Финанси — човешки капитал
По-обосновано от теоретична и практическа гледна точка изглежда по-разширеното определение на интелектуалния човешки капитал, в съответствие с което той е „уникална ментална енергия, способна да създава интелектуални продукти на базата на натрупаните знания, информация, умения, професионален опит“. Това определение подчертава както общите характерни черти между човешкия капитал и неговия компонент интелектуалния капитал — образование, знания, умения, професионални и творчески способности на индивидите, така и специфичните качества на интелектуалния капитал — присъщите му способности за генериране на нови идеи, за създаване на иновации и за постигане на актуални резултати в процеса на интелектуалния труд благодарение на творческата природа на човешката личност, които са от особено значение за прогресивното развитие на всички типове икономическа активност и обществото като цяло.
Новини от страната и чужбина
Първа инвестиционна банка Мая Манолова: 15 болници са във фактически фалит Преди острова: Три фалшиви новини, които не успяха да изкарат Борисов от релси
В този смисъл към интелектуалния капитал може да се отнесат както развиваните в процеса на образованието и професионалния опит интелектуални способности на хората, така и специфичните творчески способности и създаваните в резултат от тяхното прилагане продукти на заетите в научноизследователската сфера кадри, включително и самото натрупано и систематизирано знание (информация), представляващо основата на технологичния процес. Последното е особено важна характеристика на ЧКОН поради факта, че тези дейности по своята същност се базират преди всичко на натрупаните знания, които придобиват качеството на стока, ставайки обект на интелектуална собственост — резултат от създаването на ново знание от учените и изследователите и неговото практическо реализиране и разпространение от всички заети в този сектор. За отбелязване е, че включването в интелектуалния капитал на знанието и информацията като самостоятелен производителен ресурс (който все пак е създаден от хората) характеризира това понятие като по-широко и сложно от понятието човешки капитал в традиционния смисъл. Разширеното тълкуване на същността на интелектуалния капитал все повече се налага в икономическата теория, в съответствие с което той се кла- сифицира като „интелектуално-информационен човешки капитал“, присъщ на всички участници в съвременната стопанска дейност, и „непосредствено интелектуален човешки капитал“, притежание на научноизследователските кадри в различните области на науката.
Към възприетото в настоящото изследване по-широко тълкуване на интелектуалния капитал предлагаме известни допълнения. Би било логично да се приеме наличието и взаимодействието на два негови основни типа — обществен интелектуален капитал, изразяващ се в съвкупността от всички нематериални активи на обществото (държавата и предприятията) — обект на интелектуалната собственост върху продуктите на интелектуалния труд, и човешки инте- лектуален капитал — притежание на всички участници в производ- ствената дейност, включително на създателите на интелектуалните продукти, защитени с авторски права върху техните произведения. В този смисъл интелектуалният капитал е неразделна част от неговите носители, но продуктите от прилагането му се отделят от тях, като чрез реализиране на авторското право създателите имат възможност да определят насоките и формите на икономическото използване на продуктите на своя интелектуален капитал.
Тъй като понятието интелектуален капитал е тясно свързано с понятието човешки капитал, изглежда целесъобразно от теоретична гледна точка да се подхожда аналогично към тяхното декомпозиране. В този аспект както човешкият, така и интелектуалният капитал може да се структурира в две насоки: общ интелектуален човешки капитал, присъщ на всеки индивид в съответствие с неговото обра- зование, способности и култура, и специфичен интелектуален ка- питал, притежаван от личностите, натрупващи, систематизиращи, предаващи съществуващото и създаващи ново знание, т.е. предста- вителите на академичната общност — висши училища, научни организации, докторантура, както и на заетите в НИРД. Наред с това понятието интелектуален капитал би трябвало да включва не само равнището на образование и други интелектуални способности, но и натрупаната обща култура на човека, защото познанието на култур- ното (в широк смисъл) наследство на човешкото общество, въпреки че не води пряко до материалната възвръщаемост на вложените в нейното изграждане средства, косвено влияе върху качеството на чо- вешкия капитал на работещите. Затова духовният, или културният капитал би следвало да се разглежда като съставна част на интелек- туалния човешки капитал. Тази позиция важи с особена сила за ди- намичния творчески характер на труда в сферите на образованието и науката, където липсата на обща култура се проявява най-видимо и има преки негативни ефекти върху предлаганите продукти и услуги. С цел конкретизация на изводите от направения анализ се предлага тристепенно декомпозиране на категорията интелектуален капитал:
1. на микроравнище: индивидуален интелектуален капитал — част от общия човешки капитал на индивида, и фирмен интелектуален капитал — включващ специфичния човешки капитал на работещите и организационния капитал на фирмата;
2. на мезоравнище: непосредствено интелектуален човешки капитал — специфичен интелектуален капитал на дейците на инте- лектуалния труд, включително в сферите на науката и образование- то, и въплътената в авторските права тяхна продукция;
3. на макроравнище: интелектуален капитал на нацията — об- разователното равнище, опитът, знанията, способностите към ино- вации и творческа дейност на населението; национален научен по- тенциал — интелектуалните продукти, свързани с авторското право, инвестициите в НИРД, делът на висококвалифицираните специали- сти в общия брой заети лица; знанието и информацията като произ- водителен ресурс на обществото.
