Мързи ли ви?

1
140
Добави коментар
Betta
Betta

Искам още в началото да подчертая, че ще говоря за мързела, а не за хронична умора и физическо и психическо изтощение!

Кога ни мързи? Човешкият организъм е така конструиран, че е създаден със защита срещу губене на енергийните ни запаси. Ако нещо, което трябва да направим, изисква изразходване на енергия в по-голямо или по-малко количество, ние автоматично си задаваме въпроса: има ли смисъл да го правим? Много често, дори почти винаги, отговорът е НЕ. Например сме решили, че ще ставаме по-рано, за да потичаме в парка или да направим гимнастика за стягане на мускулите на корема. Събужда ни алармата на другата сутрин, в леглото е топло и толкова приятно, а ние трябва да ставаме, за да тичаме! Има ли смисъл? Веднага съзнателно или подсъзнателно си отговаряме – не! Мързелът си е казал думата. Защо да похабявам енергията си? И без това денят ще е дълъг и уморителен. По-добре е да полежа още малко.

Такива примери можем да намерим много от нашето ежедневие. Няма нужда да ги изброяваме. Но днес ни мързи да станем по-рано, утре ни мързи да напазаруваме и семейството остава без хубава вечеря и лягаме полугладни. Или ни мързи да се подготвим за изпити и сме “скъсани” и трябва пак да мислим за учене. Така от мързел лека-полека тръгваме по наклонена надолу плоскост до момента, когато се оглеждаме и с ужас можем да установим, че целият ни живот е станал едно “блато”, в което потъва доброто ни здраве, хубавият ни външен вид (по-грубо казано, в огледалото ни гледа един грозен и дебел човек), приятелите ни са започнали да се броят на пръстите на едната ни ръка, в работата/училището сме в изоставащите или сме станали за присмех и т.н.

Как искаме да променим това?! Как да преборим мързела?! Имаме чувството, че започва да ни мързи все повече и повече!

Появява се първият отговор – нужна ни е МОТИВАЦИЯ. Каква може да бъде тя? Например – били сме поканени в дома на приятел и там е толкова подредено, приятно, свежо, уютно, светло, просторно, че не ни се тръгва. Искаме да останем колкото може повече, за да се насладим на тази прекрасна атмосфера. Тичаме в къщи, мотивирани да оправим всичко веднага, за да стане също толкова хубаво, чисто, уютно и у нас. Но работата, която ни чака, е толкова много, че започваме да се питаме – има ли смисъл да се претрепваме от умора? И така сме си свикнали, защо да променяме нещата?…

Вторият отговор е вече готов – не е нужно да свършим всичко за един път. Голямата цел трябва да се РАЗДРОБИ на малки задачи, за кратки интервали от време. Например – започваме всеки ден с оправяне на леглото. Това е работа за 2-3 минути. За една седмица ще свикнем, стига да не си задаваме въпроса “кому е нужно?”. В спалнята никой не влиза през деня, има ли значение дали леглото е оправено или не е? Има значение! Не е заради спалнята, а заради нашата борба с мързела. Следващата малка цел – събираме всички дрехи, разхвърляни по стаите и ги слагаме в коша за пране. Така вече къщата изглежда малко по-добре! Даже пускаме пералнята! Тя е измислена за мързеливи хора, нали така?! На другия ден ще пуснем прахосмукачката. Това е работа за повече от 2-3 минути, но резултатът ще ни мотивира. После си почиваме във вече подобрения ни дом. Но … забелязваме, че може би трябва да се избърше праха, а през прозореца почти не се вижда какво е времето, защото не е мит от… не помня кога. Завесите унило висят, почернели и тъжни.

Трети отговор чука на вратата – работата никога не свършва, но за да не се изтощим напълно и да се откажем сега, когато имаме напредък, ни трябва ПЛАН, в който работата е разпределена на малки порции. Например – тази събота ще измием прозореца на кухнята, в неделя – на хола и ще изперем пердетата (с пералнята, разбира се!) и т.н. Така с малки цели, крачка по крачка, бавно, но сигурно ще тръгнем напред. Друг пример – искаме да опресним чуждия език, който сме позабравили. Ако решим всеки ден да учим по 20 думи, много бързо ще се откажем. Това е голяма задача за всеки ден още в началото на поставяне на целта. По-добре е да започнем да четем книга на чуждия език всеки ден по 10 минути. Когато това стане практика, можем да увеличим времето, а после ще установим, че сме научили доста думи и правила без да сме усетили досада.

За да не се отказваме още в началото на борбата с мързела, е важно да си организираме приятни ПОЧИВКИ между задачките. Да изпием чаша чай или кафе, докато почиваме, например. Така постепенно ще изпълним пространството около с позитивно усещане за ред, хармония и постигане на целите. Да се поощряваме за постигнатите резултати, като се наградим с нещо малко, но любимо.

Борбата с мързела означава да изхвърлим боклука от живота си в пряк и преносен смисъл – боклука от телефона/компютъра си, от гардероба/шкафа, от хладилника, от токсичните хора, с които общуваме, от негативизма в ума ни… Разбира се, това не може да стане изведнъж. Нека си зададем разумни срокове, редувайки физическите с умствени усилия. Бързи резултати в борбата с мързела не съществуват. Малко по малко, ден след ден, задача след задача, цел след цел. Нима това не е пътят към щастието?!