Доскоро се смяташе, че включването на големи количества животински протеин допринася за развитието на човешкия мозък, а диета, основана на въглехидрати сме развили по-късно.
Нови доказателства обаче предизвикват този възглед и предполагат, че хората са развили вкус за въглехидрати много отдавна, като са пекли разни кореноплодни и други богати на нишесте храни.
В новото изследване, публикувано в списание “Наука“ се предоставя първо доказателство за ранна човешка диетата, богата на въглехидрати. Изследователи проследяват гена в еволюционното развитие на вида ни, който позволява на хората да храносмилат нишесте много бързо, като то се разгражда до захари – основен източник на енергия за телата ни. Този ген се разпространява из популацията като се дупликира много преди аграрната революция, тоест периода в който вида ни започва да отглежда зърнени храни. Не е ясно колко назад в еволюционно се развива този ген, така че може и да е много преди Хомо Сапиенс, дори преди Неандерталците.
Изследователи анализират геномите на 68 древни човеци, като се фокусират конкретно върху ген, наречен AMY1, който позволява на хората да разграждат сложния въглехидрат нишесте още в устата чрез ензима амилаза. Без този ензим, хората не биха могли да храносмилат храни като картофи, ориз и други зърнени.
Днешните хора имаме по някоко копия от този ген, но е трудно да се определи точно в кой момент той започва да се дупликира и разпространява, тоест, кога яденето на нишесте става предимство в еволюционното развитие на популацията.
Според изследователите, предишни проучвания установяват връзка между броя копия на AMY1 и количеството амилаза, което се синтезира в слюнката ни, а те искат да установят дали увеличаването на копията се свързва с аграрната революция.
Така, екипът изследва гените на хора, живели преди 45 хиляди години, преди земеделието да стане част от живота на вида ни. Те имат между 4 и 8 копия на гена AMY1, което значи, че той е бил ценен много преди аграрната революция, която е преди около 10 хиляди години.
Този ген съществува и при Неандерталците и Денисовия човек, изчезнали представители на Хоминините – групата, която обединява всички човешки видове. Това значи, че техният общ предшественик, преди да се разделят отделните линии, е имал този ген. Така, хората преди 800 хиляди години може да са имали повече от едно копие на гена.
Повече от едно копие на AMY1 предполага еволюционно предимство за адаптиране към храни, богати на нишесте, а според анализите, броят копия нараства бързо в последните 4 хиляди години, вероятно подхранвано от еволюцията след като хората започват да ядат богати на въглехидрати храни и минават към земеделие.
Новото изследване показва как „молекулярната машина“ създава механизъм за превръщане на сложни, нехраносмилаеми въглехидрати в така ценните захари, но също и поставя основите на нова теория, според която въглехидратите са това, което предоставя достатъчно енергия за увеличаване на човешкия мозък, което пък е предпоставка за развитието ни към цивилизация. Мозъкът използва около 20 % от всичката енергия, която приемаме, а основен източник на тази енергия са простите захари и конкретно една от тях – глюкозата.
Естество, нужни са още изследвания на древни геноми, но само по себе си установяването на множество копия от този ген в толкова ранни популации е изключително впечатляващо, смятат експерти от областта. Проследяването на отделни гени в популацията е много трудно, но изглежда генът, който ни помага да разграждаме нишесте до прости захари е с нас от много отдавна, което дава ценна информация за цялата ни еволюция.
Източник: CNN
