приватизация в отделните страни е представен чрез анализа на нейното място в икономическите реформи — голямата , масовата и малката приватизация.

В глава IV — Преструктуриране на индустриалните предприятия се прави сравнителен анализ на извършваните промени в структурата на предприятията в СЦИЕ. Изследват се индустриалната политика , промените във фирмената организация, децентрализацията и финансовото преструктуриране на предприятията . Специално внимание се отделя на съотношението между приватизацията и преструктурирането на размерната структура на предприятията , на връзката между структурните изменения и демонополизацията на икономиката.

В Глава V — Структурна реформа в земеделието се изследват особеностите на колективизацията в СЦИЕ и различията в аграрното им законодателство за трансформация на земеделското производство ! Специално внимание се отделя на проблема за производствената структура и жизнеността на земеделските стопанства в България. Анализът се осъществява от гледна точка на възможностите на отделните стопанства да организират интензивни земеделски производства и дейности и да осигурят пълна и/или сезонна заетост.

В глава VI — Развитие на дребния бизнес — изводи за България се анализира състоянието и развитието на този сектор в СЦИЕ с цел да се открият общите и специфичните черти и проблеми и се предложат решения /предписания/, улесняващи функционирането на частния сектор в България. Изследват се ролята и състоянието на дребния бизнес, факторите, съдействащи /възпрепятстващи неговото развитие , законодателната рамка, институционалното осигуряване на необходимата инфраструктура.

На основата на направения сравнителен анализ и диагностицирани проблеми и формираните хипотези за приоритетите на страната са дадени предписания за развитието на дребния бизнес в България.

В последната VII глава се изследват Системи за осигуряване при безработица — основни тенденции на развитието от гледна точка на по-доброто приспособяване на съответните социални политики към националните реалности на икономиките в преход и към европейския опит и практика . Това е осъществено чрез сравняване на:

мащабите на безработицата през последните години и на основните икономически фактори, които го определят и са предмет на анализ в другите раздели на разработката ;

основните характеристики на използваните системи за осигуряване при безработица в контекста на техните законодателни и институционални рамки: принципи на организация; условия за достъп до обезщетенията при безработица; вид, определяне, размер и продължителност на престоите при безработица; изменения в броя на бенефициентите; финансово осигуряване на системите ; институции и управление.

В книгата са представени основните страни от Централна Европа — Чехия, Полша и Унгария, и от Югоизточна Европа — България, Румъния и Албания. В отделни случаи, когато авторите са разполагали с информация, са включени и други източноевропейски страни.

Периодът, който се изследва , е 1989–1993 г. За отделни показатели, свързани преди всичко със структурните промени в Българската икономика, са използвани данни за 1994 г.

Намирането на съвременна и достоверна статистическа информация беше един от главните ограничители при изследването. Проблем не е само свежестта на информацията , но и нейната съпоставимост. Все още сме твърде далеч от времето, когато статистическите служби на различните страни ще могат да предоставят съпоставими данни по едни и същи показатели. Въпреки тези трудности, надяваме се, че авторите , които са специалисти в съответните области, са успели да представят една сравнително точна картина на протичащите процеси.

Отделните части на книгата са разработени от следните автори: глава I — Икономическата политика и макроикономическите параметри на прехода в страните от Централна и Източна Европа — ст. н. с., к. ик. н. РУМЕН ДОБРИНСКИ ; глава II — Адаптивност на отрасловите структури на страните в преход — ст. н. с., к. ик. н. СТОЯН ТОТЕВ ; глава III Модели на приватизация в страните на преход — н. с. СПАРТАК КЕРЕМИДЧИЕВ; глава IV — Преструктуриране на индустриалните предприятия — ст. н. с., к. ик. н. МИТКО ДИМИТРОВ, н. с. ВЕСЕЛИН МИНЧЕВ ; глава V — Структурната реформа в земеделието — ст. н. с., к. ик. н. НИКОЛА ВЪЛЧЕВ, ст. н. с., к. ик. н. ИЛКА ДРАГАНОВА; глава VI Сравнителен анализ на дребния бизнес в страните от Централна и Източна Европа — изводи за България — доц., к. ик. н. КИРИЛ ТОДОРОВ; глава VII — Системите за осигуряване при безработица — основни тенденции на развитието — ст. н. с., к. ик. н. ГЕОРГИ ШОПОВ .