бамия, бамня, бахамия, грънче
Семейство Слезови – Malvaceae
Разпространение. Родината на бамята е тропическа Африка (Етиопия и Судан). В България се отглежда като зеленчуково растение в ограничени количества в южните по-топли райони. Тя е една от най-топлолюбивите култури, не може да расте на сянка, предпочита влажна почва. Нуждае се от дълбоки влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви. Не понася тежките и студени почви. Медоносно и декоративно растение.
Описание. Бамята е едногодишно растение. Стъблата са прости или разклонени, достига височина 150 – 200 см, покрито с редки и остри власинки, при допиране предизвикващи дразнене на кожата. Листата са единични, сърцевидни до закръглени, широко назъбени. Централният корен е дълъг, проникващ надълбоко в почвата, отвън светлокафяв с тъмни напречни ивици, отвътре белезникав. Цветовете са хермафродитни, многобройни, звънчевидни, едри, разположени единично в пазвите на листата, с четинесто влакнести къси дръжки. Чашката е двойна, външните чашелистчета опадат рано, вътрешните се разцепват надлъжно след цъфтежа. Венчелистчетата са бледожълти, с тъмночервено петно в основата. Плодът е многосеменна удължена конусовидна кутийка, с 5 силно изпъкнали ребра, на върха заострена, достигаща до 5-10 см дължина, която се разпуква по дължина. Отвън е покрита с многобройни твърди сивобели власинки. Семената са маслиненозелени до тъмни. Цъфти юли – август, плодоноси август септември.
Използваема част. Използват се корените (Radix Hibisci) и плодовете (Fructus Hibisci) на бамята. Корените се изкопават през есента след събирането на плодовете. Почистват се, измиват се, нарязват се на късове 5-10 см и се сушат се при температура до 60°C. Берат се младите и крехки плодове с дължина 3-5 см. Берат се всеки ден или през ден. Власинките могат да предизвикат дразнене при някои хора и за това се препоръчва да се носят ръкавици при прибиране на реколтата.
Рандеман. От 4,5-5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи корени.
Химичен състав. Съдържат слузни вещества – хексози, галактуронова киселина, метилпентози, пентози, протеини, витамини В6, С, А, Е и К, калий, желязо, калций, фосфор, магнезий, цинк, в семената се съдържа тлъсто масло.
Действие и приложение. Има омекващо спазмолитично, потогонно , диуретично действие. Корените се използват при лечението на сифилис. Бамята се използва при възпаление на горните дихателни пътища, простудни инфекции, възпалителни заболявания на стомаха и червата, препоръчва се консумация и при язвена болест, намира широко приложение в диетите за отслабване и при заболявания на обмяната на веществата, за регулирането на кръвната захар, в диети при заболявания на сърдечно-съдовата система, атеросклероза, бъбреците и при хипертонична болест. Съществува мнение, че бамята повишава потентността. Сокът от корените се използва външно в Непал за лечение на порязвания, рани и циреи, а листата се използват като успокояваща лапа.
Начин на употреба. Две супени лъжици нарязани корени се заливат с 500 мл топла вода, оставя се да кисне 1 час и се прецежда, добавя захар или мед. Взема се по 1 супена лъжица 6-8 пъти на ден.
Рецепта на лечителя Петър Димков. Към 300 милилитра прясно мляко с 1 супена лъжица захар, разтворена в него, се прибавят около 100 грама бамя. Вари се в продължение на около 2 часа, докато се получи гъста каша. Кашата се поставя на болното място, докато е топла и държи там около половин час като обикновен компрес, покрит с вълнен плат.
