Семейство Розоцветни (Rosaceae)
Разпространение. Родината на храстите от семейство Арония е Северна Америка. В България се отглежда като култивирано растение. Най-подходящи за нея са песъчливо – глинестите и горските почви, може да расте в полу-сянка (светлина гори) или никаква сянка. Предпочита суха или влажна почва. Добре се развива в предпланинските области с надморска височина 1000-1200.
Описание. Аронията е многогодишен храст, достигат 2-2,5 метра височина. Листата са последователни, обратно яйцевидни, гланцирани тъмнозелени от горната страна и белезникави от долната. Цветовете са бели или розови, събрани в щитовидни съцветия. Цветовете са хермафродитни и се опрашват от насекоми. Кореновата система е силна разклонена, плитко разположена. Плодчетата са овални, ягодовидни, тъмно-виолетово до черно оцветени със сивкав налеп, сочни, подредени в клъстери от 11-14 зрънца с диаметър до 6 mm, имат следко-кисел и леко тръпчив вкус. Цъфти през май-юни, плодоноси август-септември.
Използваема част. Плодовете на аронията (Fructus Aroniae) събрани, когато са узрели, но преди да са започнали да презряват. Плодовете се използват сушени или за направата на сокове и сладка. Сушат се при температура не по-висока от 40°C в проветриви помещения.
Химичен състав. Витамини: В1, В2, В6, В9, К, Е и С, ниацин, пантотенова киселина, фолиева киселина, α- и β-токофероли, каротеноиди, органични киселини, дъбилни вещества, полифеноли (известни като витамин Р), захари, пектини, антоцианиди, аминокиселини (аргинин, тирозин, хистидин и лизин, цистин, α-аланин, аспарагинова киселина и серин, глутаминова киселина и треонин), йод манган и др.
Действие и приложение. Антиоксидантен, антимутагенен, кардиопротективен, антихипергликемиче, антибактериални и антивирусни свойства. Иползва се при настинки, авитаминози, анемия, възбуждат апетита, обща отпадналост, по-бързо възстановяване, намаляване на общия риск от сърдечно-съдови заболявания. Превантивно средство срещу рак, приемът на сок от арония представлява химиопротектор на рака на дебелото черво. Кардиопротективните ефекти на аронията се дължат както на съдържанието на антоцианини, така и на съдържанието на ниацин в нея. Използва се при лечение на хипертония и атеросклероза, лечение на скарлатина, бъбречни възпаления, морбили, екзема, дерматит, невродермит, нарушение на нервната система, кръвоизливи от различен произход, лечение на щитовидната жлеза, диабет (сокът от арония подобрява клетъчния глюкозен толеранс), хемороиди, лечението на съдови заболявания
Начин на употреба. Една супена лъжица от билката кисне 10 мин в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 мл преди ядене.
Сок от арония. Плодове се отделят, измиват след което се смилат с месомелачка или пасатор. Един килограм от плода се смесва със един килограм заха. След това се слагат в стъклен съд и престояват в хладилник 2-3 дни. Отделилият се сок се прецежда през тензух се и се налива в бутилки. След което се стерилизира 3 минути.
Не се препоръчва при стомашни язви и язви на дванадесетопръстника, гастрит причинени от киселинността на стомашния сок, ниско кръвно налягане и повишено съсирване на кръвта.
