В средата на 19-ти век, фермери в щата Небраска, САЩ, започнали да попадат на странни спираловидни образувания от скален материал, стърчащи от земята. Спиралите били с дебелината на човешка ръка, като някои достигали на дължина до 2 метра. Нямайки идея какво е това, фермерите започнали да наричат явлението ‘дяволската спирала’ (срещало се и наименованието ‘дяволски тирбушон’).
Загадъчните образувания били изследвани за пръв път от геолога доктор Е. Х. Барбър през 1891 година. Първата ‘дяволска спирала’, която доктор Барбър проучил, била с дължина от 180 сантиметра, открита от местен фермер до коритото на река Ниобрара, Небраска. Барбър открил, че всъщност спиралата представлява тръба от някакъв бял влакнест материал, пълна с пясък. Той предположил, че това е някакъв фосил, но не бил напълно сигурен. Барбър ги наименувал daemonelix, което всъщност означава ‘дяволска спирала’ на латински.
През следващата година доктор Барбър публикувал и първата си теория. Влакнестият материал дал първата следа, а геоложката история на района му предоставила втората. Той решил, че спиралите представляват корени на праисторически вид гигантска сладководна гъба. Според Барбър в региона имало големи сладководни езера, които били дом на необикновения организъм.
За известно време теорията била приемана от повечето хора, но част от научното съсловие не била съгласна с това твърдение. Причината за това несъгласие са намерените парчета кости на гризачи в спиралите. Нещо повече, взетите проби от скалите около намерените спирали повече наподобявали скали, които били покрити не с езера, а с почва и гори.
През 1893 година Едуард Коуп и Теодор Фъчис, независимо един от друг, предположили, че необикновените образувания са дупки, прокопани от вид древен гризач, като с времето се запълнили с кал и пясък. А костите, открити в спиралите, всъщност принадлежат на животното, което е изкопало дупката и вероятно живяло в нея. Въпреки добре изложените теории, Барбър не бил напълно съгласен с това обяснение. Той твърдял, че формата на спиралите е прекалено перфектна, за да бъде тя дупка, прокопана от гризач.
Спорът приключил, когато били открити следи от нокти от вътрешната страна на една от спиралите. През 1905 година учените единодушно решили, че ‘създателят’ на ‘дяволските спирали’ е изчезнал вид бобър, наречен палеокастор, обитавал Северна Америка преди около 22 милиона години.
Палеокасторът достигал до 30-40 сантиметра дължина. Имал къса опашка, малки уши и очи, дълги нокти и предни зъби. Необикновената форма на дупките му може би служела като защита от хищници. Специфичната форма също така намалява наклона на дупката, което прави по-лесно изкарването на пръст от нея. Палеокасторът изчезнал през Олигоцена (от 34 до преди 23 милиона години). Това е период, в който климатът на Земята се изменил от влажен към сух тропичен.
‘Дяволски спирали’ в музей в НебраскаСнимки: www.amusingplanet.com
Днес ‘дяволски спирали’ са изложени в музей в Небраска, а няколко дори са оставени полузаровени в земята, за да могат посетителите да добият представа, защо хората ги нарекли по този начин.
