Продължаваме със следващите 50 аргумента.
51. Защото същият този апостол (Павел) казва „но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“ 1 Кор. 15:57 * 52. Защото се казва, че „за слава на Бога Отца“, „всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ.“ Фил. 2:11 * 53. Защото Писанията потвърждават, че „Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал:
„Ти си Мой Син, Аз днес Те родих““ Евреи 5:5
Славата на Помазаника му е дадена от Отца. * 54. Тъй като изрично се твърди, че Бог е дал на Христос Откровението, което после е било изречено пред автора на Апокалипсиса, сиреч Йоан. Откр. 1:1 * 55. Защото апостолът говори за Христос само като за образ на Бога, „Който е образ на невидимия Бог“ Кол. 1:15 и 2 Кор. 4:4
Би било абсурдно да се каже за някой, че е образ сам на себе си. * 56. Защото Христос е обявен за „първороден преди всяко създание“ Кол. 1:15 * 57. Защото за него се казва, че е „Начинателят на всичко, което Бог е създал.“ Откр. 3:14 * 58. Тъй като Писанията потвърждават, с толкова много думи, че „виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите” Евреи 2:9
Може ли Бог да стане по-низш от творенията си? * 59. Защото Петър заявява, че Христос “прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ “ 2 Петър 1:17 * 60. Тъй като е необходимо да се представи, че Спасителят на човечеството “трябваше да се оприличи във всичко на братята Си“ Евр. 02:17 * 61. Защото в Посланието към евреите Христос бива сравняван с Мойсей по начин, който би бил неблагочестив, ако беше Върховен Бог.
„Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата” Евреи 3:3 * 62. Защото той е представен като слуга, избран, възлюбен от Бога, и получател на Божия дух. „Ето Моя Слуга, Когото избрах, Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми. Ще положа Духа Си на Него и Той ще възвести съд на народите“ Мат. 12:18 * 63. Тъй като самият той изрично заявява, че в резултат на това е вършил това, което угоди на Отца, че Отец е бил с него и не го е оставил сам. „И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“ Йоан 8:29 * 64. Защото се казва, че „Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“ Лука 2:52 * 65. Защото той говори за себе си като за един, който е получил заповеди от Отца. „Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.“ Йоан 12:49 * 66. Защото той е представен като подчинен на Отца и като „послушен до смърт.“ Фил. 2:8
„И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“ Йоан 12:50
„както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.“ Йоан 15:10 * 67. Защото Христос „чрез страданията Си Той се научи на послушание „, и чрез страдания беше направен съвършен от Бога. Евреи 5:8
68. Защото в Писанието се говори за него като за първороден между много братя. Рим. 8:29 Има ли Бог братя?
69. Защото Христос нарича всички, които се подчиняват на Бога, свои братя. „Защото, който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.“ Мат. 12:50
70. Защото той предлага на вярващите подобнa издигнатост и почит, каквито самият той има с Отца.
„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.“ Откр. 3:21
71. Понеже Бог, в последните дни, ни говорѝ чрез Своя Син и го определи за наследник на всичко. Евреи 1:2
72. Защото Христос е назован “първороденият от мъртвите”. Откр. 1:5
73. Защото е заявено, че Бог го е възкресил от мъртвите.
„Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.“ Деяния 2:32; Рим. 10:9
74. Защото Бог изля върху апостолите и вярващите Святия Дух чрез Исус Христос. Тит 3:6
75. Защото причината, пради която Святият Дух не е бил приет по-рано, е, че Исус не беше прославен.
„защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.“ Йоан 7:39
76. Защото се потвърждава, че Христос e бил възвисен от Бога за Началник (Принц) и Спасител. Деяния 5:31
77. Защото Бог е направил същия този Исус, който беше разпнат, както Господ, така и Помазаник (Христос). Деяния 2:36
78. Защото Бог му даде име, което е над всяко име. Фил.2:9
79. Защото Христос е бил определен от Бога за Съдия на живите и мъртвите. Деяния 10:42
80. Защото Бог ще съди тайните дела на хората чрез Исус Христос. Рим. 2:16
81. Защото целият съд е предаден на Сина от Отца. Йоан 5:22
82. Защото нашият Спасител основава важността на своя съд единствено върху обстоятелствата, че съдът, който въздава не е само негов, но и на Отца, който го е пратил.
