Един от начините да анализираме настоящето и най-вече бъдещето на каквото и да е явление, е да се вгледаме детайлно в неговата ранна история. Формирането на глобално значимата роля на английския език днес като лингва франка – средство за комуникация за носители на различни езици – има много подобен паралел в Латинска предмодерна Европа.
Известен факт е, че класическият латински е широко разпространен като стандартно средство за комуникация в цяла Европа дълго време след падането на Римската империя. Но разгворният латински, използван „на улицата“, продължил да се променя и обогатява, формирайки нови диалекти, които с времето довели до възникването на съврменните езици, които познаваме – френски, испански, португалски, румънски и италиански. Подобно развитие може да се проследи и в употребата на английския език по целия свят, особено в страни, в които той функционира като втори език.
Днес, лингвистичният интернационален атлас е наситен с много нови „вътрешни“ езици, в които характеристиките на английския се преплитат с тези на другите местни езици и техните акценти и произношения. Така например, въпреки опитите на сингапурското правителство да промотира употребата на стандартния британски английски чрез различни национални програми, смесеният език, познат като “синглиш” (сингапурски английски) си остава най-широко употребяваната разновидност на английския и на улицата, и в дома. „Спенглиш“, пък, е смесица от английски и испански.
Това е майчиният език на милиони жители в САЩ, развивайки се като самостоятелн език със свои правила и употреби. „Чинглиш“ също е една от най-популярните и забавни разновидности на английския, практикуван в Китай, който въпреки критиките и опитите за елиминарането му, набира все по-голяма популярност. Гледайки назад, към началото на 20-ти век, именно класическият английски, разпространен в Англия, бил символ на престиж и висок социален статус. Днес обаче най-голямата концентрация от хора, говорещи английски, е в САЩ, и влиянието на американския английски, което напредва с главоломни скорости, може да се види по целия свят.
Изречения от сорта на: „Can I get a cookie?”, “I’m good” и думи с американски правопис, като „the movies” и “skedule” са вече обичайни и предпочитани начини за изрязаване от хора по целия свят. В компютърната сфера, американският правопис на думи като „disk“ и „program“ вече се предпочитат масово пред британския еквивалент „disc“ и „programme“. Тази доминантност на американската употреба в дигиталния свят ще доведе несъмнено и до по-широкото разпространение на други амрекански думи като „favorite“, „donut“, „dialog“, „center“.
Езиковедите прогнозират, че именно американският английски ще бъде езикът на бъдещето, който ще устои на динамичните промени в социокултурната действителност. Разбира се, този бъдещ английски ще бъде далеч по-различен от английския, който децата ни учат днес в класните стаи по целия свят.
Причината е, че докато началото на 20-ти век е период на строги регулации и установяване на твърди езикови норми, то днес сме свидетели точно на обратното явление – дестандартизация и появата на конкурентни норми на езикова употреба в развитието на речта ни. В дигиталното пространство, отношенитео към лингвистичните норми е значително по-небрежно: допускат се различни правописи, пунктуацията често се изпуска, или променя, за да се предаде конкретно смислово значение и различно отношение.
Проучванията показват, че един възклицателен знак в електронен дискурс, може да изразява много повече от една конкретна емоция: извинение, предизвикване, съгласие, солидарност, акцент! Изполването пък, на главни букви служи за предаване на яд, раздразнение, акцентиране. Нарочно сбъркан правопис е белег за хумор и отбелязване на групова идентичност, а усмихнатите лица и емотикони, с кото боравим ежедневно изразвяват куп реакции.
Динамично развиващият се дигитален свят на социалните медии също е отгворен за създаването и разивтието на неологизми. Скорошните новопопълнения към речниците на Оксфорд включват термини, като: „mansplaining“ (мъж дa oбяcнявa нeщo нa няĸoгo, oбиĸнoвeнo нa жeнa, пo нaчин, ĸoйтo ce възпpиeмa зa cнизxoдитeлeн или пoĸpoвитeлcтвeн), „awesome sauce“ (пo-виcoĸa cтeпeн нa дyмaтa нa aнглийcĸи – “аwеѕоmе”), „rly“ (съкратено от думата „really“), TL;DR (too long; didn’t read) „твъpдe дългo, нe гo пpoчeтox“).
Съкратените форми, акронимите, абревиатурите и смесиците на различни думи и термини, отдавна са ефективни методи за образуване на нови думи във всеки един език и за неговото динамично развитие, но като добавим към това и широката, практическа употреба на тези неологизми, то това е сигурна предпоставка за глобалното им разпространение в не толкова далечното бъдеще пред нас.
Нашето лично мнение, като практици в областта на езиковото обучение, стоящи зад Езиков център WORDS, е че език се учи по книжовно установени норми. Без солидна основа за владеене на граматика и лексика, е недопустимо да се смята, че владеенето на език може да се сведе до съкращенията по-горе и те да изместят цялостно начина, по който общуваме.
Нищо не ни пречи да погледнем и по забавен и весел начин на всичко това, без да го отричаме, защото много от нашите курсисти, особено по-младите, знаят английски език на интернет ниво, още преди основата и истинското познание по езика, което идват да получат от нас. В много случаи, това им е полезно и им създава допълнителна увереност, за задълбочаване към корените на езика.
Благодарим ви, че прочетохте този текст! Стараем се блогът ни да е преди всичко интересен и полезен за всички вас – нашите читатели, курсисти и приятели. Ако статията ви е харесала, молим да я споделите в социалните мрежи. Ние също присъстваме актвно там, заедно с над 10 000 последователи във Facebook, Twitter и Instagram. Не пропускайте да ни последвате и там!
