Както всички континенти, така и Южна Америка е богата на изключително много древни монументи, които ни разкриват малко по малко културата на изчезналите цивилизации. Едно такова място е древният град Тиахуанако, процъфтяващ център на народ, обитавал земите на Западна Боливия, Перу и Чили от 3-ти до 12-ти век. Учените са на мнение, че цивилизацията на Тиахуанако достигнала своя връх в периода между 5-ти и 9-ти век.
Градът Тиахуанако се намира на около 3800 метра надморска височина, близо до езерото Титикака, на територията на Боливия. Археологическите останки говорят за съществуването на няколко етапа от развитието на града – модерен град, чиито постройки са от камък, но също и за друг, много по-древен, предимно изграден от глина.
Пирамидата Акапана в ТиахуанакоСнимка: boliviatravelsite.com
В региона има следи от множество храмове, жилищни постройки, инфраструктура, както и места с подземни канали. Едни от най-интересните останки са тези на пирамидата Акапана, която някога била на 7 нива с обща височина от близо 20 метра. Близо до пирамидата се намира и друг интригуващ обект – храма Каласасая. Част от самия храм е и може би най-значимият белег на древното изкуство на Тиахуанако – ‘Вратата на Слънцето’.
Снимка: www.ancientarcheologies.com
Когато е бил преоткрит от европейските изследователи в средата на 19-ти век, мегалитът лежал хоризонтално и имал голяма цепнатина. Понастоящем ‘Вратата на Слънцето’ стои на същото място, където е намерена, въпреки че се смята, че това не е първоначалното ѝ местоположение.
Снимка: www.ancientarcheologies.com
‘Вратата на Слънцето’ е издялана от блок андезит (вид вулканична скала). Висока е малко над 2.7 метра и широка около 3.8 метра, а самият отвор на вратата е широк 1.4 метра. Точно над отвора на вратата се намира може би най-отличителната черта на древния монумент – барелефно* изображение на божество. Около главата му има нещо като ореол от по-малки глави. Някои учени го интерпретират като метафора на лъчите на Слънцето, а малките лица означават, че то грее във всички посоки. Ръцете на божеството държат някакви предмети, които все още са обект на множество дебати.
барелеф* – разновидностите на релеф, при която формите на фигурите и предметите изпъкват над изобразителната плоскост.
Повечето историци са на мнение, че това е ‘бога Слънце’. Други обаче мислят, че по лицето на фигурата има изобразени сълзи, което загатва, че може би това е изображение на ‘Плачещия бог’ Ишкур. Други източници сочат, че това е върховното божество на инките – създателят Виракоча.
Снимка: www.ancientarcheologies.com
Според митовете и легендите Виракоча излязъл от езерото Титикака, когато светът бил обгърнат от мрак и донесъл светлината, създавайки Слънцето, Луната и звездите. След това той вдъхнал живот на камъните и създал великаните. Те били лишени от разум и това не се харесало на божеството. Виракоча ги унищожил и след това създал хората от по-малки камъни.
Около мистериозния образ на божеството, по повърхността на ‘Вратата на Слънцето’ има още 48 фигури на птици и хора. Според учените това са божиите пратеници.
Интерпретациите за предназначението на ‘Вратата на Слънцето’ са разнообразни. Много от тях са объркващи и дори пресилени, като има и такива, които гласят, че това е портал към други измерения. От религиозна гледна точка това може да е портал към ‘света на боговете’.
Снимка: www.ancientarcheologies.com
Друга теория гласи, че това е календар, изобразяващ една соларна година, но не тази, която познаваме днес. Това е година с продължителност от 290 дни, или 12 месеца по 24 дни с 2 допълнителни дни.
Друг тема, обект на дебати, е възрастта на ‘Вратата на Слънцето’. Докато едни са на мнение, че монументът е на възраст от 14 000 години, други смятат, че е значително по-скорошно дело, имайки предвид, че някои от фигурите не са довършени.
Снимка: blog.world-mysteries.com
Това, което се знае със сигурност е, че ‘Вратата на Слънцето’ е важен монумент, останал от изгубената култура на Тиахуанако.
