КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОБИОТИЦИТЕ
Названието пробиотик идва от латинския термин за живот (pro –за и bios-живот). Първоначалната теория, която е сходна със съвременната концепция (но не и терминът), се приписва на руския Нобелов лауреат Иля Мечников. По времето, в което е работил в института Пастьор в Париж той потвърждава данните на д-р Стамен Григоров, който открива една от причините за ферментацията на българското кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus. Мечников постулира, че българските селяни, които консумират кисело мляко, живеят по-дълъг живот именно поради този обичай. През 1907 г. той пише:
Зависимостта на чревните микроби от храната прави възможно да се приемат мерки за модифициране на микробиотата в телата ни и за замяна на вредните микроби с полезни микроби.
За първи път терминът „пробиотик” е използван от Фердинанд Въргин през 1954г.в неговата статия „Anti and Probiotika”. Там той посочва вредното въздействие на антибиотици и други микробни субстанции върху добрата микрофлора (Пробиотика)
ВЛИЯНИЕ НА ПРОБИОТИЦИТЕ ВЪРХУ ЧОВЕКА
Пробиотиците са живи микроорганизми и когато се приемат, те влияят ползотворно върху човешкото здраве. Преди всичко те подобряват или възстановяват чревната флора. източник Wikipedia
През последните години чрез редица изследвания се доказаха и множество други ползи за здравето. Счита се, че пробиотиците са безопасни за консумация, но в редки случаи могат да причинят взаимодействия между бактерии и гостоприемници и нежелани странични ефекти.
Според Министерството на здравеопазването пробиотиците са безвредни за човешкият организъм. Има обаче храни в които се съдържат пробиотиции и те могат да имат неблагоприятни въздействия. В редки случаи киселото мляко може да отключи алергии при хора с непоносимост към млечни белтъчини.Също така може да се получи дразнене при хора с развити вече ентероколит и гастрит. Въпреки това според Министерството на здравеопазването ползите от пробиотиците са безспорни. Те се заселват в чревния канал и взаимодействат с естествената му микрофлора, разполагат се върху чревната лигавица и там започват да се размножават. Повреме на своя жизнен цикъл те отделят вещества, полезни за храносмилането. Млечнокиселите микроорганизми имат за цел да неутрализират вредните въздействия на гнилостните процеси и да унищожат болестотворни чревни бактерии.
ПРОБИОТИЦИТЕ В ДНЕШНИ ДНИ
През 1996г.Международна изследователска група прави дефиниция на пробиотиците в три групи:
Медицински пробиотик – микробиален препарат съдържащ живи или убити микроорганизми които се използват като лекарство за лечение и профилактика.
Фармацевтичен пробиотик – микробиален препаратсъздаден като хранителна добавка.
Хранителен пробиотик – микробиален препарат създаден за приложение в хранителните ферментации и продукцията на храни.
Основния критерий по който днес се произвеждат пробиотици е тяхната безопасност. Добавките и храните съдържащи пробиотични микроорганизми трябва да са безвредни за гостоприемника, бил той животно или човек. Трябва да са безвредни, както за здрави хора, така и за деца, възрастни, хора с намален имунитет.
Нарастващият пазар на пробиотици доведе до необходимостта от по-строги изисквания за научна обосновка за ползите от микроорганизми, за които се твърди, че са пробиотични. Научните изследвания са доказали ползотворния ефект от използването на пробиотични продукти. Преди всичко това е намаляване на стомашно-чревния дискомфорт, също така подобряване на имунитета, облекчаване на запек, диария включително „Синдром на раздразненото черво“.
Науката в днешни дни се занимава изключително много с ползите за здравето от употребата на пробиотици. Едно от притесненията е, че пробиотиците приемани през устата, могат да бъдат унищожени от киселинните условия на стомаха. След 2010 г. са разработени редица техники за микрокапсулиране, което решава този проблем. За нас остава само да изберем най-подходящия пробиотик от всички предлагани на пазара.
Read LaterAdd to FavouritesAdd to Collection
