На снимката: ракетата „Сатурн 1B“ извежда кораба „Аполо 7“ в орбита на 11-ти октомври 1968 година. Photo credit : NASA
16 октомври 2018 г. 19:20 ч.
Светослав Александров. На 11-ти октомври 1968 г. ракетата „Сатурн 1B“ извежда в околоземна орбита пилотирания космически кораб „Аполо 7“ с астронавти на борда Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Основната цел на мисията е тестването на командния и сервизния модул в рамките на дългодневна мисия, каквато би била по-нататъшна пилотирана мисия до Луната. Завръщането на „Аполо 7“ е на 22-ри октомври 1968 година, а Шира, Айзъл и Кънингам изпълняват всички поставени пред тях задачи.
„Аполо 7“, също както и „Аполо 9“, са т.нар. „забравени“ космически мисии, тъй като не са летяли до Луната. Въпреки това днес ние си спомняме за тях. Ако тези мисии не съществуваха, големият скок на Армстронг и Олдрин през 1969 година никога нямаше да стане реалност.
Когато „Аполо 7“ се отправя в космоса, към този момент залогът за НАСА никога не е по-голям. Това е първият пилотиран полет на американската агенция след ужасяващия пожар на борда на „Аполо 1“, който убива трима астронавти 21 месеца по-рано. От успеха на „Аполо 7“ зависи дали ще бъде изпълнена заръката на Кенеди американски астронавти да отидат „на Луната през това десетилетие“.
Шира, Айзъл и Кънингам прекарват 11 дни в околоземна орбита. През това време те приключват успешно изпитанията на командния и сервизния модул. Едно от тези изпитания е сближаването на „Аполо 7“ с изхвърлената по време на изстрелването горна степен, за да се симулира сближаването с лунния модул. Към октомври 1968-ма година лунната програма на НАСА продължава да търпи отлагания, като спускаемият лунен модул все още не е готов. Затова вместо него изхвърлената горна степен играе ролята на мишена за скачване.
Друго важно нещо, което астронавтите демонстрират благополучно, е запалването на двигателя на сервизния модул след дълъг период на бездействие в космоса. Това е много важно – ако двигателите на корабите на бъдещите лунни мисии откажат на път към Луната или в окололунна орбита, това ще е фатално за екипажите и те няма да могат да се приберат у дома.
В рамките на 11-дневната мисия на „Аполо 7“ не всичко протича нормално. Един от най-лошите моменти настъпва, когато астронавтите се разболяват от простуда. Тук, на Земята, ние се справяме с простудата сравнително лесно – обикновено оздравяваме след няколко дни кихане и кашляне. Но в космоса обикновената простуда е страшно неприятна, тъй като липсва гравитация, която да издърпва секретите от носа извън организма. Така тримата членове на екипажа прекарват дните си със запушени носове и дихателни затруднения.
Освен всичко друго наземният екип планира и излъчване на живо по телевизията от борда на космическия кораб – първото в историята на космонавтиката. Това води до напрежение между астронавтите и наземните ръководители. Уолтър Шира настоява предаването да бъде отложено поради забавяния в изпълнението на изпитанията, недохранване и ужасната простуда. Накрая, по време на завръщането на екипажа, изнервените астронавти отново изправят на нокти наземните си ръководители, отказвайки да сложат шлемовете, защото им пречат да издухват запушените носове. Това е първата документирана неразбория между наземно ръководство и екипаж по време на космическа експедиция.
В НАСА лошото поведение на астронавтите не остава без последствия. Макар че Уолтър Шира отдавна е заявил намерението си да бъде пенсиониран след полета на „Аполо 1“ (към това време той е вече ветеран от мисиите на корабите „Мъркюри“ и „Джемини“), мисията „Аполо 7“ е първата за Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. По разбираеми причини остава и последната. В случая с Айзъл играе роля не само поведението му в космоса, но и извънбрачна връзка с жена, която впоследствие става неговата втора съпруга. През Студената война астронавтите трябва да имат безупречна репутация – смели герои с идеални семейства, за да не петнят публичния имидж на САЩ. Дийк Слейтън, който по това време е шеф на астронавтския отряд, предупреждава колегите си да не допускат каквито и да е скандали от този тип и че няма незаменими хора. Всеки астронавт може да бъде сменен.
В крайна сметка Айзъл и Кънингам никога не стъпват на Луната.
От техническа гледна точка обаче „Аполо 7“ приключва с пълен успех. Два месеца по-късно НАСА постига един от най-големите си триумфи – първи пилотиран полет до окололунна орбита. Това се случва в рамките на мисия „Аполо 8“, проведена в периода между 21-ви и 27-ми декември 1968 година. Но за нея ще пиша по-късно.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
