Проблемите с бъдещето на ТЕЦ „Марица Изток 2“ са големи и няма да се решат в краткия срок, пред който държавата има. Българският енергиен холдинг и в частност Министерството на енергетиката трябва да намерят до пролетта 466 млн. лева за парникови емисии.
Ако не бъдат закупени, съгласно европейските правила, ТЕЦ-ът няма право да работи или ако продължи дейност със съответните глоби – съответно по 100 евро за всяка една от емисиите. Енергийният експерт Атанас Тасев е сред хората в бранша, които следи финансовите и производствените параметри на централата. Според него проблемът може да се реши с изграждането на нова, много по-екологична централа за 1 млрд. евро, колкото ще се наложи годишно да плаща държавата през следващите години за парникови емисии. „Проблемът на „Марица Изток 2“ не е национален, а европейски. България, заедно с няколко европейски страни, втора година се бори за отлагане на влязлата директива на ЕК по чисто икономически причини. Увлечени по т.нар. дерогация ние не видяхме откъде дойде големия удар за държавата“, обясни пред БГНЕС експертът. В основата на проблема с бъдещето на държавния ТЕЦ дойде от рязкото покачване на цената, която трябва да се плаща за въглероден диоксид. Като пример Тасев посочва, че през 2016 г. за CO2 централата е платила 70 млн. лева, защото е работила през годината и е емитирала емисии. Сумата е при цена 5,3 евро за тон. Миналата година сумата е нараснала на 240 млн.лв., а тази година се очаква 466 млн. лева, както съобщи ресорният министър наскоро пред депутатите. Следващите години нищо чудно да сме принудени да плащаме по 800 млн. на година. Цифрите, според Тасев, правят икономически нецелесъобразна тази централа и е нужно в спешен порядък да се мислят алтернативи. Под риск не са подложени „Марица Изток“ 1 и 3, чиито 15-годишни договори с държавата изтичат през 2023 и 2027 година. След като изтекат дългосрочните договори CO2, който емитират също ще трябва да се плаща от НЕК. Проф. Атанас Тасев. Какво правим от тук нататък? Не можем да затворим частните американски централи, какво правим с държавната.
ПЪРВИ ВАРИАНТ: Затваряне на ТЕЦ „Марица Изток 2“. При този развой обаче се губи контролът върху една сравнително добра и модернизирана мощност. Проблемът не само, че няма да се реши, а ще се задълбочи. Със затварянето на производството на електроенергия се намалява и производството на въглища в комплекса. „Аз съм се занимавал с финансови анализи на добива на лигнити и има критична граница, ако мините произвеждат под 25 млн. тона годишно, то ще бъдат на загуба. Освен това, страшно много хора ще изгубят работата си“, поясни Тасев. Енергийният експерт посочи и друг важен факт. При създаването на енергийната система на страната е мислено за изграждане на пропорционални мощности. На север са изградени – ТЕЦ Русе и АЕЦ “Козлодуй“, на юг – комплекс „Марица Изток“, на изток – ТЕЦ “Варна“, на запад ТЕЦ “Бобовдол“. Т.е. енергията се движи на принципа на водата и е балансирана в рамките на този кръг. При изваждането на близо 4000 мегавата мощности автоматично държавата попада в ситуацията да не може да изпълнява функциите си като енергийна система в критични условия. Последният случай беше през февруари 2017 година, когато заради ниските температури бяха извадени от строя някои от базовите мощности в страната, не успяхме да активираме студения резерв и трябваше да получим помощ от Турция, за да не се стигне до срив и режим на тока.
ВТОРИ ВАРИАНТ: Обединение на ТЕЦ “Марица Изток 2“ с АЕЦ „Козлодуй“. При този случай също възникват проблеми, тъй като нарушаваме няколко европейски закона. Министърът на енергетиката много ясно осъзнава този факт и също не е съгласна с този сценарий.
ТРЕТИ ВАРИАНТ: Използване на ресурсите на Фонда за гарантиране на енергийната стабилност, където постъпват парите за CO2. Рискът при тази стъпка е доколко е законно и дали няма да последват санкции от ЕК. Фондът насочва парите, за да се нормализира ситуацията в ценовия баланс на ВЕИ.
ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ: Нова мощност в комплекса „Марица Изток“, изградена на нов принцип. В момента се строят т.нар. надкритични централи, при които емисионният коефициент е 4 пъти по-нисък от този на „Марица Изток 2“, т.е. в пъти по-малко замърсяват околната среда. Така се запазва целостта на комплекса, а в последствие и да се развие.
ПЕТИ ВАРИАНТ: Централа на газ. Тук трябва да се отчетат световните процеси и геополитиката. Заради проблемите в Близкия изток, и по-конкретно с големите производители на въглеводороди Иран и Саудитска Арабия, цените на петрола и природния газ могат да скочат неконтролирано. При това положение газифицирането на комплекса може да стане нецелесъобразно. Каквито и варианти да разиграваме, България първо ще трябва да плати, за да има време да мисли да действа, защото в противен случай ще стане революция, ако затворим „ТЕЦ “Марица Изток“ 2. Имам известна надежда за отслабване на рамката, защото само Европа спазва Парижкото споразумение. Проблемът остава нерешен за нас и Полша, където почти 80% от енергията се произвежда от въглища. Трябва ни търпение да дочакаме новия състав на Европейската комисия. На базата на активната позиция на Чехия, Полша, Гърция, България и Германия, може да смекчим рамката. Защото, разбира те, че цената за CO2 скочи именно заради квотите, които се търгуват на пазара. Т.е. това е регулирано поскъпване. Каквато и да е политиката и развоя на този проблем, ясно е, че до 2050 година въглищните централи не могат да останат на пазара под каквато и да било форма.