„И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. “ Йоан 8:16
83. Защото се казва, че когато беше приет на небето, той „седна отдясно на Бога“. Марк 16:19
84. Защото Св. Павел твърди, че Христос, още от възнесението си, „живее за Бога“ и „живее чрез Божията сила“, Рим. 6:10; 2 Кор. 13:4
85. Защото е заявено за Христос, че „Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Онзи, Който Му е подчинил всичко, за да бъде Бог всичко за всички.“ 1 Кор. 15:28
86. Защото апостол Йоан твърди, че „Никой никога не е видял Бога“ в Йоан 1:18; което не би било вярно, ако Христос беше Бог.
87. Защото в пророчествата на Стария завет, които се отнасят към Христос, за него се говори като за същество, различно от Бога и по-нисшестоящо от него. Втор. 18:15; Йоан 1:45
88. Защото евреите никога не са очаквали, че техният Месия, ще бъде друго същество, освен такова, което е различно и по-нисшестоящо от Бога. Все още нямаме доказателства от Библията, нашият Спасител да е намеквал, че това тяхно очакване е било погрешно.
89. Защото от Писанията не е видно – освен в два случая – евреите някога да са се противопоставяли на нашия Спасител за това, че е претендирал да е Бог или равен на Бога; имайки предвид, че ако беше обичайно за него да приема такава идентичност или равнопоставеност с Бога, в разговора му с един народ, толкова силно привързан към доктрината за Божието единство, той щеше да се окаже въвлечен във вечен спор с тях по този въпрос, следи от което трябваше да се появят в Новия завет (но не са).
90. Защото в тези два случая, когато бива обвиняван – в първия, че се прави на Бог, а във втория – че се прави равен на Бога, Помазаника категорично отрича и двете обвинения. В отговор на обвинението, че се приема за равен на Бога, той незабавно казва:
„Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът.“ Йоан 5:19
„Аз не мога да правя нищо от Себе Си.“ Йоан 5:30
А като отговор на обвинението, че прави себе си Бог, той се обръща към евреите по същество по следния начин: Собствените ви Писания наричат Мойсей бог и вашите съдии богове; Аз със сигурност не съм по-нисш от тях, но аз не се наричам Бог, а само Божи Син. Изход 7:1, Йоан 10: 34-36
91. Защото, ако неговите непосредствени ученици вярваха, че Той е Всемогъщият, щяха ли да станат толкова близки с него, да спорят с него, да го предадат, да се отрекат от него, да избягат от него и да го оставят да бъде влачен до кръста? (Едва ли.)
92. Защото апостолите, след като бяха изпълнени със Светия Дух в деня на Петдесетница, не проповядваха, че Помазаника е Бог, но проповядваха учение, което беше съвсем несъвместимо с такава доктрина. Деяния 2:22; 13:23; 17:3,31; 22:8
93. Защото няма доказателства, посочващи първите християни някога да са си навлекли упреци към идолопоклонство от страна на юдеите, както би трябвало да бъде, ако вярваха и поучаваха, че Син, както и Отец, са Йехова; макар да е пословично известно, че именно този упрек е сред най-честите юдейски обвинения срещу християните откакто Троицата се е превърнала в доктрина на Църквата.
94. Защото има седемнадесет пасажа в Новия завет, в които Отец е титулуван като един или единствен Бог, докато няма нито един пасаж, в който Синът да е така титулуван.
95. Защото има 320 пасажа, в които Отец е абсолютно и във висша степен наречен Бог; докато няма и един такъв, в който така да е наречен Синът.
96. Защото има 105 пасажа, в които Отец е назоваван Бог, с особено възвишени звания и епитети, докато Синът не бива назоваван така.
97. Защото има 90 пасажа, в които се заявява, че всички молитви и хваления трябва да бъдат отправяни към Него (Отец) и че всичко трябва в крайна сметка да бъде насочено към Неговата чест и слава; докато за Сина такива твърдения не се правят.
98. Поради 1300та пасажа в Новия Завет, в които се споменава думата „Бог“, нито една от които не намеква непременно за съществуването на повече от една личност в Божеството или че това е някой друг освен Отец.
99. Защото пасажите, в които за Сина е положително заявено или съвсем ясно се подразбира, че е подчинен на Отца, че неговото същество произлзиа от Него, че получава от Него своята божествена сила и действа във всичко изцяло според Неговата воля, наброяват над 300.
100. Защото, накратко казано, върховенството на Отца и по-ниското положение на Сина, е простата, неподправена и актуална доктрина на Библията; докато доктрината за тяхното равенство или идентичност е облечена в мистерия, обременена с трудности и зависеща, в най-добрия случай, от няколко пасажа за подкрепа.
